Разлика между версии на „Самуил“

3 байта изтрити ,  преди 1 година
м
дребни
(връщам)
м (дребни)
През същата година Самуил се провъзгласява за цар на България.<ref>Ф. Шишиħ, ''„Летопис попа Дукльана“'', Београд, 1928, стр. 330</ref>
 
Новата Самуилова династия трябва да получи международно признание, но тъй като отношенията между българи и византийци не са добри, Самуил получава благословията не на [[вселенски патриарх|патриарха]], а на [[папа|римския папа]], който го провъзглася за император (цар) на българите.<ref>Ив. Дуйчев, Преписката на папа Инокентий II с българите, стр. 310</ref>
 
[[Файл:Jovan Vladimir, Greek icon.jpg|ляво|180px|мини|Икона на Свети Иван Владимир]]
Като български цар първите си военни действия Самуил води срещу [[сърби]]те през 998 г., вероятно за да предотврати евентуален [[Съюз (обединение)|съюз]] на Византия с тях.
 
Веднага щом разбира за нападението, сръбският княз [[Йоан Владимир|Иван Владимир]] се оттегля с армията и народа си към планините, Самуил установява част от войските си в околностите на планините и обсажда крепостта [[Улцин]] с останалата част. Иван Владимир получава шанс от Самуил да се предаде, той не се съгласява, тогава българският владетел прибягва до услугите на един сръбски [[жупан]], който сам предлага услугите си преди това, скоро сръбският крал се предава.<ref name="Шишиħ">Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 331</ref> Иван Владимир е заточен в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]], след което българите превзиматпревземат [[Котор]] и [[Далмация]] и настъпват към [[Дубровник]], но опитът на Самуил да овладее града не сполучват и затова той се отправя и завладява областите [[Босна (област)|Босна]] и [[Стара Рашка|Рашка]].<ref name="Шишиħ" />
 
По-късно Иван Владимир е оженен за дъщерята на Самуил – [[Теодора Косара]] и върнат в [[Зета (държава)|Зета]] като васален на българите владетел.<ref>Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 334</ref> На тези събития е посветен най-старият сръбски роман „Иван и Косара“ написан през XIII век.<ref>Durant W., ''The Story of Civilization 4. – The Age of Faith'', Simon & Schuster, 1980, ISBN 0-67101-200-2</ref>
След сватбата на Самуиловия син, [[Гавраил Радомир]] и дъщерята на унгарския крал [[Геза Унгарски|Геза]], настъпват приятелски отношения между двете страни. Но след смъртта на унгареца Геза, противниците на унгарския престолонаследник, Гюла и Купан, са подкрепени от [[болярин]]а [[Охтум]], който по това време е областен управител на териториите на България, намиращи се отвъд Дунав.
 
Когато синът на Геза, [[Стефан I Унгарски|Стефан]], се възкачва на престола, той решава да разтрогне брака между Гавраил Радомир и унгарската принцеса. Българите продължават да подкрепят Гюла и Купан и скоро Унгария навлиза в България от северозапад .<ref>Legenda Sancti Gerhardi episcopi, стр. 492 – 493</ref>. От тези затруднения на българите се възползва Византия. През 1002 г. започва обсадата на [[Видин]], който е блокиран от ромеите в продължение на повече от осем месеца ,<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 454</ref>, докато накрая крепостта пада след предателството на видинския [[митрополит]].<ref>Й. Иванов, ''„Български старини из Македония“'', София, 1970, стр. 557</ref>
 
През 1003 г. българите решават да играят ва-банк: насочват се срещу [[Адрианопол]], за да накарат византийците да смъкнат обсадата на Видин. Василий не се хваща на тази уловка, жертва Адрианопол и упорито продължава обсадата на Видин, който впоследствие е принуден да капитулира. Самуил не продължава към столицата на Византия, защото не иска излишно да рискува отдалечавайки се твърде много от българските територии.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 454 – 455</ref>
 
В същото време унгарците побеждават войските на Охтум, който загива в сражението .<ref>Ив. Венедиков, ''„Първият брак на Гавраил Радомир“'', София, 1973, стр. 151 – 152</ref>. Така българите започват постепенно да губят контрол над Северна България.
 
Василий решава веднага да се възползва от създалата се ситуация и през лятото на 1003 г. се насочва на юг, подкрепен от унгарски войски. Скоро Василий се оказва пред [[Скопие]]. Междувременно Самуил вече се е завърнал. Двете армии са очи в очи, но разделени от буйните води на Вардар. И тук българският цар допуска същата грешка, както при р. Сперхей. Ромеите намират брод, разбиват българската армия и превземат Скопие. След това ромейският император се насочва към здравата [[Пернишка крепост]], управлявана от [[Кракра Пернишки|Кракра]], който се слави като опитен воин и умел стратег. Византийската армия понася тежки загуби и е принудена да се оттегли. Василий се завръща в Цариград, минавайки през [[Филипопол]].<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 455</ref> След фиаското на императора при Перник, българите успяват да си върнат Скопие.
 
== Гробът на владетеля ==
[[Файл:Agios Ahilleios Mikri Prespa 200704.JPG|мини|250п|Самуиловата базилика „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“.]]
[[Файл:Sarkofazite na Samuil, Gavril Radomir i Ivan Vladislav.jpg|мини|250п|Трите саркофага в „Свети Ахил“, за които се предполага, че са на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир]]
През 1969 година гръцкият археолог професор [[Николаос Муцопулос]] прави разкопки в базиликата „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ на едноименния остров в [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанското езеро]] и в десния ѝ [[наос]] открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.<ref>Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.</ref><ref>Едно от косвените доказателства, че това е самуиловият гроб се свързва с мощите на св. Ахил, които царят пренася приживе в България, поради което някои историци смятат за логично Самуил да е бил погребан в базиликата „Свети Ахил“.</ref>
 
[[Антропология|Антропологичните]] изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. АнтролопозитеАнтрополозите разкриват още, че лявата [[лакътна кост]] е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140°.<ref>Вероятно царят е получил травмата по време на битката при Сперхей. По време на бягството му ръката на Самуил е зараснала накриво (изминал е около 400 километра, за да се завърне в България)</ref><ref name="Andreev1999" />
 
Днес тленните останки на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в [[Солун]]. Професорът е готов да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.<ref>[http://www.varnacity.info/spodeleno.php?page=news_show&nid=7984 в. ''„Стандарт“'', 14 януари 2007, Държат в шкаф костите на Самуил]</ref><ref>{{cite news |title= Проф. Казимир Попконстантинов: Предложението за размяна на самуиловите кости е провокация от Гърция
 
=== На други езици ===
Освен в българската художествена литература образът на цар Самуил се среща и в [[Хърватска литература|хърватската]]. Така например видният хърватски историк и поет от 18 в. [[Андрия Качич-Миошич]] предава делата на владетеля историографски и същевременно по поетичен път в книгата си от 1756 г. „Приятен разговор на славянския народ“.<ref>Първо издание и заглавие в оригинал: Andrija Каčić Miošić, Razgovor ugodni naroda slovinskago, Mletci 1756</ref> В песните си, Качич-Миошич разказва за епичната борба между цар Самуил и император Василий II. Въпреки, че той разглежда историята на южните славяни като едно цяло, не пропуска многократно да нарече Самуил „български цар“.<ref>Георгиев, Ем., Люлка на старата българска писменост, Народна просвета, София, 1980, с. 289 – 295.</ref>.
 
Творбите на Качич-Миошич служат за основа на редица българско възрожденски произведения, включително подпомагат отец [[Паисий]] в работата му над „[[История славянобългарска]]“. Повлиян от него [[Петко Рачев Славейков]] създава поемата си „Самуилка“.<ref>Баева, С., Някои моменти от развитието на южнославянските литератури и творчеството на Петко Славейков, сп. Литературна мисъл, 1964, кн. 3.</ref>.
 
В епохата на Хърватския романтизъм хърватският класик [[Петър Прерадович]], поддръжник на илирийското движение, целящо обединениетонаобединението на всички южни славяни. На епизод от живота на цар Самуил той посвещава най-обширното си произведение: оперното либрето от 1852 г. „Владимир и Косара“, разглеждащо любовната история между Самуиловата дъщеря и сръбския крал, а също войната между двете държави. Един от основните герои е „Самуил, крал български“.<ref>Първо издание и оригинално заглавие: P. Preradović. Vladimir i Kosara. Opera u četiri čina.</ref><ref>Георгиев, Ем., Люлка на старата българска писменост, Народна просвета, София, 1980, с. 295 – 299.</ref>.
 
== Памет ==
На 8 юни 2015 година на тържествена церемония в [[София]] е открит паметник на цар Самуил. Той е поставен до базиликата „[[Света София (София)|Света София]]“. Автор на скулптурата е [[Александър Хайтов]], чийто проект печели конкурс сред 21 проектни предложения. На церемонията присъстват президентът Росен Плевнелиев и патриарх Неофит Български, който освещава паметника. Изграждането на паметника е част от програмата за честванията на 1000 години от смъртта на владетеля.<ref>[http://dama.bg/gallery/otkriha-pametnika-na-tsar-samuil/6384/#ad-image-0 Откриха паметника на цар Самуил]</ref>
 
Няколко години по-рано на 28 юни 2011 г. като част от проекта [[Скопие 2014]] на пл. „Македония“ в гр. [[Скопие]], [[Република Македония]] е поставен паметник на цар Самуил, изработен от бял мрамор. Владетелят е представен седнал на трон. Монументът има височина от 5 метра и е поставен на пиедестал с височина 3,5 метра. Цената му достига 3,5 милиона евро.<ref>[http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=E96A2FA4FAECB34697607E35AE088F1A "Споменикот на Цар Самоил стигна на плоштадот „Македонија“. Dnevnik. 2011-06-28]</ref>.
 
== Други ==