Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 79:
{{основна|Операция Везерюбунг}}
В началото на април 1940 г. почти целият немски [[флот]] взима участие в нападението над Норвегия и [[Дания]] ([[Операция Везерюбунг|операция „Везерюбунг“]]). „Шарнхорст“ трябва да прикрива първа десантна група, имаща задача да овладее [[Нарвик]]. Тъй като пристанището е доста отдалечено и практически е извън радиуса на действие на немската [[авиация]], в тази група са включени най-бързоходните кораби, развиващи скорост до 31,5 – 32,5 възела. На [[7 април]] крайцерът, придружен от „Гнайзенау“ и 10 ескадрени миноносеца, излиза от базата си на път към Северна Норвегия. Опитвайки се да увеличи скоростта над 27 възла, „Шарнхорст“ претърпява повреда на един от паровите клапани, което води до 15-минутно блокиране на левия вал. След около 2 часа групата е атакувана от 12 [[бомбардировач]]а „[[Бристол Бленхайм|Бленхайм]]“ от 107-ма [[ескадрила]] на кралските ВВС. Напредващите в походен строй линейни крайцери и тежкия крайцер „[[Адмирал Хипер (тежък крайцер, 1937)|Адмирал Хипер]]“ (прикриващ втора десантна група с цел [[Тронхайм]]) откриват зенитен огън от всички оръдия. И на двете страни обаче няма нанесени поражения – германците не успяват да свалят нито един [[самолет]], а англичаните хвърлят безрезултатно 40 бомби. Немските [[изтребител]]и за прикритие попречват на други 3 английски ескадрили да се включат в нападението, сваляйки два „Уелингтън“-а. Вечерта на същия ден времето се разваля, разразява се [[щорм]] и се налага да се включат корабните [[радар]]и. Немските кораби изпитват трудности с вълните и едва успяват да поддържат скорост от 9 възла. На [[8 април]] в котел №2 на „Шарнхорст“ влиза вода през [[въздухозаборник]]а и това принуждава крайцера да намали скоростта с още 2 възела. Ниската облачност и силния дъжд намаляват видимостта, особено в западна посока, откъдето се очаква неприятеля. Късно вечерта вода влиза и през вентилационните шахти в горивните резервоари, правейки непригодна близо 470 куб. метра [[Дизелово гориво|нафта]].
Корабите под командването на адмирал Лютиенс се намират на около 50 мили западно от южния край на [[Лафонтенови острови|Лафонтеновите острови]] (при курс 310° и скорост 12 възела), когато в 04<sup>30</sup>ч. на [[9 април]] радарът на „Гнайзенау“ открива цел на разстояние 25 км. по кърмата и на корабите е обявена бойна тревога. Радарът на „Шарнхорст“ не дава контакт, но около 05<sup>00</sup>ч. [[щурман]]а вижда през [[секстант]]а отблясъците на тежки оръдия, а след 5 минути сигналистите забелязват силуета на голям кораб. В последвалия бой с английския [[линеен крайцер]]
Крайцерът се нуждае от сериозен ремонт на носовата кула и на електрическата инсталация. Но надеждите на капитана са попарени от заповед на '''OKM''' (''Oberkomando Marine'' – главното командване на немските ВМС), изрично забраняваща започването на ремонт, изискващ повече от 6 часа работа. На [[1 май]] корабът се отправя към [[Везермюнде]], а след девет дни отплава за [[Балтийско море]] за бойна подготовка на 87 новоназначени офицери и старшини. След двуседмично пребиваване в района на [[Гдиня|Готенхафен]], „Шарнхорст“ е отзован в Кил за дългоочаквания ремонт.
|