Едуард Стария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|проверка на превода}}
{{Монарх
| име = Едуард СтаршиСтари
| описание =
| изображение за личността = Edward the Elder - MS Royal 14 B VI.jpg
Ред 28:
| портал =
}}
'''Едуард СтаршиСтари (Стария)''' (прибл. 874 – 17 юли 924) е бил крал на англо-саксонците от 899 до смъртта си. Той е най-големият син на [[Алфред Велики]] и неговата съпруга Елслийт. Когато Едуард се възкачва на престола, той трябвало да победи съперника си – своя братовчед Етеллорд, който също претендирал за престола като син на по-голям брат и предшественик на Алферед, Етелред.
 
Алфред наследява престола на Етелред като крал на [[Уесекс]] през 871 и почти бива победен от датските [[викинги]], до решаваща победа в битката за Едингстон през 878. След битката, викингите все още владеят Нортъмбрия, [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и Източна Мърсия, оставяйки под англо-саксонски контрол само Уесекс и Западна Мърсия. В началото на 880 година Етелред, лорд на мерси, владетел на Западна Мърсиа, приема покровителството на Алфред и се жени за дъщеря му Етелфеад. Около 886 Алфред приема новата титла: крал на англо-саксонците, подчертавайки че е владетел, който не подлежи на датското владичество.
Ред 34:
През 910 г. Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася на огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те години на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, който става Дама на мерсите след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсия доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смърт на Етелфлеад през юни 918, дъщеря и Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и да и обявява директно царуване над Мерсеа. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсия и [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]], като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в [[Честър]], а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан.
 
Едуард е бил обожаван от средновековните летописци, а според Уилям от Малмесбъри, той "силно„силно отстъпва на баща си в подбирането на думи"думи“ но „е несравнимо по-славен със силата си.“ Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: „може би най-пренебрегвания на английските крале“, отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителяна викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство.
 
== Предистория ==