Петка Българска: Разлика между версии

[[Файл:RO IS Metropolitan orthodox cathedral.jpeg|мини|дясно|[[Митрополитен храм „Сретение Господне“]], където се пази чудотворното тяло на Св. Петка Българска в румънския град Яш]]

 

</ref> Живяла е през втората половина на Х в.<ref>[http://hramsvetapetka.org/content/jitie_svpetka.php Кратко житие на преподобната наша майка ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА, Официален сайт на храм Св. Петка стара в София]</ref><br>По-големият ѝ брат [[Евтимий Мадитски|Евтимий]], който също поел пътя на монашеството бил ръкоположен за митрополит на [[Мадитос]] и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна Петка чула в храма гласа на [[Иисус Христос]]: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.<br>Когато родителите ѝ починали, брат ѝ бил вече монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на [[Константинопол]] ([[Цариград]]), като пет години прекарала в пост край усамотения храм „[[Покров Богородичен]]“ в [[Ираклия]]. След пет години тя заминала за Светите места, посетила [[Йерусалим]] и [[Божи гроб]], като се установила в [[Йордания|Йорданската]] пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. [[Мария Египетска]], като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през [[Цариград]] се завърнала в [[Селимпаша|Епиват]] и се заселила при храма „[[Свети Апостоли]]“, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.