Атмосфера на Земята: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.42.43.179 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
м др. |
||
Ред 166:
=== Деление според взаимодействието на атмосферата със земната повърхност ===
За основа се взема взаимодействието между атмосферата и земната повърхност.
* '''Планетарен слой''' – влиянието на земната повърхност се отразява на всички метеоелементи.
* '''Свободна атмосфера''' – влиянието на земната повърхност върху метеоелементите е по-слабо.
Ред 181:
От газовите примеси с по-малка концентрация, участващи в състава на атмосферата, най-голямо значение имат [[вода|водните пари]], [[въглероден диоксид|въглеродният диоксид]], [[озон]]ът, [[серен диоксид|серният диоксид]] и атмосферните [[аерозол]]и.
* '''Водни пари''': Около 13 000 [[кубичен километър|km<sup>3</sup>]] [[вода]] в трите си агрегатни състояния се разпростират в атмосферата. Най-често срещано е газообразното и състояние – около 95 % под формата на водна пара. Тя постъпва в атмосферата при изпарението на океаните, моретата, както и от реките, езерата и другите водни басейни, разположени на [[суша]]та. Основното количество водни пари се намира в слоевете близо до земната повърхност (височина 2 – 3 km). Наличието на водни пари в атмосферата е изключително важно по няколко причини – образуват [[облак|облаците]] и [[валеж]]ите, участват в атмосферните [[топлообмен]]ни процеси и поглъщат лъчиста [[енергия]] (дълговълнова радиация 5,5 – 7 μm и над 18 μm).
* '''Въглероден диоксид (CO<sub>2</sub>)''': Има концентрация по-малка от водните пари – около 0,032 %. Поглъща интензивно дълговълновата (топлинна) радиация и допринася за [[парников ефект|парниковия ефект]]. Получава се от два източника – естествен ([[вулканична дейност]], [[дишане]], [[гниене]], [[фотосинтеза]]), и изкуствен (антропогенна дейност).
Ред 195:
=== Нагряване и изстиване ===
Основен източник на топлина за Земята е Слънцето, което излъчва огромно количество енергия. Вътрешната топлина на Земята е също голяма, но земната кора е прекрасен изолатор и почти не я пропуска. Под влияние на слънчевите лъчи земната повърхност се нагрява. Най-силно се нагряват районите около Екватора, между тропиците, където слънчевите лъчи падат почти отвесно. В посока към полюсите слънчевите лъчи падат все по-полегато и в тези части от света е студено. Количеството радиация, което постъпва на земната повърхност, е най-голямо в малките ширини (горещ топлинен пояс) и по-малко – в големите ширини (студен топлинен пояс). Едновременно с нагряването на Земята протича и отдаване на топлина в пространството. Колкото е по-нагрята земната повърхност, толкова повече топлина отделя. Затова топлоотдаването е по-голямо през деня, отколкото през нощта, и повече през лятото отколкото през зимата. Отделяната топлина затопля приземния въздух и затова той е най-топъл близо до земята. Във височина температурата на въздуха се понижава. Сушата се нагрява и
=== Изпарение и кондензация ===
Ред 211:
* '''Векилска, Б.''' „Обща климатология“, Университетско издателство, 1991 г.
== Външни
{{Commonscat|Atmosphere}}
* {{икона|en}} [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/space/model/models_home.html#atmo Атмосферни модели от НАСА]
| |||