Разлика между версии на „Германска демократична република“

редакция без резюме
(редакция)
|бележки =
}}
 
'''Германската демократична република''', ('''ГДР''') (на немски: ''Deutsche Demokratische Republik'', ''DDR''), неофициално наричана '''Източна Германия''', е [[Социализъм|социалистическа]] държава, основана на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]]. ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]] г., когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ).
'''Германската демократична република''' ({{lang-de|Deutsche Demokratische Republik}}), съкратено '''ГДР''' (''DDR''), неофициално наричана '''Източна Германия''', е бивша [[германци|германска]] [[Социализъм|социалистическа]] държава от ХХ век.
 
Основана е на [[7 октомври]] [[1949]] г. в [[съветска]]та окупационна зона на следвоенна [[Германия]] и в източния (съветски) сектор на [[Берлин]] (наричан [[Източен Берлин]]). ГДР просъществува до [[3 октомври]] [[1990]] г., когато се присъединява към [[Федерална република Германия]] (ФРГ) въз основа на сключения между тях [[Договор за обединение на Германия]] от 31 август 1990 г.
 
== История ==
Образуването на ГДР е резултат от противопоставянето в започналата [[Студена война|Студената война]] и противопоставянето между Запада и(развитите [[Съюзкапиталистически настрани) съветскитеи социалистическикомунистическия републики|СССР[[Съветски съюз]]. През 1949 г., пет5 месеца след образуването на [[Германия|Федерална република Германия]] на териториите на тритезападните западни3 окупационни зони (на САЩ, Великобритания и Франция), е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран [[Вилхелм Пик]], сформирано е временно правителство начело с [[Ото Гротевол]] и [[Валтер Улбрихт]].
 
Още от самото образуванеобразуването на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партияпартии. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в организациите на социалистическия [[Източен блок ]] в неговите [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (1950) и [[Организация на Варшавския договор]] (1955).
 
Други по-важни дати:
* 1960 г. – създаден е Държавен съвет (колективен държавен глава) с председател В. Улбрихт;
* 1968 г. – приета е нова конституция;
* 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение за [[Западен Берлин]] (между окупационните сили [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Франция]]) за [[Западен Берлин]];
* 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
* 1973 г. – влиза в [[Организация на обединените нации|ООН]] едновременно с ФРГ.
 
== Политика ==
== Държавно и административно устройство ==
=== ДържавноПолитическо устройство ===
За разлика от останалитенякои комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на [[Потсдамска декларация|Потсдамското споразумение]] от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическотополитическият пространствоживот е доминиранодоминиран от [[Единна социалистическа партия на Германия|Единната социалистическа партия на Германия]]. Другите четири основни партии са:
{{основна|Политика на Източна Германия}}
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християндемократически съюз]], след 1990 г. присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия.;
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.;
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към [[Свободна демократическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия.;
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към Свободната демократическа партия на Германия след 1990 г.
 
Тези партии, както и редица масови сдружения (например [[Свободна германска младеж]], [[Обединение на свободните германски профсъюзи]] и [[Народна солидарност]] и др.) са включени в т.нар. [[Национален фронт на демократична Германия]].
За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на [[Потсдамска декларация|Потсдамското споразумение]] от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от [[Единна социалистическа партия на Германия|Единната социалистическа партия на Германия]]. Другите четири основни партии са:
 
* [[Християн-демократически съюз (Източна Германия)|Християндемократически съюз]], след 1990 г. присъединен към [[Християн-демократически съюз|ХДС]] на обединена Германия.
* [[Демократическа земеделска партия на Германия]], представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.
* [[Либерал-демократична партия на Германия]] – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към [[Свободна демократическа партия на Германия|Свободната демократическа партия]] на обединена Германия.
* [[Национална демократична партия на Германия]], също присъединена към Свободната демократическа партия след 1990 г.
 
Тези партии, както и редица масови сдружения (например [[Свободна германска младеж]], [[Обединение на свободните германски профсъюзи]] и [[Народна солидарност]]) са включени в т.нар. [[Национален фронт на демократична Германия]].
 
Парламентът на ГДР се нарича ''[[фолкскамер]]'', който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.
 
=== Административно деление ===
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Бранденбург]], [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Тюрингия]]. През [[1952]] г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:{{колони|2|
{{основна|Административно деление на Източна Германия}}
 
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Бранденбург]], [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Тюрингия]]. През [[1952]] г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:
* [[Дрезден]] (''Dresden'')
* [[Карлмарксщат]] (''Karl-Marx-Stadt''), в днешно времеднес [[Кемниц]] (''Chemnitz'')
* [[Лайпциг]] (''Leipzig'')
* [[Гера]] (''Gera'')
* [[Нойбранденбург]] (''Neubrandenburg'')
* [[Шверин]] (''Schwerin'')
* [[Рощок]] (''Rostock'')}}
 
[[Източен Берлин]] от 1961 г. има статут на окръг от 1961 г.
 
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Национална народна армия}}
 
=== Външна политика ===
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Съветския съюз]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref>.
 
== Население ==
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-26">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 26 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>.
{{основна|Население на Германската демократическа република}}
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-26">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 26 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>
{| class="wikitable"
!Година
|16 028 000
|148
|}<!--
 
== Икономика == -->
{{основна|Икономика на Източна Германия}}
 
== Култура ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Външна политика ==
{{раздел-мъниче}}
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до [[Полша]] и [[Чехословакия]], а с разрешително за пътуване и до [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Съветския съюз]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sueddeutsche.de/wirtschaft/report-fkk-und-fdgb-1.2607129 | заглавие=FKK und FDGB |достъп_дата = 14 август 2015 |фамилно_име=Kuntz |първо_име=Michael |дата=13 август 2015 |труд=www.sueddeutsche.de |издател=Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH |език=de}}</ref>
 
== Спорт ==
През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по [[шахмат]]. [[Федерация по лека атлетика на Германия|Федерацията по лека атлетика на ФРГ]] дава двена ГДР 2 от седемтесвоите си7 места в [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] на ГДР. През 1952 г. [[Източногермански олимпийски комитет|Източногерманският олимпийски комитет]] се опитва да бъде признат от [[Международен олимпийски комитет|Международния олимпийски комитет]], но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. <ref name=":0" />.
[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]]
 
Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три3 дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 19631961|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не трябва да отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963 г.|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването.
[[Файл:German Olympic flag (1959-1968).svg|мини|Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.]]
Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На [[Световно първенство по хокей на лед 1963|световното първенство]] по [[хокей на лед]] през 1961 г. [[Национален отбор по хокей на лед на Германия|западногерманският отбор]] не излиза на леда за мача срещу [[Национален отбор по хокей на лед на ГДР|отбора]] на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на [[Световно първенство по хокей на лед 1963 г.|световното първенство]] по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на [[Национално знаме на Германия|знамето на ФРГ]] по време на награждаването.
 
През 1962 г. всички държави от [[НАТО]] забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи сепровеждани в тях. Някои международни федерации, например по [[вдигане на тежести]], [[тенис на маса]] и [[бокс]], преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биватса изпълнявани различнидруги мелодии, например общогерманският химн на [[Лудвиг ван Бетховен|Бетовен]] „[[Ода на радостта]]“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, [[академично гребане]], [[хандбал]] и [[лека атлетика]].
 
Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации.<ref name=":0" />. През 1966 г. на [[Световно първенство по биатлон 1966|световното първенство]] по [[биатлон]] в [[Гармиш-Партенкирхен]] източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането сиим в екипи със [[сърп и чук]] в противоречие свъпреки предварителните договорки.<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46407088.html OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns], Der Spiegel, 2 май 1966 г.</ref>. На [[Зимни олимпийски игри 1968|зимните олимпийските игри]] в [[Гренобъл]] и на [[Летни олимпийски игри 1968|летните]] в [[Мексико Сити]] през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. <ref name=":0">[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-46414439.html DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan], Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.</ref>.
 
== Литература ==
* Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
* Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
 
== Източници ==
 
== Външни препратки ==
* {{икона|de}} [http://www.ddr-im-wwwgeschichte.de/ (наDDR немски език)Geschichte]
* {{икона|de}} [http://ddrwww.der-geschichtedemokrat.de/ (на немскиDer език)Demokrat]
* http://www.der-demokrat.de/ (на немски език)
 
{{Германия теми}}
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Германска демократична република| ]]
[[Категория:Източен блок]]