Винсент ван Гог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
реф.
Редакция без резюме
Ред 26:
}}
 
[[Файл:Vincent Willem van Gogh 128.jpg|мини|200px260px|<small>[[Натюрморт]]: „Ваза с 12 слънчогледа“, [[август]] [[1888]] г., <br />(„Нова картинна галерия“, [[Мюнхен]])</small>]]
 
''' Винсент Вилем ван Гог''' (1853 – 1890) ({{lang-nl|Vincent van Gogh}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[художник]], смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на [[Европа|европейското]] [[изкуство]]. Той е един от най-видните представители на [[постимпресионизъм|постимпресионизма]]. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 [[картина|картини]] и 1100 [[рисунка|рисунки]]. Заболява от психична болест и извършва [[самоубийство]] през [[1890]] г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на [[17 март]] [[1901]] г. в [[Париж]], [[Франция]] са изложени 71 от неговите произведения.
Ред 66:
Централно място за срещи на импресионистите, освен магазинчето на търговеца на художествени материали Жулиен Танги, е ''Кафе дьо Тамборин'' на булевард дьо Клиши, с чиято собственичка Агостина Сегатори ван Гог има афера и на която прави портрет. Заедно с колеги той излага трайно работите си в кафенето. Единият от художниците е [[Пол Гоген]] ''(Paul Gauguin, 1848 – 1903)'', който преди това е живял в [[Понт Авен]]. Гоген, който е със същия тип тежък и несговорчив характер като ван Гог, отхвърля импресионизма като творческа заблуда, но хвали произведенията на ван Гог като „честно и истинско изкуство“ и предрича, че „светът ще говори за неговите картини“.
 
Различаващите се художествени мнения водят до разгорещени дебати до късно през нощта. Ван Гог експериментира с нови живописни техники. Така възникват няколко живописни платна в стил [[поантилизъм]], подиграни от Гоген като „наукоподобно цапотене“, но и определени от ван Гог като грешен път за него. По-обещаващи се оказват опитите за „японизиране“ – картини по [[Япония|японски]] дърворезби. Особено впечатлен е от картините на [[Кацушика Хокусай]] ''(Katsushika Hokusai, 1760 – 1849)''. От Танги получава през пролетта на 1887 г. две поръчки за портрети, така че парижкото пребиваване би могло да се определи като щастливо и плодотворно, ако някои проблеми от съвместното съществуване на двамата братя не помрачаваха картината. През юни 1886 г. двамата се изнасят от тясното жилище и се нанасят на ул. Лепик 54, където има стая за ателие. Ван Гог упреква брат си в недостатъчни усилия при продажбата на картините му. Със сигурност безпочвен упрек, тъй като вкусовете на парижката публика са против неговото изкуство, а и против изкуството на повечето импресионисти. Това е една от причините, които го карат да напусне Париж през февруари 1888 г. в посока [[Прованс]]. Влияние оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в така наречения рай на [[Тихи океан|Тихия океан]] и философства за лечебната сила на слънцето. Допълнителна причина е очарованието, което оказва върху ван Гог японското изкуство. Светлите, цветни дърворезби го карат да търси „японски“ [[пейзажна живопис|пейзаж]]и и в неговите представи те са някъде на юг.
 
=== Арл ===
Ред 72:
Заминавайки на юг неговата междинна цел е старият [[Римска империя|римски]] град [[Арл]], който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Аналогично на една зимна японска дърворезба от Фуджияма той създава картини с различни изгледи от Арл. Противно на първоначалното му намерение да пътува до [[Марсилия]], през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата, осъществявана благодарение на постоянната помощ на Теодорус. Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини днес. Така през април той рисува серията си от цъфнали дървета, които и днес ни поразяват с интензивността на светлината и цветовете си. В памет на наскоро починалия в Нидерландия негов учител А. Мове, той надписва една от тези картини със ''Souvenir de Mauve'' („Спомен за Мове“).
 
Макар че изпраща многобройни картини на брат си в Париж, мястото за съхранение на картини в неговата стая скоро също свършва. През май наема дясното крило с четири допълнителни помещения на така наречената „[[Жълта къща]]“ – заради цвета, с който я боядисва отвън и която е отразена в няколко картини. Тази къща Липсват му пари за мебели и така помещенията остават до септември като складове за картини.
 
Пътувания в околностите на Арл го водят и до мястото за поклонение [[Сен-Мари-де-ла-Мер]], където се появяват скиците за неговите лодки на брега на Сен-Мари, които използва за рисуваните в ателието картини. Междувременно е осъществил близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът“, „Арлезианката: Мадам Жино“ и „Пощальонът Рулен“ (портрет на Рулен ''(Joseph Roulin)''). През август рисува серията слънчогледи, които чрез [[аукцион]]ите в края на двадесети век влизат в историята.
Ред 114:
 
== Успех приживе ==
През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе), като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „''...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...''“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които ван Гог потвържава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.
 
== Картини ==
Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и спонтанният му [[дуктус]], ярките цветове и цветовата [[символика]]. Ван Гог принадлежи към първите художници, които целенасочено използват [[Комплементарен контраст|комплементарния контраст]] на цветовете, както в „Лодки от Сен Мер“. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в ''Nature News'' от 7 юли 2006 г., стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на [[Турбулентен поток|турбулентния поток]]. Примери в това направление са „[[Звездна нощ]]“ (1889), „[[Път с кипариси и звезда]]“ (1890) и „[[Житна нива с гарвани]]“.<ref>Ball P., ''Van Gogh painted perfect turbulence'', [https://www.nature.com/news/2006/060703/full/news060703-17.html P., Ball ''Van Gogh painted perfect turbulence'', Nature July 7, юли 2006]</ref>
 
== Източници ==
<references/>
* Ван Гог В., ''Из писмата на художника до брат му Тео'', т.1 и 2, София : Бълг. худож., 1967 (Прев. по: ''Als mensch unter menschen'' от [[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]]); вж. още Gogh, van V. W.: ''The Complete Letters of Vincent van Gogh'' – Little, Brown & Co. – 1958
 
 
 
== Литература ==