Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{Монарх
| име = Елизабет II
| наставка = а
| описание = Кралица на Обединеното кралство
| изображение за личността = Queen Elizabeth II March 2015.jpg
| описание на изображението = Елизабет II през март 2015 г.
| управление = 6 февруари 1952 г.
| коронация = 2 юни 1953 г.
| пълно име = Елизабет Александра Мери
| други титли = Глава на британската общност, Херцог на [[Ман (остров)|Ман]]
| майка = [[Елизабет Боуз-Лайън]]
}}
 
'''Елизабет II''' ({{lang-en|Elizabeth II}}), пълно име '''Елизабет Александра Мери''' (''Elizabeth Alexandra Mary'') е [[крал на Обединеното кралство|кралица]] и [[държавен глава]] на [[Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия]] и на 15 страни от [[Общността на нациите]] (включително [[Канада]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]]). Тя е глава на Общността на нациите, върховен управител на [[Църква на Англия|Църквата на Англия]], главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на [[Ман (остров)|Ман]].
 
Елизабет II е родена на [[21 април]] [[1926]] г. Тя е по-голямата от двете дъщери на [[Джордж VI]] и [[Елизабет Боуз-Лайън]]. През 1947 г. се жени за далечния си братовчед [[Филип, херцог на Единбург|Филип Маунтбатън]]. Имат 4 деца: [[Чарлз (принц на Уелс)]], [[принцеса Ан]], [[принц Андрю]] и [[принц Едуард (граф на Уесекс)|принц Едуард]]. Елизабет управлява от 1952 г.
 
[[File:Princess Elizabeth holding flowers on stage with Prince Philip and several people. Royal Visit 1951, Ontario (2).jpg|мини|вляво|Принцеса Елизабет и принц Филип получават цветя при кралското посещение в Канада през 1951 г.]]
След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през [[1953]] г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.
 
 
Елизабет успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че [[Уинстън Чърчил]] заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е бил министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.
 
== Ранен живот ==
[[Файл:Queen Elizabeth II 1929.jpg|мини|upright|Елизабет на корицата на списание ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'', април 1929 г.]]
[[Файл:Philip Alexius de Laszlo-Princess Elizabeth of York, Currently Queen Elizabeth II of England,1933.jpg|мини|upright|Портрет от [[Филип де Ласло]], 1933 г.]]
 
Елизабет е родена рано сутринта на 21 април 1926 г. по време на управлението на нейния дядо по бащина линия, крал [[Джордж V]]. Баща ѝ, херцогът на Йорк (по-късно крал [[Джордж VI]]), е вторият син на краля. Майка ѝ, херцогинята на Йорк (по-късно кралица [[Елизабет Боуз-Лайън]]), е най-малката дъщеря на шотландския аристократ [[Клод Джордж Боус-Лайън]], граф на Стратмор и Кингхорн. Тя се ражда чрез [[Цезарово сечение]] в къщата на дядо ѝ по майчина линия в [[Мейфеър]].<ref>Bradford, с. 22; Brandreth, с. 103; Marr, с. 76; Pimlott, с. 2 – 3; Lacey, с. 75 – 76; Roberts, с. 74</ref> [[Кръщение|Покръстена]] е от [[Англиканство|англиканския]] архиепископ йоркски [[Космо Гордън Ланг]] в частен параклис на [[Бъкингамски дворец|Бъкингамския дворец]] на 29 май<ref>Hoey, с. 40</ref> и е наречена Елизабет в чест на майка си. Позната като „Лилибет“ в тесен семеен кръг,<ref>Pimlott, с. 12</ref> както тя самата се нарича като малка,<ref>Williamson, с. 205</ref> тя се радва на вниманието на дядо си Джордж V и по време на тежкото му боледуване през 1929 г. нейните чести посещения се отразяват в пресата и по-късните биографи като вдигащи духа на дядо ѝ и помагащи за бързото му оздравяване.<ref>Lacey, с. 56; Nicolson, с. 433; Pimlott, с. 14 – 16</ref>
 
Сестрата на Елизабет, [[Маргарет, графиня на Сноудън|Маргарет]], се ражда през 1930 г. Двете принцеси се образоват у дома под надзора на майка си и губернаторката Марион Крофорд.<ref>Crawford, с. 26; Pimlott, с. 20; Shawcross, с. 21</ref> Уроците им се фокусират върху историята, езиците, литературата и музиката.<ref>Brandreth, с. 124; Lacey, с. 62 – 63; Pimlott, с. 24, 69</ref> През 1950 г. Крофорд публикува биография на детските години на Елизабет и Маргарет, озаглавена ''Малките принцеси'', което разтревожва кралското семейство.<ref>Brandreth, с. 108 – 110; Lacey, с. 159 – 161; Pimlott, с. 20, 163</ref> Книгата описва любовта на Елизабет към конете и кучетата, нейната подреденост и отношението на отговорност.<ref>Brandreth, с. 108 – 110</ref> Други хора потвърждават тези наблюдения: [[Уинстън Чърчил]] описва Елизабет като „имаща израз на авторитет, удивителен за дете“, когато е на две годинки.<ref>Brandreth, с. 105; Lacey, с. 81; Shawcross, с. 21 – 22</ref> Братовчедка ѝ, Маргарет Роудс, я описва като „весело малко момиченце, но в корените си разумно и с добро поведение“.<ref>Brandreth, с. 105 – 106</ref>
 
== Предполагаем престолонаследник ==
През управлението на дядо си, Елизабет е трета на наследствената линия на трона след чичо си, принца на Уелс [[Едуард VIII]], и баща си, херцога на Йорк. Въпреки че раждането ѝ създава обществен интерес, не се очаква тя да стане кралица, тъй като принцът на Уелс е все още млад. Много хора вярват, че той ще се ожени и ще има собствени деца.<ref>Bond, с. 8; Lacey, с. 76; Pimlott, с. 3</ref> Когато дядо ѝ умира през 1936 г. и чичо ѝ наследява трона, тя става втори кандидат за трона след баща си. По-късно същата година Едуард VIII абдикира, след като предлага брак на разведената [[Уолис Симпсън]], като така предизвиква конституционна криза.<ref>Lacey, с. 97 – 98</ref> Впоследствие бащата на Елизабет става крал и тя става [[предполагаем престолонаследник]]. Ако родителите ѝ си бяха направили син по-късно, тя би изгубила тази си позиция, тъй като брат ѝ би станал пряк [[престолонаследник]].<ref>Marr, с. 78, 85; Pimlott, с. 71 – 73</ref>
 
Елизабет получава частно образование по конституциоонална история от Хенри Мартен, заместник-ректор на [[Итън Колидж]]<ref>Brandreth, с. 124; Crawford, с. 85; Lacey, с. 112; Marr, с. 88; Pimlott, с. 51; Shawcross, с. 25</ref> и научава [[френски език]] от поредица губернаторки, говорещи го като роден.<ref name=Edu>{{cite web|title=Her Majesty The Queen: Early life and education| publisher=Royal Household| url=https://www.royal.uk/her-majesty-the-queen?ch=5| accessdate=18 април 2016| date=29 декември 2015}}</ref> Създадена е група от момичета скаути специално, за да може тя да се социализира с други момичета на нейната възраст.<ref>Marr, с. 84; Pimlott, с. 47</ref> По-късно тя става рейнджър.<ref name=Edu/>
 
През 1939 г. родителите на Елизабет пътуват из [[Канада]] и [[САЩ]]. Както и през 1927 г., когато родителите ѝ посещават [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]], Елизабет остава във Великобритания, тъй като баща ѝ смята, че е твърде малка за да предприема публични обиколки.<ref name=p54>Pimlott, с. 54</ref> Елизабет се натъжава, когато родителите и заминават.<ref name=p55>Pimlott, с. 55</ref> Те си водят редовна кореспонденция<ref name=p55/> и тя и родителите ѝ осъществяват първото кралско трансатлантическо телефонно обаждане на 18 май.<ref name=p54/>
 
=== Втора световна война ===
[[Файл:Hrh Princess Elizabeth in the Auxiliary Territorial Service, April 1945 TR2832.jpg|мини|Елизабет в униформа на Женския спомагателен териториален корпус, април 1945 г.]]
 
През септември 1939 г. Великобритания се включва във [[Втората световна война]]. Лорд Дъглас Хог<ref>{{cite book|author=Warwick, Christopher |date=2002|title=Princess Margaret: A Life of Contrasts|location= London|publisher= Carlton Publishing Group|isbn= 978-0-233-05106-2|page= 102}}</ref> предлага двете принцеси да бъдат евакуирани в Канада, за да не бъдат застрашени от честите въздушни бомбардировки. Идеята е отхвърлена от майката на Елизабет, която заявява: „Децата няма да си тръгнат без мен. Аз няма да си тръгна без краля. А кралят никога няма да си тръгне.“.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/queen-elizabeth-queen-mother| title=Queen Elizabeth the Queen Mother| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=21 декември 2015}}</ref> Елизабет и Маргарет остават в замъка [[Балморал (замък)|Балморал]] в [[Шотландия]] до [[Коледа]] през 1939 г., когато са преместени в [[Сандрингамски дворец|Сандрингамския дворец]] в [[Норфолк]].<ref>Crawford, с. 104 – 114; Pimlott, с. 56 – 57</ref> От февруари до май 1940 г. те живеят в [[Бъркшър]], след което се местят в [[Уиндзорски замък|Уиндзорския замък]], където живеят през по-голямата част от следващите пет години.<ref>Crawford, с. 114 – 119; Pimlott, с. 57</ref> В Уиндзор принцесите правят пантомими на Коледа в подкрепа на вълнения фонд на кралицата, който изкопува прежда за предене на военно облекло.<ref>Crawford, с. 137 – 141</ref> През 1940 г. 14-годишната Елизабет прави първото си изявление по радиото в детско предаване на [[BBC]], обръщайки се към другите деца, които са били евакуирани от градовете.<ref name=CH>{{cite web| url=http://www.bbc.co.uk/archive/princesselizabeth/6600.shtml?all=1&id=6600| title=Children's Hour: Princess Elizabeth| publisher=BBC| date=13 октомври 1940| accessdate=22 юли 2009}}</ref> Тя заявява: „Опитваме се да правим всичко по силите си, за да помагаме на нашите храбри моряци, войници и летци, както и се опитваме да носим своя дял от опасността и тъгата на войната. Всички ние знам, че накрая всичко ще бъде наред.“.<ref name=CH/>
 
През 1943 г. Елизабет предприема първата си самостоятелна публична поява по време на посещение на Гренадирската гвардия, към която е била назначена за полковник през предходната година.<ref>{{cite web| url=https://web.archive.org/web/20100328170101/http://www.royal.gov.uk/HMTheQueen/Publiclife/EarlyPublicLife/Earlypubliclife.aspx| title=Early public life| publisher=Royal Household| accessdate=20 април 2010}}</ref> Докато тя наближава 18-тия си рожден ден, парламентът променя закона, така че тя да може да заеме длъжност като един от петте държавни съветника, в случай че баща ѝ не е способен на това или отстъства.<ref>Pimlott, с. 71</ref> През февруари 1945 г. тя е назначена за почетен втори [[субалтерн-офицер]] в редиците на Женския спомагателен териториален корпус.<ref>{{cite journal|publisher=London Gazette| issue=36973| date=6 март 1945|page=1315}}</ref> Тя се обучава за шофьор и механик и достига ранг почетен младши командир пет месеца по-късно.<ref>Bradford, с. 45; Lacey, с. 148; Marr, с. 100; Pimlott, с. 75</ref><ref>{{cite journal|publisher=London Gazette| issue=37205| date=31 юки 1945|page=3972 }}</ref> В края на войната в Европа, на [[Ден на победата (Европа)|Деня на победата]], принцесите Елизабет и Маргарет се смесват анонимно с празнуващите тълпи по лондонските улици.<ref>Bond, с. 10; Pimlott, с. 79</ref>
 
По време на войната се изготвят планове за потискане на уелския национализъм чрез сближаване на Елизабет с Уелс. Предложения, като назначаването на нейния управител на замъка [[Карнарвън (замък)|Карнарвън]] или началник на Уелската младежка лига, са изоставени поради няколко причини, включително страх от асоциирането на Елизабет с отказване от съвестта по време, когато Великобритания е във война.<ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/wales/4329001.stm |title=Royal plans to beat nationalism |publisher=BBC News |date=8 март 2005|accessdate=15 юни 2010}}</ref> Уелските политици предлагат тя да стане принцеса на Уелс на 18-тия ѝ рожден ден. Министърът на вътрешните работи [[Хърбърт Морисън]] подкрепя идеята, но кралят я отхвърля, тъй като счита, че тази титла принадлежи единствено на съпругата на принца на Уелс.<ref>Pimlott, с. 71 – 73</ref>
 
През 1947 г. принцеса Елизабет потегля на първото си отвъдморско пътешествие, придружавайки родители си сред Южна Африка. По време на пътуването, в обръщение към [[Общност на нациите|Британската общност]] на нейния 21-ви рожден ден, тя дправи следното обещание: „Аз заявявам пред всички вас, че целият си живот, бил той дълъг или кратък, ще посветя на вашите услуги и в услуга на нашето велико имперско семейство, към което всички ние принадлежим.“.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/21st-birthday-speech-21-april-1947| title=A speech by the Queen on her 21st birthday| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=20 април 1947}}</ref>
 
=== Брак ===
Елизабет среща бъдещия си съпруг, [[Филип, херцог на Единбург|Филип Гръцки]], през 1934 и 1937 г.<ref>Brandreth, с. 132 – 139; Lacey, с. 124 – 125; Pimlott, с. 86</ref> Те са втори братовчеди по линия на [[Кристиан IX]] и трети братовчеди по линия на кралица [[Виктория]]. След още една среща в Кралския военноморски колеж в [[Дартмут]] през юли 1939 г., Елизабет, тогава още на 13 години, казва, че се е влюбила във Филип и двамата започват да си обменят писма.<ref>Bond, с. 10; Brandreth, с. 132 – 136, 166 – 169; Lacey, с. 119, 126, 135</ref> Тя е на 21 години, когато годежът им е официално обявен на 9 юли 1947 г.<ref>Heald, с. 77</ref>
 
Сгодяването не минава без противоречия – Филип не е финансово осигурен, роден е в чужбина (макар и британец от редиците на [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралските ВМС]] по време на войната) и има сестри, които са се омъжили за немски благородници с връзки с [[нацизма]].<ref>{{cite web |author=Edwards, Phil |url=https://web.archive.org/web/20100209095416/http://www.channel4.com/history/microsites/R/real_lives/prince_philip_t.html |title=The Real Prince Philip |publisher=Channel 4 |date=31 октомври 2000 |accessdate=23 септември 2009}}</ref> Марион Крофорд пише: „Някои от съветниците на краля мислеха, че той не е достатъчно добър за нея. Той беше принц без дом или кралство.“.<ref>Crawford, с. 180</ref> По-късните биографии докладват, че майката на Елизабет първоначално не одобрява съюза, наричайки Филип „хунът“.<ref>{{cite news |url= https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/1400208/Philip-the-one-constant-through-her-life.html |title=Philip, the one constant through her life |accessdate=23 септември 2009 |last=Davies |first=Caroline |date=20 април 2006 |work=The Daily Telegraph |location=Лондон}}</ref> По-нататък, обаче, майка ѝ заявява, че Филип е „английски джентълмен“.<ref>Heald, с. xviii</ref>
 
Преди сватбата Филип се отказва от своите гръцки и датски титли, официално преминава от [[гръцко православие]] към [[англиканство]] и приема стила ''Лейтенант Филип Маунтбатън'', приемайки фамилното име на британското семейство на майка си.<ref>Hoey, с. 55 – 56; Pimlott, с. 101, 137</ref> Малко преди да се ожени, той е направен [[херцог на Единбург]] и получава стила ''Негово кралско височество''.<ref>{{cite journal|title=London Gazette| issue=38128|page=5495| date=21 ноември 1947}}</ref>
 
[[Файл:Princess Elizabeth holding flowers on stage with Prince Philip and several people. Royal Visit 1951, Ontario (2).jpg|мини|Принцеса Елизабет и принц Филип получават цветя при кралското посещение в Канада през 1951 г.]]
 
Елизабет и Филип сключват брак на 20 ноември 1947 г. в [[Уестминстърското абатство]]. Получават 2500 сватбени подаръка от различни части на света.<ref name=news1>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20101203033258/http://www.royal.gov.uk/LatestNewsandDiary/Factfiles/60diamondweddinganniversaryfacts.aspx |title=60 Diamond Wedding anniversary facts |publisher=Royal Household |date=18 ноември 2007 |accessdate=20 юни 2010}}</ref> Тъй като Великобритания все още не е напълно възстановена от унищожението на войната, Елизабет се нуждае от купони за да закупи материали за булчинската си рокля, чийто дизайнер е Норман Хартнел.<ref>Hoey, с. 58; Pimlott, с. 133 – 134</ref> В следвоенна Великобритания не е прието близките на херцога на Единбург, включително трите му сестри, да са поканени на сватбата.<ref>Hoey, с. 59; Petropoulos, с. 363</ref> Херцогът на Уиндзор, бившият крал Едуард VIII, също не е поканен.<ref>Bradford, с. 61</ref>
 
Елизабет ражда първото си дете, [[Чарлз (принц на Уелс)|Чарлз]], на 14 ноември 1948 г. Месец по-рано кралят издава патент, позволяващ на децата ѝ да използват стила и титлата на принц или принцеса, от които иначе биха били лишени, тъй като баща им не е кралски принц.<ref>Letters Patent, 22 October 1948; Hoey, с. 69 – 70; Pimlott, с. 155 – 156</ref> През 1950 г. се ражда второ дете на Елизабет – [[Ан (принцеса)|Ан]].<ref>Pimlott, с. 163</ref>
 
След сватбата си двойката взимат къща под наем близо до Уиндзорския замък до юли 1949 г.,<ref name=news1/> когато се нанасят в [[Кларънс Хаус]] в Лондон. През различни периоди между 1949 и 1951 г. херцогът на Единбург е стациониран в [[Малта]], тогава колония на Великобритания, служейки като офицер от Кралските ВМС. Той и Елизабет живеят с прекъсвания в Малта в продължение на няколко месеца. Децата им остават във Великобритания.<ref>Brandreth, с. 226 – 238; Pimlott, с. 145, 159 – 163, 167</ref>
 
== Управление ==
=== Наследяване и коронация ===
[[Файл:Coronation of Queen Elizabeth II Couronnement de la Reine Elizabeth II.jpg|мини|upright|Коронация на Елизабет II, 2 юни 1953 г.]]
 
През 1951 г. здравето на Джордж VI се влошава и Елизабет често го замества на публични мероприятия. Когато посещава Канада и президента [[Хари Труман|Труман]] във [[Вашингтон]] през октомври 1951 г., нейният личен секретар, Мартин Чартърис, изготвя чернова на декларация за наследяване в случай, че кралят умре по време на обиколката ѝ.<ref>Brandreth, с. 240 – 241; Lacey, с. 166; Pimlott, с. 169 – 172</ref> В началото на 1952 г. Елизабет и Филип тръгват се отправят на визита в Австралия и Нова Зеландия през [[Кения]]. На 6 февруари 1952 г. те тъкмо са се прибрали в кенийската си резиденция, когато пристига вестта за смъртта на краля и, следователно, възкачването на Елизабет на трона. Филип съобщава новините на новата кралица.<ref>Brandreth, с. 245 – 247; Lacey, с. 166; Pimlott, с. 173 – 176; Shawcross, с. 16</ref> Мартин Чартърис я моли да си избере [[тронно име]], но тя избира да си остане „Елизабет“.<ref>Bousfield and Toffoli, с. 72; Charteris quoted in Pimlott, с. 179 and Shawcross, с. 17</ref> Тя е обявена за кралица във владенията ѝ и кралската свита бързо се прибира във Великобритания.<ref>Pimlott, с. 178 – 179</ref> След това тя и херцогът на Единбург се преместват в Бъкингамския дворец.<ref>Pimlott, с. 186 – 187</ref>
 
С възкачването на Елизабет на престола изглежда сякаш кралската династия ще започне да използва името на мъжа ѝ, ставайки ''Маунтбатън'', в съответствие с обичая жената да приема фамилията на мъже си след брак. Британският министър-председател, [[Уинстън Чърчил]], и бабата на Елизабет, кралица [[Мери Тек|Мери]], поддържат запазването на династията ''[[Уиндзор (династия)|Уиндзор]]'' и така на 9 април 1952 г. Елизабет издава указ, гласящ, че ''Уиндзор'' ще продължи да бъде името на кралската династия. Херцогът се оплаква: „Аз съм единственият мъж в страната, на който не е позволено да даде името си на децата си.“.<ref>Bradford, с. 80; Brandreth, с. 253 – 254; Lacey, с. 172 – 173; Pimlott, с. 183 – 185</ref> През 1960 г., след смъртта на кралица Мери през 1953 г. и отеглянето на Чърчил през 1955 г., фамилията ''Маунтбатън-Уиндзор'' е приета за наследниците от мъжки пол на Филип и Елизабет.<ref>{{cite journal|title=London Gazette| issue=41948 |supp=y|page=1003| date=5 февруари 1960}}</ref>
 
По време на подготовката за коронацията принцеса Маргарет казва на сестра си, че желае да се омъжи за [[Питър Таунсенд]], разведен мъж, 16 години по-голям от Маргарет и с две деца от предишния си брак. Кралицата ги моли да изчакат още една година. По думите на Мартин Чартърис: „Кралицата естествено симпатизираше на принцесата, но мисля, че се надяваше по някое време любовната история да се изчерпи.“.<ref>Brandreth, с. 269 – 271</ref> Високопоставените политици са против двойката, а английската църква не позволява повторна женитба след развод. В края на краищата Маргарет изоставя плановете си с Таунсенд.<ref>Bond, с. 22; Brandreth, с. 271; Lacey, с. 194; Pimlott, с. 238; Shawcross, с. 146</ref> През 1960 г. тя се омъжва за [[Антъни Армстронг-Джоунс]], който става граф на Сноудън на следващата година. Развеждат се през 1978 г., а тя не жени повторно.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/princess-margaret| title=Princess Margaret| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=21 декември 2015}}</ref>
 
Въпреки смъртта на кралица Мери на 24 март, коронацията на 2 юни 1953 г. върви по план, каквото е и желанието на Мери преди да умре.<ref>Bradford, с. 82</ref> Церемонията в [[Уестминстърското абатство]], с изключение на [[помазване]]то и [[евхаристия]]та, се излъчва по телевизията за пръв път.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/50-facts-about-queens-coronation-0| title=50 facts about The Queen's Coronation| date=25 май 2003| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016}}</ref> Булчинската рокля на Елизабет е бродирана с по нейни инструкции с цветните емблеми на страните от Британската общност.<ref>Lacey, с. 190; Pimlott, с. 247 – 248</ref>
 
=== Продължаване на еволюцията на Британската общност ===
[[Файл:British Empire in February 1952.png|мини|Подвластните територии на Елизабет (розово) и техните протекторати (тъмночервено) в началото на управлението ѝ.]]
 
След раждането на Елизабет [[Британската империя]] продължава преобразуването си в [[Британска общност]].<ref>Marr, с. 272</ref> Когато се качва на престола през 1952 г., нейната роля като глава на множество независими държави вече е установена.<ref>Pimlott, с. 182</ref> През 1953 г. кралицата и съпруга ѝ потеглят на 7-месечно пътешествие по света, посещавайки 13 държави и покривайки над 64 000 km по суша, море и въздух.<ref>{{cite web|url=https://www.royalcollection.org.uk/exhibitions/gifts-to-the-queen|title=The Commonwealth: Gifts to the Queen|publisher=Royal Collection Trust|accessdate=20 февруари 2016}}</ref> Тя става първият управляващ монарх на Австралия и Нова Зеландия, посетил тези страни.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/australia| title=Australia: Royal visits| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=13 октомври 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.royal.uk/new-zealand|title=New Zealand: Royal visits|publisher=Royal Household|accessdate=18 април 2016|date=22 декември 2015}}</ref><ref>Marr, с. 126</ref> По време на обиколката ѝ се събират огромни тълпи от хора. Изчислено е, че близо 3/4 от населението на Австралия я е видяло.<ref>Brandreth, с. 278; Marr, с. 126; Pimlott, с. 224; Shawcross, с. 59</ref> По време на управлението ѝ, кралицата прави стотици визити и обиколки на други държави. Тя е държавният глава, посетил най-много дръжави.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/travel/news/Queens-Diamond-Jubilee-sixty-years-of-royal-tours/|title=Queen's Diamond Jubilee: Sixty years of royal tours|first=Sophie|last=Campbell|newspaper=The Telegraph|date=11 май 2012|accessdate=20 февруари 2016}}</ref>
 
През 1956 г. британският премиер [[Антъни Идън]] и френският премиер [[Ги Моле]] дискутират възможността за включване на Франция в Британската общност. Предложението не е прието и на следващата година Франция подписва [[Римския договор]], който полага основите на [[Европейската общност]], предшественика на [[Европейския съюз]].<ref>{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/6261885.stm| title=When Britain and France nearly married| publisher=BBC News| date=15 януари 2007| accessdate=14 декември 2009| first=Mike| last=Thomson}}</ref> През ноември 1956 г. Великобритания и Франция нахлуват в [[Египет]] в [[Суецка криза|неуспешен опит]] за завладяване на [[Суецкия канал]]. Лорд Маунтбатън твърди, че кралицата се обявява против нахлуването, но Идън го отрича. Два месеца по-късно Идън подава оставка.<ref>Pimlott, с. 255; Roberts, с. 84</ref>
 
[[Файл:Queen Elizabeth II and the Prime Ministers of the Commonwealth Nations, at Windsor Castle (1960 Commonwealth Prime Minister's Conference).jpg|мини|Елизабет II и лидерите от Британската общност по време на конференция на Британската общност през 1960 г.]]
 
Липсата на формален механизъм в [[Консервативна партия (Обединено кралство)|консервативната партия]] за избиране на лидер означава, че след оставакта на Идън, правото да реши кой ще състави следващото правителство се пада на кралицата. Идън препоръчва тя да се консултира с лорд Салисбъри, лорд-президента на съвета. Лорд Салисбъри и лорд Килмуир, лорд-канцлера, се консултират с Британския кабинет и Уинстън Чърчил, което води до това, че кралицата назначава техния препоръчан кандидат – [[Харолд Макмилан]].<ref>Marr, с. 175 – 176; Pimlott, с. 256 – 260; Roberts, с. 84</ref>
 
Суецката криза и изборът на наследник на Идън водят през 1957 г. до първите по-големи критики срещу кралицата.<ref>Lord Altrincham in ''National Review'' quoted by Brandreth, с. 374</ref> Шест гогини по-късно, през 1963 г., Макмилан подава оставка и съветва кралицата да назначи [[Алек Дъглас-Хюм|графа на Хюм]] за министър-председател – съвет, който тя послушва.<ref name=r84>Hardman, с. 22; Pimlott, с. 324 – 335; Roberts, с. 84</ref> Кралицата отново търпи критики за това, че е назначила министър-председател по съвет на малък брой министри или един единствен такъв.<ref name=r84/> През 1965 г. консерваторите приемат формален механизъм за избиране на лидер, като така я освобождават от това нейно задължение.<ref>Roberts, с. 84</ref>
 
През 1957 г. тя прави държавна визита в САЩ, където се обръща към [[Общото събрание на ООН]] от името на Британската общност. По време на същата визита тя открива 23-тия канадски парламент, ставайки първият монарх на Канада, открил парламентарна сесия.<ref name=Canada>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20100504150511/http://www.royal.gov.uk/MonarchAndCommonwealth/Canada/Royalvisits.aspx|title=Queen and Canada: Royal visits|publisher=Royal Household|accessdate=12 февруари 2012}}</ref> Две години по-късно, единствено в качеството си на кралица на Канада, тя посещава отново САЩ и Канада.<ref name=Canada/><ref>Bradford, с. 114</ref> През 1961 г. тя посещава [[Кипър]], [[Индия]], [[Пакистан]], [[Непал]] и [[Иран]].<ref>Pimlott, с. 303; Shawcross, с. 83</ref> По време на визитата си в [[Гана]] през същата година тя отхвърля съмненията за безопасността ѝ, макар домакинът ѝ, президентът [[Кваме Нкрума]], който вече я е заменил като държавен глава, да е мишена на убийци.<ref name=mac>Macmillan, с. 466 – 472</ref> Преди обиколката ѝ в [[Квебек]] през 1964 г., пресата докладва, че екстремисти от Квебекското сепаратистко движение готвят план за убийство на Елизабет.<ref>{{cite book| last=Speaight| first=Robert| title=Vanier, Soldier, Diplomat, Governor General: A Biography| publisher=William Collins, Sons and Co. Ltd.| year=1970| location=London| isbn=978-0-00-262252-3}}</ref><ref>{{cite news| last=Dubois| first=Paul| title=Demonstrations Mar Quebec Events Saturday| newspaper=The Gazette| page=1| date=12 октомври 1964| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1946&dat=19641012&id=3K4tAAAAIBAJ&sjid=YZ8FAAAAIBAJ&pg=6599,2340498| accessdate=6 март 2010}}</ref> Опит за нейното убийство не е направен, но докато тя е в [[Монреал]] избухват безредици.<ref>Bousfield, с. 139</ref>
 
Бременността на Елизабет с [[Андрю Йорк|Андрю]] и [[Принц Едуард (граф на Уесекс)|Едуард]] през 1959 и 1963 г. съответно бележи единствените пъти, когато тя не присъства на церемонията по откриването на Британския парламент по време на управлението си.<ref>{{cite web| last=Dymond| first=Glenn| date=5 March 2010| url=http://www.parliament.uk/documents/documents/upload/lln2010-007.pdf| title=Ceremonial in the House of Lords| publisher=House of Lords Library| page=12| accessdate=5 юни 2010}}</ref> Освен че присъства на традиционните церемонии, тя създава и нови обичаи. Първото и кралско пътуване, на което се среща с обикновени членове от публиката, се състои по време на обиколка на Австралия и Нова Зеландия през 1970 г.<ref>Hardman, с. 213 – 214</ref>
 
=== Ускоряване на деколонизацията ===
[[Файл:PATNIXONandQEII.gif|мини|upright|Кралицата с [[Едуард Хийт]] и американската първа дама [[Патриша Никсън]], 1970 г.]]
 
През 1960-те и 1970-те години се наблюдава усковяране на [[деколонизация]]та в [[Африка]] и [[Карибски регион|Карибския регион]]. Над 20 държави получават независимост от Великобритания като част от планиран преход към самоуправление. През 1965 г., обаче, министър-председателят на [[Родезия]], [[Иън Смит]], противник на мажоритарната система, обявява едностранно независимост от Великобритания, като същевременно изразява лоялност и отдаденост на Елизабет. Въпреки че кралицата го освобождава от поста му с официален указ и международната общност въвежда санкции срещу Родезия, неговият режим просъществува над десетилетие.<ref>Bond, с. 66; Pimlott, с. 345 – 354</ref> Докато връзката на Великобритания с бившата ѝ империя отслабва, правителството на страната започва да търси път към [[Европейската общност]], в която влиза през 1973 г.<ref>Bradford, с. 123, 154, 176; Pimlott, с. 301, 315 – 316, 415 – 417</ref>
 
През февруари 1974 г. британският министър-председател [[Едуард Хийт]] съветва кралицата да свика парламентарни избори по време на обиколката ѝ из [[Австронезия]], с което се принуждава да отлети обратно към Великобритания.<ref>Bradford, с. 181; Pimlott, с. 418</ref> Изборите водят до „висящо“ положение – консерваторите на Хийт не са най-голямата партия, но могат да останат в управлението, ако образуват коалиция с [[Либерална партия (Великобритания)|либералите]]. Хийт подава оставка, когато дискусиите за образуване на коалиция удрят на камък, след което кралицата поисква от лидера на опозицията, [[Харолд Уилсън]] от [[Лейбъристка партия|лейбъртистите]] да състави правителство.<ref>Bradford, с. 181; Marr, с. 256; Pimlott, с. 419; Shawcross, с. 109 – 110</ref>
 
Година по-късно, в разгара на [[Австралийска конституционна криза (1975)|Австралийската конституционна криза]] от 1975 г., австралийският министър-председател [[Гоф Уитлам]] е освободен от поста си от генерал-губернатора сър Джон Кър, след като [[сенат на Австралия|сенатът]] отхвърля бюджетния план на Уитлам.<ref name=Aus>Bond, с. 96; Marr, с. 257; Pimlott, с. 427; Shawcross, с. 110</ref> Тъй като Уитлам има мнозинство в Палатата на представителите на Австралия, председателят на Палата Гордън Скоулс призовава кралицата да отмени решението на Кър. Тя отказва, заявявайки, че няма да се намесва в решенията, отредени от [[конституция на Австралия|конституцията на Австралия]] на генерал-губернатора.<ref>Pimlott, с. 428 – 429</ref> Кризата разпалва австралийския републиканизъм.<ref name=Aus/>
 
През 1977 г. Елизабет отбелязва сребърна годишнина (25 години) от възкачването на престола. Партита и събития се състоят из Британската общност, много от които съвпада с нейните национални обиколки на страните. Празненствата затвърждават поппулярността на кралицата, въпреки отрицателното отразяване от страна на пресата на отделянето на принцеса Маргарет от съпруга ѝ.<ref>Pimlott, с. 449</ref> През 1978 г. кралицата издържа държавната визита на [[Николае Чаушеску|Николае]] и [[Елена Чаушеску]] във Великобритания, макар тайно да вярва, че те имат „кръв по ръцете“.<ref>Hardman, с. 137; Roberts, с. 88 – 89; Shawcross, с. 178</ref> Следващата година довежда два удара: първият е разкриването на [[Антъни Блънт]], бивш инспектор на картините на кралицата, като комунистически шпионин, а вторият е убийството на родственика ѝ [[Луис Маунтбатън|лорд Маунтбатън]] от [[Временна ирландска републиканска армия|ИРА]].<ref>Pimlott, с. 336 – 337, 470 – 471; Roberts, с. 88 – 89</ref>
 
Към края на 1970-те години кралицата започва да се тревожи, че короната има малко значение за [[Министър-председател на Канада|премиера на Канада]], [[Пиер Елиът Трюдо]].<ref name=Post>{{cite news |last=Heinricks |first=Geoff |title=Trudeau: A drawer monarchist |work=National Post |location=Toronto |date=29 септември 2000 |page=B12}}</ref> Републиканизмът на Трюдо се потвърждава от неговите лудории, като например плъзгането надолу по перилата на Бъкингамския дворец и правене на пируети зад гърба на кралицата през 1977 г., както и премахването на различни канадски кралски символи по време на управлението си.<ref name=Post/>
 
=== 1980-те ===
[[файл:ElizabethIItroopingcolour crop.jpg|мини|Елизабет язди коня ''Бирманец'' по време на церемония по Завъртане на цевта през 1986 г.]]
 
По време на церемония по Завъртане на цевта през 1981 г., шест седмици преди сватбата на [[Чарлз (принц на Уелс)|принцс Чарлз]] и [[Даяна Уелска|Даяна Спенсър]], са произведени шест изстрела по кралицата от близко разстояние, докато тя пътува по булеварда Мал в Лондон на коня си, ''Бирманец''. Полицията по-късно разкрива, че изстрелите са били с халосни патрони. 17-годишният нападател, Маркъс Сарджант, е осъден на пет години затвор и е освободен след три.<ref>{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/september/14/newsid_2516000/2516713.stm|title=Queen's 'fantasy assassin' jailed| publisher=BBC News| accessdate=21 юни 2010| date=14 септември 1981}}</ref> Спокойствието на кралицата и умението ѝ да овладее коня са широко възхвалявани.<ref>Lacey, с. 281; Pimlott, с. 476 – 477; Shawcross, с. 192</ref>
 
Няколко месеца по-късно, през октомври, кралицата става обект на още едно нападение, докато посещава [[Дънидин]], Нова Зеландия. Документи на новозеландското разузнаване, разсекретени през 2018 г., показват, че 17-годишният Кристофър Джон Луис произвежда изстрел с пушка от петия етаж на сграда с изглед към парада, но пропуска.<ref>{{cite news |url=https://www.smh.com.au/world/oceania/intelligence-documents-confirm-assassination-attempt-on-queen-elizabeth-in-new-zealand-20180301-p4z282.html |title=Intelligence documents confirm assassination attempt on Queen Elizabeth in New Zealand |work=The Sydney Morning Herald |first=Hamish |last=McNeilly |date=1 март 2018 |accessdate=1 март 2018}}</ref> Луис е арестуван, но не е обвинен в опит за убийство или държавна измяна и осъден на три години затвор за незаконно притежание на оръжие.<ref>{{cite news |url=https://www.theguardian.com/uk-news/2018/jan/13/queen-elizabeth-assassination-attempt-new-zealand-1981 |title='Damn&nbsp;... I missed': the incredible story of the day the Queen was nearly shot |work=[[The Guardian]] |first=Eleanor |last=Ainge Roy |date=13 януари 2018 |accessdate=1 март 2018}}</ref>
 
От април до септември 1982 г. кралицата е разтревожена, но горда от сина си, принц Андрю, който служи в редиците на британските сили по време на [[Фолкландската война]].<ref>Bond, с. 115; Pimlott, с. 487; Shawcross, с. 127</ref> На 9 юли кралицата се събужда в спалнята си в Бъкингамския дворец и намира неканен гост, Майкъл Фаган, в стаята си. В хода на сериозен пропуск в сигурността, помощ пристига едва след две обаждания до полицията на двореца.<ref>Lacey, с. 297 – 298; Pimlott, с. 491</ref> След като приютява американския президент [[Роналд Рейгън]] в Уиндзорския замък през 1982 г. и посещава ранчото му в [[Калифорния]] през 1983 г., кралицата се ядосва, когато неговата администрация нарежда [[нахлуване на САЩ в Гренада|нахлуване]] в [[Гренада]], едно от карибските ѝ владения, без да я уведоми.<ref>Bond, с. 188; Pimlott, с. 497</ref>
 
Интезивният интерес на медиите към мненията и личния живот на кралското семейство през 1980-те години води до поредица от сензационни истории в пресата, някои от които неверни.<ref>Pimlott, с. 488 – 490</ref> Към края на 1980-те години кралицата вече е мишена на [[сатира]]та.<ref>Lacey, с. 293 – 294; Pimlott, с. 541</ref> В Канада Елизабет публично подкрепя политически разделящите конституционни поправки, което предизвиква критики от противниците на предложените промени, включително Пиер Трюдо.<ref name=Geddes>{{cite journal| last=Geddes| first=John| title=The day she descended into the fray| journal=Maclean's| edition=Special Commemorative Edition: The Diamond Jubilee: Celebrating 60 Remarkable years| year=2012| page=72}}</ref> През 1987 г. избраното правителство на [[Фиджи]] е свалено от власт чрез военен преврат. Като монарх на Фиджи, Елизабет поддържа опитите на генерал-губертнатора Пеная Ганилау да прилага изпълнителната власт и да договаря уреждане на спора. Лидерът на преврата Ситивени Рабука детроните Ганилау и обявява Фиджи за република.<ref>Pimlott, с. 515 – 516</ref>
 
=== 1990-те ===
[[Файл:Bundesarchiv Bild 199-1992-089-19Acropped.jpg|мини|upright|Филип и Елизабет през октомври 1992 г.]]
 
През 1991 г., след коалиционната победа във [[Войната в залива]], кралицата става първият британски монарх на съвместна среща с [[Конгрес на САЩ|Американския конгрес]].<ref>Pimlott, с. 538</ref>
 
В реч от 24 ноември 1992 г., отбелязваща 40-тата годишнина от възкачването ѝ на престола, Елизабет определя 1992 година като нейната ''ужасна година''.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/annus-horribilis-speech| title=Annus horribilis speech| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=24 ноември 1992}}</ref> Републиканското настроение във Великобритания се е възбудило, поради спекулациите на пресата относно личните богатства на кралицата и доклади за афери и обтегнати бракове сред фамилията ѝ.<ref>Pimlott, с. 519 – 534</ref> През март нейният втори син, принц Андрю, и жена му, [[Сара, херцогиня Йоркска|Сара]], се разделят. През април дъщеря ѝ, принцеса Ан, се развежда с капитан [[Марк Филипс]].<ref>Lacey, с. 319; Marr, с. 315; Pimlott, с. 550 – 551</ref> По време на посещение в Германия през октомври ядосани демонстранти в [[Дрезден]] я замерват с яйца.<ref>{{cite web| last=Stanglin| first=Doug| title=German study concludes 25,000 died in Allied bombing of Dresden| url=http://content.usatoday.com/communities/ondeadline/post/2010/03/official-german-study-concludes-25000-died-in-allied-bombing-of-dresden/1| work=USA Today| date=18 март 2010| accessdate=19 март 2010}}</ref> През ноември избухва голям пожар в Уиндзорския замък, една от официалните ѝ резиденции. Монархията е изправена пред все повече критики и обществено недоволство.<ref>Brandreth, с. 377; Pimlott, с. 558 – 559; Roberts, с. 94; Shawcross, с. 204</ref> В необичайно лична реч кралицата казва, че всяка институция трябва да очаква критики, но предлага това да става с чувство за хумор, умереност и разбиране.<ref>Brandreth, с. 377</ref> Два дни по-късно премиерът [[Джон Мейджър]] обявява реформи в кралските финанси, планирани от предходната година, включващи [[данък общ доход]] за кралицата след 1993 г. и намаляване на [[цивилен списък|цивилния списък]] (индивиди, на които им се заплаща от правителството).<ref>Bradford, с. 229; Lacey, с. 325 – 326; Pimlott, с. 559 – 561</ref> През декември принц Чарлз и жена му, [[Даяна Уелска|Даяна]], официално се разделят.<ref>Bradford, с. 226; Hardman, с. 96; Lacey, с. 328; Pimlott, с. 561</ref> Годината завършва със съдебен процес, когато кралицата дава под съд вестник ''[[Сън (вестник)|Сън]]'' за нарушение на авторско право, тъй като е публикувал текст на нейната годишна коледна реч две дни преди да бъде излъчена. Вестникът е принуден да плати глоба и дарява 200 000 [[Британски паунд|паунда]] на благотворителност.<ref>Pimlott, с. 562</ref>
 
През следващите години продължават публичните разкрития относно състоянието на брака на Чарлз и Даяна.<ref>Brandreth, с. 356; Pimlott, с. 572 – 577; Roberts, с. 94; Shawcross, с. 168</ref> Въпреки че подкрепата за републиканизма във Великобритания изглежда по-голяма от всякога, той все още е гледна точка на малцинството и кралицата има висок рейтинг.<ref>{{cite web| last=O'Sullivan| first=Jack| date=5 март 1996| url=https://www.independent.co.uk/news/uk/watch-out-the-roundheads-are-back-1340396.html| title=Watch out, the Roundheads are back| work=The Independent| accessdate=17 септември 2011}}</ref> Критиките се фокусират повече върху институцията на монархията като цяло и широката фамилия на кралицата, отколкото върху нейните действия.<ref>Pimlott, с. 578</ref> След като се съветва със съпруга си, премиера Джон Мейджър, [[архиепископа на Кентърбъри]] Джордж Кери и личния си секретар Робърт Фелоус, тя пише на Чарлз и Даяна в края на декември 1995 г., казвайки, че разводът е за предпочитане.<ref>Brandreth, с. 357; Pimlott, с. 577</ref>
 
През август 1997 г., година след развода, Даяна загива в автомобилна катастрофа в Париж. По това време кралицата е на семейна почивка в [[Балморал (замък)|Балморал]]. Двата сина на Дяана от Чарлз, [[Уилям Кеймбриджки|Уилям]] и [[Хенри Съсекски|Хари]], искат да отидат на църква и кралицата и принц Филип ги извеждат тази сутрин.<ref>Brandreth, с. 358; Hardman, с. 101; Pimlott, с. 610</ref> След тази публична проява кралицата и херцогът защитават внуците си от интензивния интерес на медиите в продължение на пет дни, като ги задържат в Малморал, където могат да скърбят на спокойствие,<ref>Bond, с. 134; Brandreth, с. 358; Marr, с. 338; Pimlott, с. 615</ref> но изолирането на кралското семейство и пропускът да издигнат знамето наполовина над Бъкингамския дворец довежда до публично негодувание.<ref name=MacQueen>{{cite journal| last1=MacQueen| first1=Ken| last2=Treble| first2=Patricia| title=The Jewel in the Crown| journal=Maclean's| edition=Special Commemorative Edition: The Diamond Jubilee: Celebrating 60 Remarkable years| year=2012| pages=43 – 44}}</ref><ref>Bond, с. 134; Brandreth, с. 358; Lacey, с. 6 – 7; Pimlott, с. 616; Roberts, с. 98; Shawcross,с. 8</ref> Под напрежение от враждебната реакция, кралицата се съгласява да се върне в Лондон и да се появи по телевизията на 5 септември, ден преди погребението на Даяна.<ref>Brandreth, с. 358 – 359; Lacey, с. 8 – 9; Pimlott, с. 621 – 622</ref> В предаването тя изразява уважението си към Даяна и чувствата си на баба към двата принца.<ref name="b&b">Bond, с. 134; Brandreth, с. 359; Lacey, с. 13 – 15; Pimlott, с. 623 – 624</ref> След това повечето от публичното недоволство изчезва.<ref name="b&b"/>
 
През ноември 1997 г. кралицата и съпругът ѝ правят прием в [[Банкетна къща|Банкетната къща]], отбелязвайки златната годишнина от сватбата си.<ref name="G-Wedding-Anniversary">{{cite web|url=https://www.royal.uk/golden-wedding-speech|title=A speech by The Queen on her Golden Wedding Anniversary|publisher=The Royal Household|date=20 ноември 1997|accessdate=10 февруари 2017}}</ref> Тя изнася реч и похвалва Филип за ролята му като съпруг, наричайки го „моята сила и опора“.<ref name="G-Wedding-Anniversary"/>
 
=== Златен юбилей ===
[[Файл:Elizabeth II greets NASA GSFC employees, May 8, 2007 edit.jpg|мини|upright|Елизабет през 2007 г.]]
 
През 2002 г. Елизабет отбелязва златен юбилей (50 години) от възкачването си на трона. Сестра ѝ и майка ѝ умират през февруари и март съответно и медиите спекулират дали юбилеят ще е успешен.<ref>Bond, с. 156; Bradford, с. 248 – 249; Marr, с. 349 – 350</ref> Тя отново предприема голямо пътешествие сред владенията си, което започва в [[Ямайка]] през февруари, където определя банкета за сбогуване като „запомнящ се“, след като токът спира и официалната кралска резидентия на генерал-губернатора потъва в мрак.<ref>Brandreth, с. 31</ref> Както и през 1977 г., се провеждат улични пиршества и възпоменателни мероприятия, а паметници са наименувани в чест на събитието. По един милион хора присъстват всеки ден на тридневните юбилейни празненства в Лондон,<ref>Bond, с. 166 – 167</ref> а ентусиазмът на публиката за кралицата се оказва по-голям, отколкото очакват журналистите.<ref>Bond, с. 157</ref>
 
Макар по принцип да е в добро здраве, през 2003 г. тя подлага двете си колена на [[лапароскопия]]. През октомври 2006 г. пропуска отварянето на новия [[Емирейтс Стейдиъм]], поради разтегнат гръбен мускул, който я тормози от лятото.<ref>{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/6087724.stm| title=Queen cancels visit due to injury| publisher=BBC News| date=26 октомври 2006| accessdate=8 декември 2009}}</ref>
 
През май 2007 г. ''[[The Daily Telegraph]]'', цитирайки анонимни източници, докладва, че кралицата е „раздразнена и разочарована“ от политиките на премиера [[Тони Блеър]], защото се притеснява, че [[Въоръжени сили на Великобритания|въоръжените сили на Великобритания]] са пренатоварени в [[Ирак]] и [[Афганистан]], а също така е повдигнала въпроси относно проблеми в селските райони към Блеър.<ref>{{Cite news| url=https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/1552769/Revealed-Queens-dismay-at-Blair-legacy.html| last=Alderson| first=Andrew| work=The Telegraph| title=Revealed: Queen's dismay at Blair legacy|date=28 май 2007|accessdate=31 май 2010}}</ref> Въпреки това, тя се радва на усилията на Блеър за постигане на мир в [[Северна Ирландия]].<ref>{{Cite news| url=https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/1552767/Tony-and-Her-Majesty-an-uneasy-relationship.html| last=Alderson| first=Andrew| work=The Telegraph| title=Tony and Her Majesty: an uneasy relationship| date=27 май 2007| accessdate=31 май 2010}}</ref> Тя става първият британски монарх, отпразнувал диамантена сватба, през ноември 2007 г.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/7101094.stm|title=Queen celebrates diamond wedding|date=19 ноември 2007|access-date=10 февруари 2017|publisher=BBC News}}</ref>
 
=== Диамантен юбилей ===
[[Файл:Day 194 - West Midlands Police - Royal Diamond Jubilee Visit (7555521830).jpg|мини|Елизабет в [[Бирмингамн]] през юли 2012 г. в хода на нейната обиколка, посветена на диамантения ѝ юбилей на престола.]]
 
Кралицата се обръща към ООН за втори път през 2010 г., отново в качеството си на глава на Британската общност.<ref name=UN>{{cite web| title=A speech by the Queen to the United Nations General Assembly| date=6 юли 2010| url=https://www.royal.uk/address-united-nations-general-assembly-6-july-2010| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016}}</ref> Генералният секретар на ООН, [[Пан Ки-мун]], я представя като „котва на нашата епоха“.<ref name=BBCUN>{{cite news| url=https://www.bbc.co.uk/news/10518044| title=Queen addresses UN General Assembly in New York| publisher=BBC News| date=7 юли 2010| accessdate=7 юли 2010}}</ref> По време на визита до [[Ню Йорк]], последвана от обиколка на Канада, тя официално открива мемориална градина за британските жертви от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]].<ref name=BBCUN/> Посещението на кралицата в Австралия през октомври 2011 г. (16-тото ѝ посещение след 1954 г.) е наречено „обиколка за сбогуване“ в пресата, поради напредналата ѝ възраст.<ref>{{Cite news| title=Royal tour of Australia: The Queen ends visit with traditional 'Aussie barbie'| url=https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/queen-elizabeth-II/8857106/Royal-tour-of-Australia-The-Queen-ends-visit-with-traditional-Aussie-barbie.html| work=The Telegraph| date=29 октомври 2011| accessdate=30 октомври 2011}}</ref> По покана на ирландския президент, [[Мари Макалис]], кралицата прави първата държавна визита в [[Република Ирландия]] от британски монарх през май 2011 г.<ref>Bradford, с. 253</ref>
 
Диамантеният юбилей на Елизабет през 2012 г. отбелязва 60 години на британския престол, а празненства се провеждат из всичките ѝ владения и отвъд. Тя и съпругът ѝ се отправят на дълга обиколка из Великобритания, докато децата и внуците им потеглят от нейно име на кралски обиколки из другите страни от Британската общност.<ref>{{cite news| url=https://www.bbc.co.uk/news/uk-17281585| title=Prince Harry pays tribute to the Queen in Jamaica| date=7 март 2012| publisher=BBC News| accessdate=31 май 2012}}</ref><ref>{{cite web| url=http://www.gg.ca/document.aspx?id=14382| title=Their Royal Highnesses The Prince of Wales and The Duchess of Cornwall to Undertake a Royal Tour of Canada in 2012| date=14 декември 2011| publisher=Office of the Governor General of Canada| accessdate=31 май 2012}}</ref> През ноември кралицата и съпруга ѝ отпразнуват своята сапфирена сватба.<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/queen-elizabeth-II/9689130/Queen-and-Duke-of-Edinburgh-celebrate-65th-wedding-anniversary.html|title=Queen and Duke of Edinburgh celebrate 65th wedding anniversary|work=The Daily Telegraph|date=19 ноември 2012|accessdate=10 февруари 2017|first=Gordon|last=Rayner}}</ref> На 18 декември тя става първият британски суверен, присъствал на Кабинет на министрите в мирно време, след [[Джордж III]] през 1781 г.<ref>{{cite news| title=UK to name part of Antarctica Queen Elizabeth Land| url=https://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-20757382| publisher=BBC News| date=18 декември 2012| accessdate=6 април 2013}}</ref>
 
Кралицата открива [[Летни олимпийски игри 1976|Летните олимпийски игри]] през 1976 г. в Монреал и [[Летни олимпийски игри 2012|Летните олимпийски игри]] през 2012 г. в Лондон, като така става първият държавен глава, открил два пъти олимпийски игри в две отделни държави.<ref>{{cite news|url=http://www.newswire.ca/en/story/1011615/canada-s-olympic-broadcast-media-consortium-announces-broadcast-details-for-london-2012-opening-ceremony-friday |title=Canada's Olympic Broadcast Media Consortium Announces Broadcast Details for London 2012 Opening Ceremony, Friday |agency=PR Newswire |date=24 юли 2012 |accessdate=22 март 2015}}</ref> За олимпийските игри в Лондон тя играел себе си в късометражен филм като част от церемонията по откриването, заедно с [[Даниъл Крейг]] в ролята на [[Джеймс Бонд]].<ref>{{cite news| last=Brown| first=Nicholas| date=27 юли 2012| url=https://www.bbc.co.uk/news/uk-19018666|title=How James Bond whisked the Queen to the Olympics| publisher=BBC News| accessdate=27 юли 2012}}</ref> На 4 април 2013 г. тя получава почетна награда [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|BAFTA]] за покровителството си над филмовата индустрия и е определена като „най-запомнящото се момиче на Джеймс Бонд към момента“ по време на церемонията по връчването.<ref>{{Cite news| url=https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-22035942| title=Queen honoured with Bafta award for film and TV support| date=4 април 2013| publisher=BBC News| accessdate=7 април 2013}}</ref>
 
На 3 март 2013 г. Елизабет е приета в болница като предпазна мярка, след като развива симптоми на [[гастроентерит]]. На следващият ден се завръща в Бъкингамския дворец.<ref>{{Cite news| title=Queen leaves hospital after stomach bug| url=https://www.bbc.co.uk/news/uk-21659635| publisher=BBC News| date=4 март 2013| accessdate=4 март 2013}}</ref> Поради напредналата си възраст и нуждата да ограничава пътуванията си, през 2013 г. тя решава да не присъства на събранието на ръководителите от Британската общност за пръв път от 40 години. На срещата от високо равнище в [[Шри Ланка]], тя е представяна от сина си, принц Чарлз.<ref>{{Cite news| title=Queen to miss Commonwealth meeting| url=https://www.bbc.co.uk/news/uk-22431757| publisher=BBC News| date=7 май 2013| accessdate=7 май 2013}}</ref> През май 2018 г. е опрерирана от [[катаракта]].<ref>{{cite web|url=https://uk.yahoo.com/news/queen-undergoes-eye-surgery-remove-141520545.html|title=The Queen undergoes eye surgery to remove cataract|publisher=Yahoo}}</ref>
 
Елизабет задминава кралица [[Виктория]] като най-дълголетния британски монарх на 21 декември 2007 г., а на 9 септември 2015 г. става най-дълго управлявалият британски монарх и най-дълго управлявалият държавен глава жена в света.<ref>{{cite web| url=http://www.huffingtonpost.co.uk/2014/09/06/elizabeth-set-to-beat-victorias-record-as-longest-reigning-monarch-in-british-history_n_5777134.html| title=Elizabeth Set to Beat Victoria's Record as Longest Reigning Monarch in British History| work=HuffPost| date=6 септември 2014| accessdate=28 септември 2014}}</ref><ref>{{cite web| url=https://web.archive.org/web/20171201033651/http://philatelynews.com/the-longest-reigning-monarch-queen-elizabeth-ii/| first=Shrikant| last=Modh| title=The Longest Reigning Monarch Queen Elizabeth II| work=Philately News| date=11 септември 2015| accessdate=20 ноември 2017}}</ref><ref>{{cite web| url=https://chicago.suntimes.com/entertainment/enthralling-audience-puts-britains-queen-in-room-with-politicians/| title=Enthralling 'Audience' puts Britain's queen in room with politicians| work=Chicago Sun-Times| date=24 август 2017| accessdate=20 ноември 2017}}</ref> Тя е и най-дълго управлявалият суверен в съвременната история на Канада.<ref>{{cite web| url=http://www.gg.ca/document.aspx?id=16168&lan=eng| title=Governor General to Host Special Event in Honour of Her Majesty's Historic Reign| date=9 септември 2015| publisher=Office of the Secretary to the Governor General| accessdate=9 септември 2015}}</ref> След като [[Абдула бин Абдул Азис]] умира на 23 януари 2015 г., Елизабет става най-старият настоящ монарх в света.<ref>{{Cite news| url=http://www.thehindu.com/news/international/world/queen-elizabeth-ii-becomes-worlds-oldest-monarch/article6818895.ece| title=Queen Elizabeth II is now world's oldest monarch|date=24 януари 2015| newspaper=The Hindu| accessdate=20 ноември 2017}}</ref><ref>{{Cite news| url=https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/queen-elizabeth-II/11364902/Queen-becomes-worlds-oldest-monarch-following-death-of-King-Abdullah-of-Saudi-Arabia.html| title=Queen becomes world's oldest monarch following death of King Abdullah of Saudi Arabia|date=23 януари 2015| publisher=The Telegraph| accessdate=20 ноември 2017| last1=Rayner| first1=Gordon}}</ref> След като [[Робърт Мугабе]] подава оставка на 21 ноември 2017 г., Елизабет става и най-възрастният настоящ държавен глава в света.<ref>{{cite web|first=Charlie |last=Proctor|url=http://royalcentral.co.uk/uk/thequeen/breaking-the-queen-becomes-the-worlds-oldest-living-head-of-state-following-mugabe-resignation-91833|title=BREAKING: The Queen becomes the world's oldest living Head of State following Mugabe resignation|date=21 ноември 2017|work=Royal Central|accessdate=21 ноември 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20171115195819/https://www.msn.com/en-us/news/world/queen-elizabeth-ii-will-be-the-world-e2-80-99s-oldest-head-of-state-if-robert-mugabe-is-toppled/ar-BBF0dPV|title=Queen Elizabeth II will be the world's oldest head of state if Robert Mugabe is toppled|date=14 ноември 2017|work=msn.com|accessdate=20 ноември 2017}}</ref> На 6 февруари 2017 г. тя става първият британски монарх, отбелязал сапфирен юбилей (65 години) на престола,<ref>{{Cite news| last=Rayner| first=Gordon|url=https://www.telegraph.co.uk/news/2017/01/28/blue-sapphire-jubilee-queen-will-not-celebrate-65th-anniversary/|title=The Blue Sapphire Jubilee: Queen will not celebrate 65th anniversary but instead sit in 'quiet contemplation' remembering father's death| newspaper=The Telegraph| date=29 януари 2017| accessdate=3 февруари 2017}}</ref> а на 20 ноември става първият британски монарх с платинена годишнина от сватбата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2017/nov/20/queen-prince-philip-portraits-platinum-wedding-70th-anniversary|title=Queen and Prince Philip portraits released to mark 70th anniversary|date=20 ноември 2017|newspaper=The Guardian|accessdate=20 ноември 2017|agency=Press Association}}</ref>
 
Кралицата не възнамерява да [[Абдикация|абдикира]],<ref>Brandreth, с. 370 – 371; Marr, с. 395</ref> макар че се очаква принц Чарлз да поема все повече от задълженията ѝ. На 20 април 2018 г. държавните глави на Британската общност обявяват, че тя ще бъде наследена от принц Чарлз като глава на общността. Елизабет споделя, че искрено би желала принцът да наследи ролята ѝ.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-43840710|title=Charles to be next Commonwealth head|date=20 април 2018|publisher=BBC News|access-date=21 април 2018}}</ref>
 
== Гербове ==
От 21 април 1944 г. до възкачването ѝ на престола гербовете на Елизабет са съставени от щит, носещ [[Герб на Великобритания|герба на Великобритания]]. След като става кралица, тя наследява различните гербове на баща си. Тя притежава и кралски щандарти и лични знамена за употреба във Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Ямайка, Барбадос и другаде.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/personal-flags| title=Personal flags| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016| date=15 януари 2016}}</ref>
 
<div style="overflow:auto;">
{| border="0" style="margin:auto; width:100%;"
|-
!width=20% |[[Файл:Coat of Arms of Elizabeth, Heiress Presumptive (1944-1947).svg|център|200п]]
!width=20% |[[Файл:Coat of Arms of Elizabeth, Duchess of Edinburgh (1947-1952).svg|център|200п]]
!width=20% |[[Файл:Royal Coat of Arms of the United Kingdom.svg|център|200п]]
!width=20% |[[Файл:Royal Coat of Arms of the United Kingdom (Scotland).svg|център|200п]]
!width=20% |[[Файл:Coat of arms of Canada (1957-1994).svg|център|150п]]
|-
|{{center|Герб на принцеса Елизабет (1944 – 1947)}}
|{{center|Герб на принцеса Елизабет, херцогиня на Единбург (1947 – 1952)}}
|{{center|Герб на Елизабет II в Англия, Уелс и Северна Ирландия}}
|{{center|Герб на Елизабет II в Шотландия}}
|{{center|Герб на Елизабет II в Канада}}
|}
</div>
 
== Родословие ==
}}
</div>
 
== Литература ==
* Bond, Jennie (2006). ''Elizabeth: Eighty Glorious Years''. London: Carlton Publishing Group. ISBN 1-84442-260-7
* Bousfield, Arthur; Toffoli, Gary (2002). ''Fifty Years the Queen''. Toronto: Dundurn Press. ISBN 978-1-55002-360-2
* Bradford, Sarah (2012). ''Queen Elizabeth II: Her Life in Our Times''. London: Penguin. ISBN 978-0-670-91911-6
* Brandreth, Gyles (2004). ''Philip and Elizabeth: Portrait of a Marriage''. London: Century. ISBN 0-7126-6103-4
* Briggs, Asa]] (1995). ''The History of Broadcasting in the United Kingdom: Volume 4''. Oxford: Oxford University Press. ISBN 0-19-212967-8
* Campbell, John (2003). ''Margaret Thatcher: The Iron Lady''. London: Jonathan Cape. ISBN 0-224-06156-9
* Crawford, Marion (1950). ''The Little Princesses''. London: Cassell & Co.
* Hardman, Robert (2011). ''Our Queen''. London: Hutchinson. ISBN 978-0-09-193689-1
* Heald, Tim (2007). ''Princess Margaret: A Life Unravelled''. London: Weidenfeld & Nicolson. ISBN 978-0-297-84820-2
* Hoey, Brian (2002). ''Her Majesty: Fifty Regal Years''. London: HarperCollins. ISBN 0-00-653136-9
* Lacey, Robert (2002). ''Royal: Her Majesty Queen Elizabeth II''. London: Little, Brown. ISBN 0-316-85940-0
* Macmillan, Harold (1972). ''Pointing The Way 1959 – 1961'' London: Macmillan. ISBN 0-333-12411-1
* Marr, Andrew (2011). ''The Diamond Queen: Elizabeth II and Her People''. London: Macmillan. ISBN 978-0-230-74852-1
* Neil, Andrew (1996). ''Full Disclosure''. London: Macmillan. ISBN 0-333-64682-7
* Nicolson, Sir Harold (1952). ''King George the Fifth: His Life and Reign''. London: Constable & Co.
* Petropoulos, Jonathan (2006). ''Royals and the Reich: the princes von Hessen in Nazi Germany''. New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-516133-5
* Pimlott, Ben (2001). ''The Queen: Elizabeth II and the Monarchy''. London: HarperCollins. ISBN 0-00-255494-1
* Roberts, Andrew; Edited by Antonia Fraser (2000). ''The House of Windsor''. London: Cassell & Co. ISBN 0-304-35406-6
* Shawcross, William (2002). ''Queen and Country''. Toronto: McClelland & Stewart. ISBN 0-7710-8056-5
* Thatcher, Margaret (1993). ''The Downing Street Years''. London: HarperCollins. ISBN 0-00-255049-0
* Trudeau, Pierre Elliott (1993). ''Memoirs''. Toronto: McLelland & Stewart. ISBN 978-0-7710-8588-8
* Williamson, David (1987). ''Debrett's Kings and Queens of Britain''. Webb & Bower. ISBN 0-86350-101-X
* Wyatt, Woodrow; Edited by Sarah Curtis (1999). ''The Journals of Woodrow Wyatt: Volume II''. London: Macmillan. ISBN 0-333-77405-1
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==