Елизабет II: Разлика между версии

Въпреки смъртта на кралица Мери на 24 март, коронацията на 2 юни 1953 г. върви по план, каквото е и желанието на Мери преди да умре.<ref>Bradford, с. 82</ref> Церемонията в [[Уестминстърското абатство]], с изключение на [[помазване]]то и [[евхаристия]]та, се излъчва по телевизията за пръвпърви път.<ref>{{cite web| url=https://www.royal.uk/50-facts-about-queens-coronation-0| title=50 facts about The Queen's Coronation| date=25 май 2003| publisher=Royal Household| accessdate=18 април 2016}}</ref> Булчинската рокля на Елизабет е бродирана с по нейни инструкции с цветните емблеми на страните от Британската общност.<ref>Lacey, с. 190; Pimlott, с. 247 – 248</ref>

Липсата на формален механизъм в [[Консервативна партия (Обединено кралство)|консервативната партия]] за избиране на лидер означава, че след оставката на Идън, правото да реши кой ще състави следващото правителство се пада на кралицата. Идън препоръчва тя да се консултира с лорд СалисбъриСолсбъри, лорд-президента на съвета. Лорд СалисбъриСолсбъри и лорд Килмуир, лорд-канцлераканцлерът, се консултират с Британскиябританския кабинет и Уинстън Чърчил, което води до това, че кралицата назначава техния препоръчан кандидат – [[Харолд Макмилан]].<ref>Marr, с. 175 – 176; Pimlott, с. 256 – 260; Roberts, с. 84</ref>

През 1957 г. тя прави държавна визита в САЩ, където се обръща към [[Общото събрание на ООН]] от името на Британската общност. По време на същата визита тя открива 23-тия канадски парламент, ставайки първият монарх на Канада, открил парламентарна сесия.<ref name=Canada>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20100504150511/http://www.royal.gov.uk/MonarchAndCommonwealth/Canada/Royalvisits.aspx|title=Queen and Canada: Royal visits|publisher=Royal Household|accessdate=12 февруари 2012}}</ref> Две години по-късно, единствено в качеството си на кралица на Канада, тя посещава отново САЩ и Канада.<ref name=Canada/><ref>Bradford, с. 114</ref> През 1961 г. тя посещава [[Кипър]], [[Индия]], [[Пакистан]], [[Непал]] и [[Иран]].<ref>Pimlott, с. 303; Shawcross, с. 83</ref> По време на визитата си в [[Гана]] през същата година тя отхвърля съмнениятаопасенията за безопасността ѝ, макар домакинът ѝ, президентът [[Кваме Нкрума]], който вече я е заменил като държавен глава, да е мишена на убийци.<ref name=mac>Macmillan, с. 466 – 472</ref> Преди обиколката ѝ в [[Квебек]] през 1964 г., пресата докладва, че екстремисти от Квебекското сепаратистко движение готвят план за убийство на Елизабет.<ref>{{cite book| last=Speaight| first=Robert| title=Vanier, Soldier, Diplomat, Governor General: A Biography| publisher=William Collins, Sons and Co. Ltd.| year=1970| location=London| isbn=978-0-00-262252-3}}</ref><ref>{{cite news| last=Dubois| first=Paul| title=Demonstrations Mar Quebec Events Saturday| newspaper=The Gazette| page=1| date=12 октомври 1964| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1946&dat=19641012&id=3K4tAAAAIBAJ&sjid=YZ8FAAAAIBAJ&pg=6599,2340498| accessdate=6 март 2010}}</ref> Опит за нейното убийство не е направен, но докато тя е в [[Монреал]] избухват безредици.<ref>Bousfield, с. 139</ref>

Бременността на Елизабет с [[Андрю Йорк|Андрю]] и [[Принц Едуард (граф на Уесекс)|Едуард]] през 1959 и 1963 г. съответно бележи единствените пъти, когато тя не присъства на церемонията по откриването на Британския парламент по време на управлението си.<ref>{{cite web| last=Dymond| first=Glenn| date=5 March 2010| url=http://www.parliament.uk/documents/documents/upload/lln2010-007.pdf| title=Ceremonial in the House of Lords| publisher=House of Lords Library| page=12| accessdate=5 юни 2010}}</ref> Освен че присъства на традиционните церемонии, тя създава и нови обичаи. Първото и кралско пътуване, на което се среща с обикновени членовехора от публиката, се състои по време на обиколка на Австралия и Нова Зеландия през 1970 г.<ref>Hardman, с. 213 – 214</ref>