Обсада на Виена: Разлика между версии

На [[10 май]] 1529 г. Сюлейман I тръгва на поход от [[Константинопол]] с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I разполага с около 120 000 войници, 500 оръдия и 20 000 товарни камили. Освен [[спахии]] (лека кавалерия) и [[еничари]], армията му включва [[молдовци]] и [[сърби]]. Като върховен главнокомандващ през април назначава [[Велик везир|Великия си везир]], бивш гръцки роб на име [[Ибрахим паша Паргалъ|Ибрахим паша]], за [[Генералисимус]]сераскер. (командир упълномощен да дава заповеди от името на [[султан]]а).

Още от самото начало на похода Сюлейман среща много пречки. Пролетните дъждове, характерни за [[Югоизточна Европа]], са особено обилни през тази година, предизвиквайки наводнения в [[България]] и правейки части от пътя непроходим. Много голямокалибрениголемокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в [[Осиек]] на [[6 август]], а на [[18 август]] го посрещат значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при [[Мохач]], включително Буда, която пада на [[8 септември]]. Единствено при Пресбург е посрещнат със значителна съпротива, като турският флот е подложен на артилерийски обстрел.

Способният австрийски пълководец [[Вилхелм фон Рогендорф]] поема командването на гарнизона, а операционното ръководство е поверено на 70-годишния немски наемник [[Никлас граф Салм]], който се отличава в [[битка при Павия|битката при Павия]] през [[1525]] г. Салм пристига във Виена начело на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци ([[ландскнехти]]) и 700 испански [[мускетар]]и, носещи на врата си “Единадесетте апостола“, единадесет куршума и [[барут]] за тях, под командването на [[Луис де Авалос]] и се заема с укрепването на 300-годишните стени около [[Свети Стефан (Виена)|катедралата Св. Стефан]], където установява главната си квартира. За да подсигури дълготрайна отбрана на града той барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1,8 m и издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал, сравнявайкисривайки сгради със земята, където е нужно, включително извън стените, за да не могат турците да се крият в тях. Гарнизонът на Виена наброява около 17 000 войници и 75 оръдия, а за да се освободят войниците от пожарогасене, изграждане на укрепления и други дейности е създадено гражданско [[опълчение]].