Октиси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
В XIX век Октиси е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село със 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Октиси'' има 120 християнски, доста състоятелни къщи.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Охтиси (Октиси)'' има 840 жители [[българи]] [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|254}}</ref>
Църквата „[[Свети Атанасий (Октиси)|Свети Атанасий]]“ е от XIX век.<ref name="Трифуноски 184">{{cite book |title= Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања |last= Трифуноски |first=Јован Ф |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Српска академија наука и уметности |location= Београд |isbn= |pages= 184 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Джамията [[Али паша джамия (Октиси)|Али паша]] е изградена около 1903 година.<ref>{{cite book |title= Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања |last= Трифуноски |first=Јован Ф |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Српска академија наука и уметности |location= Београд |isbn= |pages= 185 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Охтиси'' има 1016 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 164 – 165.</ref> В 1907 година [[Яким Деребанов]] пише в свой рапорт, че селото се дели на две махали: горна, западна и долна, източна. Горната махала е населена от „българи-християни, а долната от българи-мухамедани“.<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 72.</ref>
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в [[Мариово]], [[Преспа (област)|Преспа]], [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]].<ref>Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.</ref>
В 1925 година е изградена църквата „[[Свети Никола (Октиси)|Свети Никола]]“.<ref name="Трифуноски 184"/>
Според преброяването от 2002 година селото има 2479 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
| |||