Октиси: Разлика между версии

 

== История ==

{{основна|Октиска базилика}}

[[Файл:Викиекспедиција во Дримкол 182.jpg|мини|250п|ляво|Али паша джамия]]

[[Файл:Memoire from the village of Oktisi to the Great Powers 22 July 1904 1.jpg|дясно|мини|250п|Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г.]]

В Октиси е разкрита [[Октиска базилика|раннохристиянска базилика]] от края на V и началото на VI век. Подовата мозайка на базиликата е богато украсена с образи на елени, коне, флора и геометрични орнаменти.

 

В XIX век Октиси е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село със 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Октиси'' има 120 християнски, доста състоятелни къщи.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 19 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Охтиси (Октиси)'' има 840 жители [[българи]] [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|254}}</ref>

 

Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в [[Мариово]], [[Преспа (област)|Преспа]], [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]].<ref>Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.</ref>

 

В 1925 година е изградена църквата „[[Свети Никола (Октиси)|Свети Никола]]“.<ref name="Трифуноски 184"/>