Разлика между версии на „Василий Поярков“

м
форматиране, препратки; форматиране: 3x тире-числа, 2x тире, кавички (ползвайки Advisor)
м (интервал; козметични промени)
м (форматиране, препратки; форматиране: 3x тире-числа, 2x тире, кавички (ползвайки Advisor))
{{Личност
[[Файл:RR5216-0032R.gif|мини|200px|Монета от 50 рубли, емисия 2001]]
| име = Василий Поярков
'''Василий Данилович Поярков''' (неизв. – около 1668) руски пътешественик от XVII в.
| име-оригинал =
| категория = изследовател
| описание = руски изследовател
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място =
| починал-място =
| националност = {{Русия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Василий Данилович Поярков''' (неизв.{{lang-ru|Васи́лий Дани́лович около 1668Поярков}}) е [[Русия|руски]] [[пътешественик-изследовател]] от [[XVII ввек]].
Служи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 се заинтересува от слуховете за река [[Амур]] и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 133 човека.
 
== Произход и ранни години (неизв. – 1643) ==
На 15 юли 1643 тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км). Плаването по [[Гонам]] е възможно сама на 200 км от устието ѝ, защото по-нагоре започват прагове и бързеи. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до вододела между [[Лена]] и [[Амур]]. Поярков оставя част от хората и лодките на зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човека с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на [[Зея]]) на 128° и.д. 10 дни се спуска по леда по нея и по река [[Зея]] (открита от него) до устието на левия ѝ приток река Умлекен, където построява зимовище. В средата на зимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси има още много време. Започналият глад, болестите и схватките с местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 пристига групата с хранителните припаси са загинали близо 50 човека.
Мястото и датата на раждането му не са известни. Служи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 г. се заинтересува от слуховете за река [[Амур]] и гъсто заселените приамурскиПриамурски земи, богати на [[жито]], кожи и скъпоценни метали, и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 133 човека.
 
== Изследователска дейност (1643 – 1646) ==
След като получава подкрепления от нови 40 човека, продоволствия и боеприпаси Поярков продължава плаването надолу по [[Зея]] и през юни достига до [[Амур]], където по предварително получените инструкции построява острог (форт, укрепено селище). По план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна руда, но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човека) 50 човека Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по [[Амур]] на около 2000 км, окрива устията на [[Сунгари]] и [[Усури]] и през септември се добрира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето гиляки, от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров [[Сахалин]], богат на ценни животински кожи и където живеят айни.
На 15 юли 1643 г. тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км). Плаването по [[Гонам]] е възможно самасамо на 200 км от устието ѝ, защото по-нагоре започват прагове и [[Бързей|бързеи]]. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до вододела[[вододел]]а между [[Лена]] и [[Амур]]. Поярков оставя част от хората и лодките наза зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човека с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река [[Брянта]] (десен приток на [[Зея]]) на 128° и.д. 10 дни се спуска по леда по нея и по река [[Зея]] (открита от него) до устието на левия ѝ приток река [[Умлекен]], където построява зимовище. В средата на зимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси, има още много време. Започналият глад, болестите и схватките с местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 г. пристига групата с хранителните припаси са загинали близо 50 човека.
[[Файл:RR5216-0032R.gif|мини|200px|Монета от 50 рубли, емисия 2001]]
След като получава подкрепления от нови 40 човека, продоволствия и боеприпаси, Поярков продължава плаването надолу по [[Зея]] и през юни достига до [[Амур]], където по предварително получените инструкции построява острог ([[форт]], укрепено селище). По план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна [[руда]], но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човека) 50 човека Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по [[Амур]] на около 2000 км, окрива устията на [[Сунгари]] и [[Усури]] и през септември се добрирадобира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето [[гиляки]], от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров [[Сахалин]], богат на ценни животински кожи и където живеят [[айни]].
 
В края на май 1645 г., след като устието на [[Амур]] се освобождава от ледовете, отрядът навлиза в [[Амурски лиман|Амурския лиман]] и завива на север. Проследява югозападния бряг на [[Охотско море]], като открива залива [[Академия (залив)|Академия]] и един от [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]] и в началото на септември достига до устието на река [[Уля]] ({{coord|58|50|N|141|50|E|}})), където провежда трето зимуване.
 
През ранната пролет на 1646 г. отрядът се изкачва по замръзналата [[Уля]] с шейни, достига река [[Мая (река)|Мая]] и по [[Алдан]] и [[Лена]] на 22 юни се добира до [[Якутск]].
 
По време на тригодишния си поход Поярков изминава около 8 хил. км, като загубва голяма част от отряда си (от глад умират 80 човека от 133). Открива т.н. "алдански„алдански път"път“, средното и долно течение на [[Амур]] и събира сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на [[Алдан]], [[Зея]] и [[Амур]].
 
== Памет ==
Неговото име носи селищеотселище от градски тип Поярково ({{coord|49|38|N|128|39|E|}})), в [[Амурска област]], [[Русия]].
 
== Източници ==
<references />
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 373- – 376. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 296- – 300. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2
 
{{СОРТКАТ:Поярков, Василий Данилович}}