Априлско въстание: Разлика между версии

| жертви1 = 30,&nbsp;000 убити според български изследователи<ref name="Николай Овчаров"/><br>унищожени села с население над 75 &nbsp;000 души<ref name=Tsertelev/>

Избухва преждевременно на [[20 април]] по [[стар стил]] в [[Копривщица]]<ref>При представянето на фактологическата информация е използван [[юлиански календар|юлианския календар]], т.е. т.нар. ''стар стил''.</ref> и е организирано от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Въпреки, че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на [[Българско възраждане|българското националноосвободително движение]]. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.<ref>http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Kosev_Cel_April_vastanie.pdf</ref><ref>http://www.politika.bg/article?id=2563</ref>

Според изработения от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-тияия организацията е твърде слаба):

# ''Софийски'' – на практика само планиран, с апостоли [[Никола Обретенов]] и [[Никола Славков]].<ref>В спомените си Ст. Заимов и Н. Обретенов недвусмислено твърдят, че са били 5 окръга, но не са единни за реда и номерацията им – вж. Заимов, С. Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов, С., стр. 74 – 75; Обретенов, Н. Спомени за българските въстания, С., стр. 248</ref>.

[[Файл:SAM 0829.JPG|мини|Калъчевият мост в Копривщица., Тамот където е даден първият изстрел по време на Априлското въстание]]

Единствено в IV окръг под ръководсвоторъководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните [[мюсюлмани]] и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]] от участник в събранието – [[Ненко Терзийски]] от [[Росен (Област Пазарджик)|Балдово]]. От [[Пазарджик]] в [[Копривщица]] и [[Панагюрище]] били изпратени [[жандармерия|жандармерийски]] отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен [[Тодор Каблешков]] копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие [[полиция]]та. [[Мюдюрин]]ът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „[[Кърваво писмо]]“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден ([[20 април]]) [[Георги Бенковски]], съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското [[въстание]]. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части ([[башибозук]]) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на [[поп Харитон]] с помощници [[Бачо Киро]] и [[Христо Караминков]] – Бунито. Четата се отправя през нощта към [[Габрово]] и на 29 април достига [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]]. Манастирът е обкръжен от близо 1000010&nbsp;000 души редовна войска и [[Башибозук|башибозуци]] под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

От [[Габрово]] и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода [[Цанко Дюстабанов]]. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в [[Стара планина|Балкана]]. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх [[Марагидик]]. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново. [[Трявна]] и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода [[Христо Патрев]]. След няколко сражения на 8 май води битка с редовна войска и е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата [[Батошево]], [[Кръвеник]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали, и са разбити след тежки сражения. В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от [[Троян]] начело с [[Иван Книговезеца]].

На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със [[Стоил войвода]]. Начело на четата стоял военен съвет в състав [[Иларион Драгостинов]], [[Георги Обретенов]] и [[Георги Дражев]]. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата [[Нейково (област Сливен)|Нейково]] и [[Жеравна]], които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до [[Раково (Област Сливен)|Раково]]. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода [[Вратник]]. На 12 май в областта Сатмачешма-и четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.

През нощта четата пробива обръча и до сутринта на [[1 юни]] достига [[Веслец]]. Тук четата си почива, а изпратените до [[Враца]] разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към [[Стара планина|Балкана]]. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.

На 20 април въстава и [[Старосел]]. На [[22 април]] в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на [[Райна Княгиня]]. Друга чета, командвана от [[Орчо войвода]], действала против [[башибозук|башибозуците]] в [[Стрелча]] и околността ѝ. До този момент движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен [[противник]].

Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части ([[низам]]), командвани от висши [[офицер]]и и [[генерал]]и, както и мобилизирани „[[редиф]]и“ ([[запасняк|запасняци]]) от [[Одрин]], [[Цариград]], [[Ниш]] и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 &nbsp;000 души башибозук и 10 &nbsp;000 редовна армия, снабдена с [[артилерия]]. Силите били наистина неравни. Още на [[26 април]] под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала [[Клисура]], а [[Карлово|Карловско]] въобще не успяло да въстане. Лагерът на [[Еледжик (рид)|Еледжик]], въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него [[българи]], вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април [[Хафъз паша]] превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп. На 2 май е превзета [[Перущица]] от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души превзема [[Батак]] и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. [[Брацигово]] пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.

След като Васил Левски създава [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], [[БРЦК]] му изпраща [[Димитър Общи]] за помощник. Той самият се предлага за революционен апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Левски му няма доверие и отказва. Така на практика Македония за момента не е активно включена в тези революционни планове. Все пак въстание, макар и непряко свързано с Априлското, избухва и там – главно по поречието на река [[Струма]] и река [[Брегалница]]. По името на първобунтовното селище то е известно като [[Разловско въстание]] и е организирано от солунската група [[Българска зора]]. Следствие на разкрития въстанието избухва преждевременно в [[Разловци]] на 18 май 1876 година. Две въстанническивъстанически чети от около 60 души овладяват селото, след което бунтът се разраства в [[Малешево|Малешевско]] и [[Пиянец|Пиянечко]]. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп [[Стоян Разловски]] и [[Димитър Попгеоргиев]], която действа в [[Малешево|Малешевско]]. В някои селища като [[Смиленци]], [[Владимирово (община Берово)|Владимирово]], [[Лаки]] и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май.

През [[1876]] г. на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – [[низам]]. Османската империя се готви за война със [[Сърбия]] и за целта мобилизира част от [[редиф]]а. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.

Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 [[табур]] (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за [[Пазарджик]]. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от [[низам]]анизама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните, [[редиф]]и вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на [[Пловдив]] и Пазарджик е 18&nbsp;000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 – -хилядната армия на Фазлъ паша. Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана [[Клисура]] от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат [[Копривщица]]. [[Перущица]] успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.

Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10&nbsp;000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от „Сърби“ и „Московци“. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в [[Брацигово]] от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти [[низам]] и 500 души [[редиф]]. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 &nbsp;000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваванеобявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след [[Старозагорско въстание|Старозагорския опит за въстание]] и след [[Херцеговинско-босненско въстание (1875-1878)|Босненско-Херцеговинското въстание]], крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Според българската историография загиналите са около 30 &nbsp;000 души,<ref name="Николай Овчаров">[[Николай Овчаров]], „Geschichte Bulgariens. Kurzer Abriss“, Издателство Летера, Пловдив, 2006, стр. 53, ISBN 954-516-584-7</ref> докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 &nbsp;000 човека.<ref>Jelavich, Barbara (1999) History of the Balkans: Eighteenth and Nineteenth Centuries, Nide 1, Cambridge University Press, pp.347</ref> Руският консул в Одрин [[Алексей Церетелев]] смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 &nbsp;000 души, част от които са избити, а други са прогонени.<ref name=Tsertelev>''Би било невярно, ако смятаме, че населението на тези села, които са престанали да съществуват, е било по-малко от 75 &nbsp;000 души.'' Доклад на княз Алексей Церетелев до граф Николай Павлович Игнатиев от 24 май 1878 г., цитиран от „История“, 11 клас, 1999, изд. „Просвета“, стр. 260</ref>

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]]. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на [[Руско-турскаТурска война (1877–1878)|единадесетата Руско-турскаТурска война]], довела до [[Освобождение на България|Освобождението на България]]. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-турскатаТурската Освободителна война.

Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, в случая руско-турската, с коетокоято се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.