Отваря главното меню

Промени

През фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни [[Халюцинация|халюцинации]] и последвалата тежка [[депресия]] правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката. Той бяга от депримиращите ѝ покои като копира свои предишни произведения и рисува поредица от шест автопортрета – важен източник за тогавашното му душевно състояние, анализирано многократно впоследствие от [[Психоаналитик|психоаналитици]] и [[Психиатър|психиатри]].
 
Д-р Анри ГасоГасто (Gastaut) анализира диагнозите на около 150 лекари през годините и стига до заключението, че през последните години от живота си ван Гог е страдал от [[епилепсия на темпоралния дял]], ускорена от пиенето на абсент, при наличието на по-ранно [[лимбично увреждане]].<ref>Blumer D., (2002), [https://doi.org/10.1176%2Fappi.ajp.159.4.519 ''The Illness of Vincent van Gogh'']. American Journal of Psychiatry. 159 (4): 519–526. </ref> Следващите месеци – до май 1890 г. – създава поредица картини с религиозна тематика, както и копия по картини и рисунки на [[Рембранд]] ''(Rembrandt Harmenszoon van Rijn, 1606 – 1669)'', [[Йожен Дьолакроа|Дьолакроа]] ''(Ferdinand-Victor-Eugène Delacroix, 1798 – 1863)'' и [[Жан-Франсоа Миле]] ''(Jean-François Millet, 1814 – 1875)''. През февруари 1890 г. ван Гог научава за първата обстойна статия, посветена на него и изкуството му в реномираното списание за изкуство ''Mercure de France''. Художественият критик Орие ''(Albert Aurier)'' публикува в януарския брой похвална статия със заглавие „Изолираният, Винсент ван Гог“ ''(Les Isolés, Vincent van Gogh)''. Същевременно получава вестта за продажбата на неговата картина „Червеното лозе“ на художничката Анна Бох в Брюксел. На шестия [[Салон на независимите]] ''(Salon des Independants)'' в Париж е представен с 10 платна, които се обсъждат с подчертано добронамерен интерес. И точно в този момент ван Гог получава изключително тежък пристъп, продължил до април същата година.
 
Приятели на Теодорус му препоръчват лекаря и ценител на изкуството д-р [[Пол Гаше]] в [[Овер сюр Оаз]], в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван Гог, който след отшумяването на последиците от последния си пристъп, е твърдо решен да напусне Сен-пол-дьо-Музол. През Париж ван Гог пътува през месец май 1890 г. за Овер сюр Оаз.
Анонимен потребител