Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
→‎Основни принципи и изключения: точно предаване на формулировката от закона (а не на Иванов за Антарктида). Трябва да е ясно, че за имена на българи, дори тези имена да са от чужд произход, това не се отнася.
Ред 30:
* И четвърто, транслитерираните думи да са „обтекаеми“ и прости.
 
Изключения: Автентичното изписване с латиница при имената на исторически личности и географските имена сот съвременни чужди книжовни езици, които използват небългарскиверсия произходна ималатинската предимствоазбука (напр. ''James Bourchier'', ''Émile de Laveleye'', ''Wellington'', а не ''Dzheyms Baucher'', ''Emil dyo Lavele'', ''Uelingtan'')<ref name="ZT"/>, както и установеното обичайно изписване с латиница при неголям брой български имена.<ref name="guidelines"/> ПМС №269 от 3 октомври 2006 предвижда допълнително изключение, буквеното съчетание ИЯ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места да се предава чрез IA вместо IYA;<ref name="DV83-2006"/> същото изключение за буквеното съчетание ИЯ, когато е в края на думата, е предвидено и в [[s:Закон за транслитерацията|Закона за транслитерацията]] от 2009.<ref name="ZT"/>
 
През 1999 в българските документи за самоличност първоначално се въвежда една модификация на системата с предаване на българската буква Ц като C вместо TS,<ref name="DV33-1999"/> която обаче е изоставена през 2000.<ref name="DV14-2000"/> Не е възприета за официална употреба и друга предложена впоследствие модификация при предаване на българската буква Ц – използването на латинското съчетание TZ като [[дублет]]но наред с TS.<ref name="IBE-BAN"/><ref>М. Димитрова. [http://www.kultura.bg/bg/article/view/11588 Разбираема България]. Култура, 23 март 2006.</ref>