Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Малкото селище Сен Реми е на няколко километра от Арл, на половината път до [[Авиньон]]. В [[манастир]] от XII век е установена клиника, в която се лекуват според тогавашните разбирания душевно болни. Когато ван Гог се нанася като пациент на 8 май 1889 г., д-р Пейрон ''(Théophile Peyron)'' диагностицира при първия си преглед остра форма на епилепсия.
 
Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител Жорж Пуле ''(Georges Poulet)'', на ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, [[Маслиново дърво|маслинени дървета]], [[Ирис (растение)|ириси]] и [[кипарис]]и. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.
 
През юни рисува главното си произведение от този период – „[[Звездна нощ]]“, за което ще стане дума още веднъж по-долу.
През фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни [[Халюцинация|халюцинации]] и последвалата тежка [[депресия]] правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката. Той бяга от депримиращите ѝ покои като копира свои предишни произведения и рисува поредица от шест автопортрета – важен източник за тогавашното му душевно състояние, анализирано многократно впоследствие от [[Психоаналитик|психоаналитици]] и [[Психиатър|психиатри]].
 
Д-р Анри Гасто (Gastaut) анализира диагнозите на около 150 лекари през годините и стига до заключението, че през последните години от живота си ван Гог е страдал от [[епилепсия на темпоралния дял]], ускорена от пиенето на абсент, при наличието на по-ранно [[лимбично увреждане]].<ref>Blumer D., (2002), [https://doi.org/10.1176%2Fappi.ajp.159.4.519 ''The Illness of Vincent van Gogh'']. American Journal of Psychiatry. 159 (4): 519–526519 – 526. </ref> Следващите месеци – до май 1890 г. – създава поредица картини с религиозна тематика, както и копия по картини и рисунки на [[Рембранд]] ''(Rembrandt Harmenszoon van Rijn, 1606 – 1669)'', [[Йожен Дьолакроа|Дьолакроа]] ''(Ferdinand-Victor-Eugène Delacroix, 1798 – 1863)'' и [[Жан-Франсоа Миле]] ''(Jean-François Millet, 1814 – 1875)''. През февруари 1890 г. ван Гог научава за първата обстойна статия, посветена на него и изкуството му в реномираното списание за изкуство ''Mercure de France''. Художественият критик Орие ''(Albert Aurier)'' публикува в януарския брой похвална статия със заглавие „Изолираният, Винсент ван Гог“ ''(Les Isolés, Vincent van Gogh)''. Същевременно получава вестта за продажбата на неговата картина „Червеното лозе“ на художничката Анна Бох в Брюксел. На шестия [[Салон на независимите]] ''(Salon des Independants)'' в Париж е представен с 10 платна, които се обсъждат с подчертано добронамерен интерес. И точно в този момент ван Гог получава изключително тежък пристъп, продължил до април същата година.
 
Приятели на Теодорус му препоръчват лекаря и ценител на изкуството д-р [[Пол Гаше]] в [[Овер сюр Оаз]], в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван Гог, който след отшумяването на последиците от последния си пристъп, е твърдо решен да напусне Сен-пол-дьо-Музол. През Париж ван Гог пътува през месец май 1890 г. за Овер сюр Оаз.
 
=== Последни месеци ===
В Париж ван Гог се запознава със снаха си Йоханна ''(Johanna (Jo) Gesina van Gogh-Bonger)'', омъжена през април 1889 г. за Теодорус и с племенника си Винсент Вилем. Прекарват няколко дни в хармония, посещават художници и приятели, както и няколко изложби. След три дни, обаче ван Гог е уморен от прекалено хаотичния и напрегнат живот в Париж и отпътува за Овер.
 
Първата му стая е в странноприемницата Сен-Обен, откъдето скоро се мести в къщата на семейство Раву. Малкото село в покрайнините на Париж му дава необходимото спокойствие, за да се върне към творческото си майсторство. Веднага след пристигането си той се залавя за работа с неподозирана интензивност. Докато за една година в Сен-Реми картините са 140, то в оставащие му 3 месеца са повече от 80! Рисува изгледи от селото, църквата и портрети на жителите. Бързо се сприятелява с д-р Гаше и децата му Маргарит и Пол. Проникновените портрети на лекаря са измежду главните му произведения от този период. Извън тези приятелства той се чувства чужд в Овер. Не се среща почти с никого. И все пак това са най-щастливите му седмици през последните години. За това допринасят вероятно растящата му популярност и растящото признание в художествените среди. Тук в Овер той започва де си мисли за постоянно жилище и за нов вариант на Жълтата къща. Пристъпите му са изчезнали и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.