Гризачи: Разлика между версии

'''Гризачи''' (''Rodentia'') е най-многобройният [[разред]] в [[клас (биология)|класа]] [[Бозайници]]. Това, което отличава гризачите от останалите бозайници, е наличието на силно развити [[зъби]]-резци, които нарастват постоянно. Именно постоянния растеж на резците налага необходимост от постоянно износване чрез гризане. Според различни специалисти разредът наброява над 2277 отделни вида <ref>Wilson, D. E. and D. M. Reeder, eds. 2005. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. Johns Hopkins University Press, Baltimore</ref> или около 40% от всички бозайници <ref>{{cite web|last= Myers |first= Phil |year=2000 |url= http://animaldiversity.ummz.umich.edu/site/accounts/information/Rodentia.html |title=Rodentia |work=Animal Diversity Web |publisher=University of Michigan Museum of Zoology |accessdate= 2006-05-25}}</ref> и нови видове се откриват и днес. Гризачите се срещат на всички континенти с изключение на [[Антарктика]]. Сред факторите за многообразието на гризачите са малкият размер, късия жизнен цикъл и способността да намират храна сред разнообразни източници. Това е способствало до появата на разнообразни поведенчески и морфологични приспособления за живот. Разнообразието им е изключително голямо и живеят в различни сухоземни местообитания, включително човешки изкуствени среди. Освен наземни видове се срещат и такива водещи живот в подземни ходове, други са дървесни като дори са развили приспособления за планиране. Много видове са пригодени към воден начин на живот, а други към сурови пустинни условия. По-известните представители на разреда включват [[домашни мишки|мишките]], [[плъхове]]те, [[катерици]]те, [[морско свинче|морски свинчета]], [[бобри]], [[хамстери]] и [[бодливи свинчета]]. Други животни като [[зайци]]те и техните близкородствени роднини - [[сеносъбирачи]]те доскоро са причислявани като част от семейството, но съвременните класификации ги отделят в самостоятелно семейство [[Зайцевидни]].

Повечето от представителите на семейството са малки животни със здрави тела, къси крайници и дълги опашки. Всички използват острите си резци, за да гризат храната си, дълбаят дупки и да се защитават. Основната им храна са семена или други части от растенията. Срещат се и представители с по-разнообразна диета. ПрявяватПроявяват склонност да бъдат социални животни, а много видове живеят в общества със сложни начини за комуникация помежду си. Половото поведение може да варира от моногамията, до полигамия или промискуитет. Повечето раждат напълно недоразвити малки, които отглеждат, но други раждат добре равитиразвити, способни бързо да започнат самостоятелен начин на живот.

Първите фосилни находки на гризачи са от [[палеоцен]] на суперконтинента [[Лавразия]]. Те получават силно разпространение в [[еоцен]]а, като се разселват на различни континенти, понякога дори намират начин да пресичат океани. Пример за това са гризачите достигнали до [[Южна Америка]] и [[Мадагаскар]] от [[Африка]]. Те са и единствените наземни плацентни бозайници успели да достигнат и колонизират [[Австралия]] без помощта на човека.

Гризачите биват използвани катоза храна, за облекло, като домашни любимци или като лабораторни животни в научните изследвания. Някои видове като кафевиякафявия и черния плъх, и домашната мишка на сериозни вредители тъй като се хранят с важни земеделски култури&nbsp;<ref>{{cite journal |author=Meerburg BG, Singleton GR, Leirs H|title=The Year of the Rat ends: time to fight hunger!|journal=Pest Manag Sci |volume=65 |issue=4 |year=2009 |doi=10.1002/ps.1718 |url=http://www3.interscience.wiley.com/journal/121686000/abstract |pmid=19206089 |pages=351–2}}</ref> и са преносители на редица заболявания&nbsp;<ref>{{cite journal |author=Meerburg BG, Singleton GR, Kijlstra A|title=Rodent-borne diseases and their risks for public health|journal=Crit Rev Microbiol|volume=35 |issue=3|year=2009|doi=10.1080/10408410902989837|url=http://www.informahealthcare.com/doi/pdf/10.1080/10408410902989837 |pmid=19548807 |pages=221–70}}</ref>или са разпространение на болести. Случайно въведени видове гризачи често се считат за инвазивни и са причинили изчезването на множество животински видове, като например островни птици, които преди това са били изолирани от наземни хищници, които да нападат тях и яйцата им.

Отличителната черта на гризачите е техният единствен чифт непрекъснато растящи, остри като бръснач резци,<ref name="MacDonald"/>, които притежават дебел пласт от [[емайл]] в предната и по-тънък във вътрешната част на [[зъб]]а.<ref name=UCMP2000>{{cite web |url=http://www.ucmp.berkeley.edu/mammal/rodentia/rodentia.html |title=Introduction to the Rodentia |author=Waggoner, Ben |date=15 August 2000 |publisher=University of California Museum of Paleontology |accessdate=4 July 2014}}</ref>. Резците не спират да растат и затова животните непрекъснато трябва да гризат с тях като по този начин срещуположните резци взаимно се изпиляват едни други.<ref name="Walker 2003"/>. Повечето видове имат до 22 зъба като в зъбната формула на гризачите липсват кучешките зъби и предкътниците. При по-голямата част от видовете се наблюдава [[диастема]] между резците и кътните зъби. Тази анатомична особеност позволява на гризача да избутва неядивни частици от храната навън към бузите и да ги отдели през [[уста]]та. Така предпазва и задните отзелиотдели от устния апарат от нараняване.<ref name="Rodents5920">{{cite web|url=http://science.jrank.org/pages/5920/Rodents.html |author=Blashfield, Jean F. |title=Rodents |work=Science Encyclopedia |accessdate=14 July 2014}}</ref>. Чинчилите и морски свинчета консумирагконсумират храни богати на [[целулоза]]. Поради тази причина е нужно дълго дъвчене на [[храна]]та и поради тази причина кътните зъби израстват непрекъснато подобно и на резците.<ref>{{cite book|author=Niemiec, Brook A.|title=Small Animal Dental, Oral and Maxillofacial Disease: A Colour Handbook |url=https://books.google.com/books?id=OsL3UmJk3roC&pg=PA13 |date=15 October 2011| publisher=CRC Press |isbn=978-1-84076-630-1 |page=13}}</ref>.

Гризачите са широко разпространени на всички континенти с изключение на [[Антарктида]], както и на повечето острови. Те са единственият разред [[плацентни]], освен [[прилепи]]те, които са достигнали [[Австралия]] и [[Нова Гвинея]] без помощта на човека. Преди интродуцирането им от хора гризачи не са се срещали и в [[Нова Зеландия]] и изолирани острови.<ref name="Walker 2003">{{cite book |author=Nowak, R. M. |year=1999 |title=Walker's Mammals of the World |publisher=Johns Hopkins University Press |page=1244 |isbn=0-8018-5789-9}}</ref><ref name="order">{{cite book | title=The Rodent Order | last=Stefoff | first= Rebecca | year=2008 | publisher=Marshall Cavendish | isbn=978-0-7614-3073-5 | pages=62–63, 71–73 | url=https://books.google.com/books?id=7Gle7-L46TYC&pg=PA63 }}</ref>. Гризачите са се присподобилиприспособили към живот във всички сухоземни местообитания – от ледената тундра (живеят под снежната покривка) до жарките пустини. Някои представителите като например катериците и [[Дървесни бодливи свинчета|дървесните бодливи свинчета]] обитават короните на дърветата, а представители от семейство [[гоферови]], [[туко-туко]], [[слепи кучета]] и други живеят и се хранят почти изцяло в ходове и дупки под земята. Други живеят на повърхността на земята, но изкопават дупки в нея с цел да се скрият от неприятели или да родят и отгледат поколението си. Бобрите и ондатрите пък водят полуводен начин на живот,<ref name="MacDonald">{{Cite book|author=Single, G.; Dickman, C. R.; MacDonald, D. W.|contribution=Rodents|year=2001|title=The Encyclopedia of Mammals|edition= 2nd|editor=MacDonald, D. W.|publisher=Oxford University Press|pages=578–587|isbn=978-0-7607-1969-5}}</ref>, но най-добре пригодения за живот във водна среда гричзачгризач е ''[[Crossomys moncktoni]]'' от Нова Гвинея.<ref>{{cite journal |author=Helgen, Kristofer M. |year=2005 |title=The amphibious murines of New Guinea (Rodentia, Muridae): the generic status of ''Baiyankamys'' and description of a new species of ''Hydromys'' |journal=Zootaxa |volume=913 |pages=1–20 |issn=1175-5326 }}</ref>. Гризачите процъфтяват и в среди създадени от човешката дейност като селскостопански и жилищни зони.<ref>{{cite journal | author=Parshad, V.R. | year=1999 | title=Rodent control in India | journal=Integrated Pest Management Reviews | volume=4 | pages=97–126 | url=http://projects.nri.org/bandicoot/docs/rodent_control_in_india.pdf | doi=10.1023/A:1009622109901}}</ref>.

[[Файл:American Beaver with dam.JPG|мини|Някои гризачи, като този [[американски бобър]] образуват бентове от дървесина и създават временни езерца и прадипоради тази причина се считат за екосистемни инженери.]]

Въпреки, че някои видове са смятани за вредители, гризачите играят важни екологични роли.<ref name="MacDonald" />. Някои гризачи се считат за ключови видове и екосистемни инженери в съответните им местообитания. В [[Големи равнини|Големите равнини]] на [[Северна Америка]] например, дейността на ровене в земята от [[прерийни кученца|прерийните кучета]] играе важна роля в почвената аерация и хранителното преразпределение, повишаване на органичното съдържание на почвата и увеличаване на усвояването и на вода. Те поддържат специфичните тревни местообитания<ref name="JankeMartínez-Estévez2013"/>, като така създават подходящи пасища със специфични и ценни тревни видове, към които се придържат [[бизони]] и [[Вилорога антилопа|вилороги антилопи]].

<ref name="Krueger1986">{{cite journal|last1=Krueger|first1=Kirsten|title=Feeding relationships among bison, pronghorn, and prairie dogs: an experimental analysis|journal=Ecology|volume=67|issue=3|year=1986|pages=760–770|issn=0012-9658|doi=10.2307/1937699}}</ref>. Начинът на живот и поведението на прерийните кучета обаче може да бъде и причина за намаляване на биологичното разнообразие благодарение на повишатаповишената консумация на определен вид семена, както и за разпространението на семената на инвазивни видове растения.<ref name="JankeMartínez-Estévez2013">{{cite journal|last1=Janke|first1=Axel|last2=Martínez-Estévez|first2=Lourdes|last3=Balvanera|first3=Patricia|last4=Pacheco|first4=Jesús|last5=Ceballos|first5=Gerardo|title=Prairie dog decline reduces the supply of ecosystem services and leads to desertification of semiarid grasslands|journal=PLOS ONE|volume=8|issue=10|year=2013|pages=e75229|issn=1932-6203|doi=10.1371/journal.pone.0075229}}</ref>. Ровещите в земята гризачи са и разпространители на спори на гъби, които обикновено са в симбионтни взаимоотношения, с растенията чрез кореновата им система на растения (коитокато обикновено не мотатмогат да се развиваразвиват без тях). Като такива, гризачите могат да играят роля в поддържането на здрави гори.<ref name="PérezCastillo-Guevara2012">{{cite journal|last1=Pérez|first1=Francisco|last2=Castillo-Guevara|first2=Citlalli|last3=Galindo-Flores|first3=Gema|last4=Cuautle|first4=Mariana|last5=Estrada-Torres|first5=Arturo|title=Effect of gut passage by two highland rodents on spore activity and mycorrhiza formation of two species of ectomycorrhizal fungi (''Laccaria trichodermophora'' and ''Suillus tomentosus'')|journal=Botany|volume=90|issue=11|year=2012|pages=1084–1092|issn=1916-2790|doi=10.1139/b2012-086}}</ref>.

В много райони с умерен климат, бобрите играят съществена хидроложка роля. Те изграждат бентове от дървесина и кал като така преграждат реки и потоци и променят тяхното течение.<ref>{{cite journal | author=Burchsted, D.; Daniels, M.; Thorson, R.; Vokoun, J. | year=2010 | title=The river discontinuum: applying beaver modifications to baseline conditions for restoration of forested headwaters | journal=BioScience | volume=60 | issue=11 | page=908 | doi=10.1525/bio.2010.60.11.7}}</ref>. Така се появяват нов тип местообитания от влажна зона. Проучване установява, че инженерството на бобрите води до увеличение с 33% на броя на [[Тревисто растение|тревните растителни видове]] в крайречните зони.<ref>{{cite journal | author=Wright, J. P.; Jones, C. G.; Flecker, A. S. | year=2002 | title=An ecosystem engineer, the beaver, increases species richness at the landscape scale | journal=Oecologia | volume=132 | issue=1 | pages=96–101 | doi=10.1007/s00442-002-0929-1 | url=http://www.caryinstitute.org/sites/default/files/public/reprints/Wright_et_al_2002_An_ecosystem_Oecologia_132_96-101.pdf}}</ref>. Друго проучване констатира, че бобрите увеличават дивите популации от [[сьомга]].<ref>{{cite journal | author=Kemp, P. S.; Worthington, T. A.; Langford, T. E. l.; Tree, A. R. J.; Gaywood, M. J. | year=2012 | title=Qualitative and quantitative effects of reintroduced beavers on stream fish | journal=Fish and Fisheries | volume=13 | issue=2 |pages=158–181 | doi=10.1111/j.1467-2979.2011.00421.x}}</ref>.

Повечето гризачи са дребни като [[Африканската мишка пигмей]] (''Mus minutoides''), дълга само 6&nbsp;cm и с тегло 7&nbsp;g. Най-голямаголям сред съвременните видове е [[капибара]]та (''Hydrochoerus hydrochaeris''), която може да достигне 45&nbsp;kg, а за изчезналия вид [[фоберомис]] (''Phoberomys pattersoni'') се смята, че е тежал около 700&nbsp;kg. Характерен белег за гризачите са [[Резец|резците]], които са силно развити, издадени напред и растат непрекъснато. Те трябва да бъдат изпилявани, което представителите на разреда правят, гризейки различни по-твърди храни и материали, откъдето идва и името им.

Повечето гризачи са [[Растителноядно животно|растителноядни]]. Хранят се изключително с растителен материал като семена, стъбла, листа, цветове и корени. Някои от тях са [[Всеядни животни|всеядни]] и малцина от тях са насекомоядни или месоядни.<ref name=UCMP2000/>. [[Тъмна полевка|Тъмната полевка]] е типичен растителнояден гризач и се храни с треви, билки, корени, грудки, мъх и друга растителна маса, а през зимните месеци гризе кората на дърветата. В менюто на вида понякога попадат и безгръбначни като ларви на насекоми.<ref>{{cite journal |author=Hansson, Lennart |year=1971 |title=Habitat, food and population dynamics of the field vole ''Microtus agrestis'' (L.) in south Sweden |journal=Viltrevy |volume=8 |pages=268 – 278 |issn=0505-611X |url=http://publikationen.stub.uni-frankfurt.de/frontdoor/index/index/docId/15165 }}</ref>. [[Равнинен хофер|Равнинният гофер]] яде растителен материал, който открива докато копае тунели, а също събира треви, корени и грудки, като ги събира в торбички в бузите и след това съхранява в подземни килери.<ref>{{cite journal | author = Connior, M. B. | year = 2011 | title = ''Geomys bursarius'' (Rodentia: Geomyidae) | journal = Mammalian Species | volume = 43 | issue = 1 | pages = 104 – 117 | doi = 10.1644/879.1}}</ref>.

Гоферът ''[[Geomys personatus]]'' избягва да се храни върху откритата земна повърхност, а придърпва растителната храна в дупката си, където я консумира. Представителите на вида практикуват и [[копрофагия]].<ref>{{cite web |url=http://www.nsrl.ttu.edu/tmot1/geompers.htm |title=Texan pocket gopher |work=The Mammals of Texas: Rodents |publisher=NSRL: Museum of Texas Tech University |accessdate=4 July 2014}}</ref>. Африканският гризач ''[[Cricetomys emini]]'' събира всякаква растителна храна в своите торбички на бузите. След това той се връща в дупката си, за да изпразни бузите си от храната и да я консумира.<ref name=Attenborough>{{cite book |title=The Life of Mammals |last=Attenborough |first=David |year=2002 |publisher=BBC Books |isbn=978-0-563-53423-5 |pages=61 – 86 }}</ref>.

[[Агути]] е един от малкото видове животни, които могат да разчупят и отворят големите капсули на плодовете на [[бразилски орех|бразилския орех]]. В капсулата се намират твърде много семена, които животното няма как да консумира наведнъж. Ето защо агути събира и складира семенцата на скрити места като по този начин разпространява растението далеч от дървото-майка. Други дървета даващи черупкови плодове зреят едновремено и отделят голямо количество плодове, които пренасищат животните. Катериците например не могат да изконсумират всичките ядки наведнъж и затова ги складират. В пустинните райони например, семената често са достъпни само за кратки периоди от време, когато узряват. [[Кенгурови мишки|Кенгуровите мишки]] събират семена и ги складират на камари в дупките си пригодени за килери.<ref name=Attenborough/>.

Стратегията за справяне със сезонното намаляване на хранителни ресурси при някои видове е да ядат колкото се може повече и консумираният излишък от енергия да натрупат в тялото си под формата на [[мазнини]]. Мармотите например могат да бъдат с до 50% по-тежки през есента, отколкото през пролетта. Те разчитат на мастните депа по време на дългия си зимен сън.<ref name=Attenborough/>. Бобрите пък се хранят с листа, пъпки и вътрешната част на дървесната кора, както и водни растения. Те съхраняват храна, която да използват през зимата, като прегризват тънки стволове на дървета и клони през есента. Те ги потапят в своите езерца и ги закотвят на дъното в дълбоката му кал. Така през най-студените дни от годината, когато водната повърхност е замръзнала едрите гризачи имат достъп до храна.<ref>{{cite book |title=The Beaver: Natural History of a Wetlands Engineer |pages=67 – 75 |url=https://books.google.com/books?id=eqIenKko3lAC |publisher=Cornell University Press |year=2003 |isbn=978-0-8014-4098-4 |author1=Müller-Schwarze, Dietland |author2=Sun, Lixing }}</ref>.

Въпреки че гризачите са считани като традиционно тревопасните животни, редица видове са опортюнисти. Те могат да консумират насекоми, риба или месо, а в начина им на хранене при по-специализирани форми видовете могат да разчитат предимно на такива храни. Функционално-морфологично изследване на зъбната формула на гризачите подкрепя идеята, че примитивните гризачите са всеядни, а не тревопасни. Изследванията показват, че много членове на Sciuromorpha и Myomorpha, и няколко члена на Hystricomorpha консумират храна от животински произход или притежават възможност да консумират такава при необходимост. Разглеждане на стомашното съдържание на северноамериканската [[белонога мишка]], която обикновено се счита за растителнояден вид, показва 34% наличие на вещества от животински произход.<ref name=Landry>{{cite journal |author=Landry, Stuart O. Jr. |year=1970 |title=The Rodentia as omnivores |journal=The Quarterly Review of Biology |volume=45 |issue=4 |pages=351 – 372 |jstor=2821009 |doi=10.1086/406647}}</ref>.

Повечето високоспециализирани гризачи към хищен начин на живот, като [[Земеровкоподобни плъхове|земеровкоподобните плъхове]] от [[Филипини]]те, се хранят с насекоми и други безгръбначни. [[Златокоремен бобров плъх|Златокоремният бобров плъх]] (''Hydromys chrysogaster'') консумира водни насекоми, риба, ракообразни, миди, охлюви, жаби, птичи яйца и водоплаващи птици.<ref name=Landry/><ref>{{cite web |url=http://www.cpbr.gov.au/cpbr/WfHC/Hydromys-chrysogaster/ |title=''Hydromys chrysogaster'': Water rat |date=30 June 2004 |work=Water for a healthy country |publisher=CSIRO |accessdate=4 July 2014}}</ref>. Североамериканският [[Скорпионови хамстери|скорпионов хамстер]] от вида ''[[Onychomys leucogaster]]'' се храни с насекоми, скорпиони и други малки мишки, а само една малка част от състава на неговата диета включва растителен материал. ТяТой притежава ниско и набито тяло с къси крака и опашка, но е пъргавапъргав и може лесно да надделее над плячка толкова голямголяма, колкото нея саматанего.<ref>{{cite web |url=http://www.nsrl.ttu.edu/tmot1/onycleuc.htm |title=Northern grasshopper mouse |work=The Mammals of Texas: Rodents |publisher=NSRL: Museum of Texas Tech University |accessdate=4 July 2014}}</ref>.

[[Фосил]]ните записи за гризачоподобни бозайници започвазапочват скоро след масовото изчезване на динозаврите преди 65 милиона години, в ранния [[Палеоцен]]. Все пак има данни предполагащи, че съвременните гризачи (членове на разред Rodentia) вече са се появили през късна [[креда]], но определянето чрез молекулна дивергенция подкрепя тезата базирана на фосилния запис.<ref name=Douzery03>{{cite journal | author = Douzery, E.J.P., F. Delsuc, M.J. Stanhope, and D. Huchon |year=2003 |title=Local molecular clocks in three nuclear genes: divergence times for rodents and other mammals and incompatibility among fossil calibrations |journal=Journal of Molecular Evolution |volume=57 |pages=S201 |doi=10.1007/s00239-003-0028-x |pmid=15008417}}</ref><ref name=Horneretal>{{cite journal |author=Horner, D.S., K. Lefkimmiatis, A. Reyes, C. Gissi, C. Saccone, and G. Pesole |year=2007 |title=Phylogenetic analyses of complete mitochondrial genome sequences suggest a basal divergence of the enigmatic rodent ''Anomalurus'' |journal=BMC Evolutionary Biology |volume=7 |pages=16 |doi=10.1186/1471-2148-7-16 |pmid=17288612 |pmc=1802082}}</ref> Към края на [[еоцен]] се появяват и родствени на [[бобър]]а, [[съсел]]а, [[катерица]]та, както и на други групи. Те произхождат от [[Лавразия]], суперконтинет съставен от днешните [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Азия]]. Някои видове колонизирали [[Африка]], дават началото на ранния инфраразред [[Бодливосвинчеви]] (Hystricognathi). От Африка хистрикогнатите се разселват в Южна Америка, коитокоято остава изолиранизолирана по време на [[олигоцен]]а и [[миоцен]]а. През [[миоцен]]а, Африка се сблъсква с Азия като позволява гризачи като [[бодливи свинчета|бодливободливото свинче]] да заселят [[Евразия]]. През [[плеоцен]]а, фосили на гризачи се появяват и в [[Австралия]]. Въпреки че [[двуутробни]]те са господстващите бозайници на континента, гризачите съставляват почти 25% от животинските видове (немалка част от тях са донесени от човека). По същото време америкитедвете Америки се свързват посредством Панамския провлак като някои гризачи участват в така наречения [[Голям американски обмен на видове]]. В резултат представители на подсемейство [[Sigmodontinae]] настъпват на юг, а тези от [[Caviomorpha]] на север.

Много малко видове гризачи играят роля в човешката култура. Впечатляващо обаче, е, че те за разлика от репутацията си на вредители често имат положителни роли. Това вероятно, се дължи на тяхната адаптивност – често са описвани като умни и хитри, в противоборството им с по-големи, но често по-глупави противници.

Мишките и плъховете със сигурност са най-често се изобразяваните гризачи. В китайската астрология родените под знака им (鼠, шу) им хора, са смятани за агресивни, но също интелигентени и уверени. Дори в Индия, плъховеплъхът сае символ на интелигентност и сила. Бог [[Ганеша]] често е изобразяван, докато язди плъх или мишка. В западната култура са възприемани значително отрицателно. Те често се разглеждат като вредители. Широко разпространеното отвращение или страх от плъхове се постига в произведенията „Die Rättin“ от [[Гюнтер Грас]] през 1984 г. и от [[Джордж Оруел]].

Въпреки това, на мишките често им се въплъщава „благ“ нрав. Съответно, често се появяват положителни герои мишки, особено в детската литература и анимационни филми, като [[Мики Маус]] на [[Уолт Дисни]]. Вечната вражда между мишки и котки е вдъхновител на анимационни сериали, като „[[Том и Джери]]“ или „[[Спийди Гонзалес]]“.