Full HD: Разлика между версии

Разделителната'''1080p''', '''Full HD''' ({{lang-en|full high definition}} - пълна висока разделителна способност) нав екрана[[телевизия]]та е [[Разделителна способност (монитор)|разделителна способност]], туккоято отговаря на минималните изисквания за HD Ready телевизори с добавката на 1920 x 1080 пиксела. Възпроизвежда се съдържание във формат 1080i и 1080p без изкривявания, което означава, че можете да изберете по-голям екран от този на сегашния ви телевизор (дори стаята ви да не е чак толкова голяма). По-фината детайлност означава, че можете да седите по-близо до по-голям телевизионен екран, без да виждате отделните пиксели, тоест, можете да се наслаждавате пълноценно на домашните забавления от следващото поколение. В допълнение към това, емблемата HD Ready 1080p гарантира, че съдържанието може да се възпроизвежда с честота 24 Hz (24 кадъра в секунда), както и с 50 Hz и 60 Hz (напр. DVD)<span class="cx-segment" data-segmentid="16"></span>

Няма единен световен стандарт за цифрова телевизия, а очевидно няма и да има. Както при аналоговата телевизия (системите NTSC, PAL и SECAM), така и при цифровата телевизия в различните държави по света са приети различни стандарти. Трите най-разпространените и използвани стандарти са следните: DVB (Digital Video Broadcasting) – в Европа, Австралия и части от Азия, Южна Америка и Африка; ATSC (Advanced Television Systems Committee) – Северна Америка (САЩ и Канада), Южна Корея и части от Централна Америка; ISDB (Integrated Services Digital Broadcasting) – Япония и Бразилия.

=== '''ATSC (Advanced Television Systems Committee)''' ===

Дигиталният ATSC стандарт започна да измества аналоговия NTSC в САЩ през лятото на 2009 г., като миграцията ще стартира през 2011 в Канада, в края на 2015 г. – в Мексико, а до 2020 се очаква да покрие почти всички части от Северна и Южна Америка. Любопитно е, че ATSC е съвместим с европейските DVB-T (стандарта, който в България навлезе масово от 2013 г.) и ISDB-T.

При Европейскатаевропейската система DVB, която се използва и в България, има няколко различни типа цифрови телевизии, в зависимост от начина на пренасяне на телевизионните сигнали. Основните от тях са DVB-T (от Terrestrial – наземен) за наземно (ефирно) разпространявана цифрова телевизия, DVB-C (от Cable – кабелен) за кабелна цифрова телевизия и DVB-S (от Satellite – сателитен) за сателитна цифрова телевизия. Европейският стандартизиращ институт за телекомуникации ETSI (European Telecommunications Standartisation Institute) ги е превърнал в европейски норми още през 1994 година (DVB-C и DVB-S) и през 1996 година (DVB-T). У нас вече се използват и трите типа цифрови телевизии, като перспективата е буквално в близките месеци и години употребата им рязко да нарасне – по-подробно за това по-долу. Непрекъснато се приемат чисто технологични корекции, като се появяват нови версии на гореспоменатите стандарти, например DVB-S2 за HD сигнали, както и стандарти за нови типове телевизия, например DVB-H за цифрова телевизия за мобилни телефони, но те все още не широко разпространени, така че основните си остават трите изброени разновидности DVB-C, DVB-S и DVB-T.