Николай Северцов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м допълване в инфо-кутия, форматиране, препратки; форматиране: 10x тире-числа, 6x кавички, 4x тире, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6:
| портрет = Severtzov ru WP.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Ясенки]], [[Воронежка област|Воронежка губерния]], [[Руска империя]]
| починал-място = [[
| националност = {{Русия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област = [[
| образование =
| учил-при = [[Карл Руле]]
| работил-в = [[Московски университет]]
| студенти = [[Михаил Мензбир]]
| публикации =
| известен-с =
Ред 21:
}}
'''Николай Алексеевич Северцов''' (
== Произход и младежки години (1827
Роден е на [[5 ноември]] [[1827]] година в село [[Ясенки]], [[Воронежка област|Воронежка губерния]], [[Руска империя]], в семейство на армейски офицер в оставка. Детството и юношеството си прекарва в родовото имение като получава прекрасно домашно възпитание. През 1843 г. постъпва в естествения отдел на
Още като студент се увлича от зоологията и провежда зооложки изследвания във Воронежка губерния, които завършва през 1854 г. и които стават основа на магистърската му [[дисертация]] защитена блестящо през 1855. Тази му дисертация е удостоена с Демидовска премия на [[Руската академия на науките]].
== Експедиционна дейност 1857-1879 ==▼
От 1857 до 1879 извършва няколко пътешествия в [[Средна Азия]]. Изследва пустинята [[Къзълкум]] и планината [[Тяншан]] (ниските части). Пръв прониква в [[Памир|Централен Памир]], като го изследва и дава сведения за природата му.▼
=== Експедиция към Аралско море и Сърдаря 1857-1858 ===▼
▲От 1857 до 1879 г. извършва няколко пътешествия в [[Средна Азия]]. Изследва пустинята [[Къзълкум]] и планината [[Тяншан]] (ниските части). Пръв прониква в [[Памир|Централен Памир]], като го изследва и дава сведения за природата му.
През 1857 Руската Академия на науките организира експедиция в района на [[Аралско море]] и долното течение на река [[Сърдаря]] и за неин ръководител е назначен [[Николай Северцов]]. През август 1857 с голям керван тръгва от [[Оренбург]], изкачва се по река [[Илек]] (ляв приток на [[Урал (река)|Урал]]) и по реките [[Темир]] и [[Емба]] се спуска до [[Каспийско море]], като преди това изследва северната част на планината Мугоджари. В устието на река Емба открива находища на нефт. От там изследва северната част на платото [[Устюрт]], минава на юг от планината [[Мугоджари]], изследва езерото [[Кашкарата]], достига до [[Аралско море]], минава край езерото [[Камъшлибаш]] (176 км<sup>2</sup>) и в края на септември достига до [[Казалинск]], разположен на [[Сърдаря]]. От изминатите дотук 2500 км, около 1500 са посетени за първи път от географ-натуралист. В началото на ноември тръгва от [[Казалинск]] на юг в пустинята [[Къзълкум]]. Изследва сухата долина на река [[Жанадаря]] (на 44º с.ш.) и източния бряг на [[Аралско море]] и през декември стига в Перовск (сега [[Кзъл Орда]]), където зимува.▼
В края на април 1858 започва изкачване по река [[Сърдаря]] и изследва хребета [[Каратау]] (420 км, 2176 м), като събира зооложки колекции. Пътешествието му е прекратено неочаквано след като отрядът му е нападнат и пленен от хана на [[Коканд]], а самия Северцов тежко ранен. След енергичната намеса на руското правителство, което изпраща отряд от 300 човека и две оръдия Северцов и хората му са освободени в края на май след едномесечен плен и излекувани. След като окончателно оздравява през септември се завръща в [[Петербург]]. По материалите от експедицията Северцов съставя карта на Арало-Каспийските степи, като подробно описва релефа, климата и растителността на този край, отбелязва процеса на пресъхване на аралско море и първи определя древните граници между [[Каспийско море|Каспийско]] и [[Аралско море]].▼
През 1857 г. Руската академия на науките организира експедиция в района на [[Аралско море]] и долното течение на река [[Сърдаря]] и за неин ръководител е назначен Николай Северцов.
▲
Следващите две години Северцов прекарва в [[Европа]], където възстановява здравето си. През 1860 се завръща в [[Русия]] и е назначен за член на управителния комитет по устройството на Уралската казашка войска. През този период обхожда цялата Уралска област. Изследва река [[Урал (река|Урал]], северното крайбрежие на [[Каспийско море]], Индерските възвишения, езерото [[Чалгар]].▼
▲В края на април 1858 г. започва изкачване по река
=== Експедиция в Тяншан 1864-1868 ===▼
През 1864, отказвайки се от защита на доцентура в Киевския университет, по искане на Руското географско дружество придружава руска военна експедиция в Кокандското ханство за извършване на научни изследвания между [[Сърдаря]] и [[Тяншан]] и в централните части на планината, което пътешествия продължава до 1868.▼
=== Европа и изследвания на Уралска област (1858 – 1864) ===
През май 1864 тръгва от [[Алма Ата]] на запад, пресича хребета [[Заилийски Алатау]] (4973 м), продължава на запад покрай северните склонове на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] и достига до Аулие Ата (сега [[Талас(град)|Талас]]). След това изследва басейните на реките [[Талас (река)|Талас]] (661 км, губеща се в пустинята Муюнкум)) и [[Чаткал]] (240 км, от системата на Сърдаря) и хребета [[Каратау]]. Там открива хребетите [[Каржантау]] (2834 м) и [[Пскемски хребет|Пскемски]] (4299 м) и доказва, че [[Каратау]] принадлежи към системата на [[Тяншан]]. През 1865-1866 отново изследва хребета [[Каратау]] и басейна на река [[Чирчик (река)|Чирчик]]. В резултат на проведените изследвания през 1864-1866 първи установява геоложката връзка на хребетите между реките [[Чу (река)|Чу]] и [[Сърдаря]] и доказва, че хребета [[Каратау]] (дължина 420 км) се явява най-северозападния клон на [[Тяншан]].▼
▲Следващите две години Северцов прекарва в [[Европа]], където възстановява здравето си. През 1860 се завръща в [[Русия]] и е назначен за член на управителния комитет по устройството на Уралската казашка войска. През този период обхожда цялата [[Урал|Уралска област]]. Изследва река [[Урал (река)|Урал]], северното крайбрежие на
През есента на 1867 Северцов взема участие в голямата Туркестанска научна експедиция. През септември 1867 с малък отряд тръгва от [[Алма Ата]], заобикаля от изток езерото [[Исък Кул]], пресича хребета [[Терскей-Алатау]] (5216 м) при 77º 40` и.д. и в началото на октомври достига до изворната област на река [[Нарин (река)|Нарин]]. Изследва долините на реките [[Атбаши]] (ляв приток на Нарин) и [[Аксай]] (около 100 км, от басейна на [[Тарим]]) и прониква в югозападната част на хребета [[Кокшаал-Тау]] до 41º с.ш., като става първия европеец, който прониква в централните части на [[Тяншан]]. Поради настъпилите големи студове в средата на октомври Северцов завива обратно на север, към [[Нарин]], и през прохода Долон (3030 м, 75º 44` и.д.), долината на река Джоон Арик и Боамското ждрело в края на октомври се завръща в [[Токмок]] на река Чу. На базата на събраните материали изработва орографска спема на [[Тяншан|Западен]] и [[Тяншан|Централен Тяншан]].▼
▲През 1864 г., отказвайки се от защита на доцентура в [[Киевски университет|Киевския университет]], по искане на [[Руско географско дружество|Руското географско дружество]] придружава руска военна експедиция в [[Кокандско ханство|Кокандското ханство]] за извършване на научни изследвания между [[Сърдаря]] и [[Тяншан]] и в централните части на планината, което пътешествия продължава до 1868.
▲През май 1864 г. тръгва от [[Алма Ата]] на запад, пресича хребета [[Заилийски Алатау]] (4973 м), продължава на запад покрай северните склонове на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] и достига до Аулие Ата (сега [[Талас (град)|Талас]]). След това изследва басейните на реките [[Талас (река)|Талас]] (661 км, губеща се в пустинята [[Муюнкум]])) и [[Чаткал]] (240 км, от системата на Сърдаря) и хребета [[Каратау]]. Там открива хребетите [[Каржантау]] (2834 м) и [[Пскемски хребет|Пскемски]] (4299 м) и доказва, че
От юли до октомври 1868 изследва делтата на [[Амударя]] в [[Аралско море]].▼
▲През есента на 1867 г. Северцов взема участие в голямата Туркестанска научна експедиция. През септември 1867 с малък отряд тръгва от
Четиригодишното пътешествие на Северцов допринася изключително много за опознаването на планинската система на [[Тяншан]]. В северните части на планината открива следи от древни заледявания, събира 300 образци от минерали, около 300 вида птици и зверове. Открива находища на тюркоаз, оловни, железни и медни руди. Съставени са подробни карти на изследваните райони.▼
▲От юли до октомври 1868 г. изследва делтата на [[Амударя]] в [[Аралско море]].
Следващите шест години Северцов става "кабинетен" учен –анализира пътните си записки, привежда в порядък колекциите си, систематизира събрания материал и в резултат на всичко това излиза фундаменталния му научен труд ''„Путешествия по Туркестанскому краю и исследование горной страны Тянь-Шаня“ /1873, 2 изд. 1947/'' и редица други като ''"Вертикальное и горизонтальное разпределение туркестанских животных''", ''"Аркары (горные бараны)"''. За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен почетен доктор по зоология.▼
▲Четиригодишното пътешествие на Северцов допринася изключително много за опознаването на планинската система на
В началото на 1874 Северцов узнава, че военното министерство подготвя нова експедиция в [[Средна Азия]] начело с генерал [[Николай Столетов]] и веднага предприема действия за включването му в нея.▼
=== Научна работа (1868 -1874) ===
През лятото на 1874 отново изследва долното течение на [[Амударя]] и [[Аралско море]]. Изучава процеса на пресъхване на този уникален воден басейн, като сравнява новополучените от него измервания с тези на [[Карл Баер]] и своите от 1857.▼
▲Следващите шест години Северцов става
За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен [[почетен доктор]] по [[зоология]].
През есента на 1874 заминава в [[Западна Европа]] и остава там близо четири години като провежда полеви изследвания в множество европейски страни. През 1875 на поредния Международен географски конгрес изнася доклад на френски език за древните ледници на [[Тяншан]] - ''"О следах ледяного периода на Тянь-Шане"'' и е удостоен с голям златен медал. След [[Париж]] посещава [[Великобритания]], където се среща с [[Чарлз Дарвин]].▼
=== Експедиция
▲В началото на 1874 г. Северцов узнава, че военното министерство подготвя нова експедиция в [[Средна Азия]] начело с генерал [[Николай Столетов]] и веднага предприема действия за включването му в нея.
През 1877 Северцов участва в комплексната Фергано-памирска експедиция като изследва орографията на [[Памир]]. Тази дейност така го увлича, че следващата година със собствени средства организира самостоятелна експедиция в [[Памир]].▼
▲През лятото на 1874 г. отново изследва долното течение на [[Амударя]] и [[Аралско море]]. Изучава процеса на пресъхване на този уникален [[воден басейн]], като сравнява новополучените от него измервания с тези на [[Карл Баер]] и своите от 1857 г.
През юли 1878 тръгва от [[Ош (Киргизстан)|Ош]] на юг към [[Памир]] в състава на топографски отряд възглавяван от астронома [[Август Иванович Скаси]]. Пресича [[Алайски хребет|Алайския]] (5539 м) и [[Заалайски хребет|Заалайския хребети]] и достига до езерото [[Кара Кул]] (на 3914 м). Продължава на юг, преминава през прохода [[Акбайтал]] (4655 м), навлиза в басейна на река [[Мургаб]], преминава през прохода [[Найзаташ]] (4137 м) и по река [[Аличур]] се спуска до езерото [[Яшилкул]] (48 км<sup>2</sup>), което изследва и открива, че от него изтича река [[Гунт]] (296 км, десен приток на [[Пяндж]]). Покрай десния бряг на [[Гунт]] открива колосалния снегови [[Рушански хребет|Рушанския хребет]] (120 км) с връх Патхур (6083 м). На изток от езерото Яшилкул – група безотточни малки езера, в т.ч. езерата [[Булункул]] и [[Сасиккул]].▼
=== Полеви изследвания в Западна Европа (1874 – 1877) ===
Резултатът от тази експедиция е книгата ''„Орографический очерк Памирской горной системы“ /1886, посмъртно издание/''. В нея той първи отделя Памир в самостоятелна планинска система – "орографски център на цяла Азия, колосален планински възел, съединяващ няколко планински системи – [[Тяншан]], [[Хиндукуш]], [[Каракорум]] и планините в Предна Азия.▼
▲През есента на 1874 г. заминава в [[Западна Европа]] и остава там близо четири години като провежда полеви изследвания в множество европейски страни. През 1875 г. на поредния Международен географски конгрес изнася доклад на [[френски език]] за древните
=== Експедиция в Памир (1877 – 1878) ===
▲През 1877 г. Северцов участва в комплексната Фергано-памирска експедиция като изследва
▲През юли 1878 г. тръгва от [[Ош (Киргизстан)|Ош]] на юг към
▲Резултатът от тази експедиция е книгата ''„Орографический очерк Памирской горной системы“'' /1886, посмъртно издание/
=== Изследвания на р.Или и Западен Сибир (1879) ===
От май до октомври 1879 отново със собствени средства провежда изследвания в басейна на река [[Или (река)|Или]] и [[Сибир|Западен Сибир]].
== Последни години (1879
Последните пет години от живота му са най-плодотворни в неговата научна дейност. В цялата си пълнота се разкрива таланта му на [[учен]]-[[естествоизпитател]]. Той завършва за печат труда си, за който 30 години събира данни – ''
Нелепа случайност поставя край на живота на изтъкнатия учен. На
== Памет ==
Неговото име носят:
* връх Северцов, в [[Памир]], хребета [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]];
* ледник Северцов, в
* ледник Северцов, в [[Тяншан]], хребета [[Заилийски Алатау]];
* няколко вида животни и растения.
Line 80 ⟶ 90:
<references />
* Азатян, А. А. и др., ''История открытия и исследования Советской Азии'', М., 1969.
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 426
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982
: Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 136
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, ''Календар на географските открития и изследвания'', София, 1989, стр. 212.
|