История на Албания: Разлика между версии

На 7 април 1939 г. италианските войски нахлуват в Албания и бързо я окупират. Кампанията е част от амбициите на фашисткия лидер [[Бенито Мусолини]] да изгради италианска империя и е предхождана от операцията в Абисиния, но за разлика от нея е успешна. Инвазията е водена от ген. [[Алфредо Гуцони]], а италианските войски са разделени на три групи. Най-важна е първата, която е разпределена на четири колони, всяка от които акостира в албанско пристанище, след което поема към важна стратегическа цел във вътрешността. Албанските сили правят опит да окажат съпротива, но бързо са сломени и още на 12 април италианците влизат в столицата Тирана. Изправен пред разгром, албанският крал Зогу I бяга от страната, която е обявена за италиански протекторат. Отначало той е оглавен от видния местен земевладелец [[Шевкет Верлачи]], а скоро след това от [[Франческо ДжакомониЯакомони]], носещ титлата ген.-лейтенант на краля. За около година Италия практически превръща Албания в своя колония и я използва като база за [[Итало-гръцка война|нахлуването в Гърция]] през октомври 1940 г.