Черен дроб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Файл:Urinary_system.svg|мини|Разположение на черния дроб при човека: 1-[[Пикочно-полова система]], 2-[[Бъбрек]], 3-[[Бъбречно легенче]], 4-[[Пикочопровод]], 5-[[Пикочен мехур]], 6-[[Пикочен канал]], 7-[[Надбъбречна жлеза]], 8-[[Бъбречна артерия]] и [[Бъбречна вена|вена]], 9-[[Долна празна вена]], 10-[[Коремна аорта]], 11-[[Обща хълбочна артерия]] и [[Обща хълбочна вена|вена]], 12-[[Черен дроб]], 13-[[Дебело черво]], 14-[[Таз]]]]
'''Черен дроб''' ({{lang-grc|ήπαρ, hepar}})<ref>Понякога като архаизъм, диалектизъм или маниеризъм се използва турската дума
== Анатомично устройство ==
[[Файл:Leber Schaf.jpg|мини|Черен дроб на [[овца]]: <br>(1) десен дял (''lobus dexter''), <br>(2) ляв дял (''lobus sinister''), <br>(3) опашат дял (''lobus caudatus''), <br>(4) квадратен дял (''lobus quadratus''), <br>(5) чернодробна артерия и портална вена, <br>(6) чернодробни лимфни възли, <br>(7) [[жлъчен мехур]]]]
[[Файл:Hepatic structure.png|мини|Схема на чернодробното делче]]
[[Файл:Liver.jpg|мини|Черен дроб при свинята]]
Ред 10:
[[Кръв]]оснабдяването му е уникално. Чрез долната празна [[вена]] и вена порте той получава богата на [[хранителни вещества]] кръв. Необходимата за неговата собствена функция, богата на [[кислород]] кръв, черният дроб получава от чернодробната [[артерия]]. Тези кръвоносни съдове влизат в черния дроб през т.нар. чернодробна врата, където също са разположени и жлъчните пътища, чрез които [[жлъчен сок|жлъчката]] се доставя за съхранение до [[Жлъчен мехур|жлъчния мехур]]. От него жлъчката достига до [[Тънки черва|тънките черва]] чрез общия жлъчен канал.
Основната физиологична единица на черния дроб е чернодробното делче, в центъра на което се намира централната веничка. Делчето има неправилна [[призма]]тична форма с диаметър 1 - 2,5
Чернодробните клетки се наричат хепатоцити. Това са клетки с многоъгълна форма и кълбовидни [[клетъчно ядро|ядра]]. Около 20% от тях са двуядрени, а при възрастни индивиди при 80% от ядрата може да са [[Полиплоидност|полиплоидни]]. Имат добре развити клетъчни органоиди. Съдържат постоянно променящо се количество клетъчни включения – [[гликоген]], [[липиди]], минерални вещества, [[витамини]]. Гликогенът се натрупва след нахранване под формата на звездовидни гранули, а след това се изразходва. В периферните части на допирните повърхности на срещуположнолежащите хепатоцити се образуват десмозомални връзки, а централните са вдлъбнати и образуват тръбичка наречена жлъчен капиляр. Капилярът няма собствени стени, а се образува от плазмолемата на двата хепатоцита. Хепатоцитите образуват [[Жлъчен секрет|жлъчния секрет]], отделят го в капилярчето и с процеса на обратна [[резорбция]] го сгъстяват допълнително.
Ред 17:
=== Жлъчни изводни канали ===
Системата от жлъчни пътища в черния дроб започва с най-малките жлъчни капиляри. Самите те нямат собствени стени, а се намират между долепените чернодробни клетки. Преминават в интралобуларната [[съединителна тъкан]]. При излизането от чернодробното делче се вливат в жлъчни каналчета. Между делчетата те формират ''ductuli interlobulares'', а по нататък преминават в ''ductuli biliferi''. От тях вътре в органа се образуват по-големи канали, които при ''porta hepatis'' се вливат в един общ чернодробен канал наречен ''ductus hepaticus communis''. Към него се присъединява изводния канал на жлъчния мехур, при което образувания общ канал се нарича главен жлъчен канал (''ductus choledochus''). Той завършва в [[дванадесетопръстник]]а с лигавично възвишение (''papila duodeni major''). Краят на жлъчния канал притежава пръстеновиден [[мускул]], който едновременно обхваща и края на панкреатичния канал. При повечето видове жлъчните сокове се съхраняват временно в жлъчния мехур като от там напускат органа и се изливат в храносмилателния тракт. При много видове [[животни]], основно [[птици
== Ембрионален произход ==
Ред 110:
{{commons|Category:Livers}}
==
<references />
* Захариев Ц., Динчева Е., „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход“, том I, ISBN 594-05-0089-3
* Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9
|