Разлика между версии на „Обединена Македония“

м
редакция без резюме
м
м
 
== Първообраз на идеята ==
Концепцията съществува от края на XIX век, срещана като „автономна Македония“ в документите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Организацията е основана през 1893 година в [[Османска империя|османския]] тогава Солун от „малка група антиосмански български революционери“,<ref> The Balkans. From Constantinople to Communism. Dennis P Hupchik, page 299.</ref>, разглеждащи Македония като неделима територия и твърдят, че цялото ѝ население е „македонско“, без значение вероизповеданието или етноса. Идеята тогава е изцяло политическа и не съдържа в себе си стремеж за отделяне от българския етнос, а обединение на всички националности в региона.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ib/i_banac.html The Macedoine, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, by Ivo Banac, Cornell University Press, 1984.]</ref>
 
Концепцията за „Обединена Македония“ в основната си част се припокрива с възприятието за „[[Независима Македония]]“, използвана от революционерите от [[ВМРО]] и от приближената ѝ „[[Илинденска организация|Илинденската организация]]“. През 1920 – 1934 нейните лидери – [[Тодор Александров]], [[Александър Протогеров]], [[Иван Михайлов]] и др., приемат това въжделение с цел да освободят териториите, окупирани от [[Сърбия]] и [[Гърция]] и да създадат Независима и Обединена Македония за всички македонци – българи, гърци, сърби, албанци и т.н.
 
Преди началото на [[Балканската война]], [[България]] се застъпва за автономност на [[Македония (област)|Македония]], но поради неотстъпчивостта на [[Сърбия]] и [[Гърция]], цар [[Фердинанд I]] тайно предлага съдбата на Македония да се реши след арбитраж от страна на руския цар. Български правителства на два пъти предлагат да отдадат Пиринска Македония на подобна Независима Македония, след края на Първата и Втората световни войни, но и двете предложения са отхвърлени от Великите сили, Сърбия и Гърция.<ref>Кр.Гергинов, Ц. Билярски, Непубликувани документи за дейността на ВМРО и Т. Александров, 1922-1924, Известия на военноисторическото научно дружество(ИВИНД), т. 49, С.,1990, с. 241.</ref><ref>[http://www.macedonian.org/tribarch/1945/1945-02-08.PDF в. „Македонска трибуна“, бр.18, 02.08.1945, стр.1]</ref>. След края на Втората световна война започва процесът [[Културна автономия на Пиринска Македония|Културната автономия на Пиринска Македония]] като опит за осъществяването на идеята за Обединена Македония в рамките на [[Югославия]].
 
== Употреба ==
Понятието „Обединена Македония“ се използва от началото на 1900 година, изключително във връзка с [[Балканска федеративна република|Балканската социалистическа федерация]]. Резолюцията на [[Коминтерн]]а за '''създаване''' на македонска нация, публикувана като резолюция на [[ВМРО (обединена)]] през 1934 година, която създава свой областни комитети в Пиринска, Вардарска и Егейска Македония, също се основава на идеята за „Обединена Македония“. Раздорът между [[Тито]] и [[Сталин]] през 1948 година и загубата на комунистите в [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] слагат край на Титовата мечта да обедини цялата област Македония под своя власт. Деян Джокич твърди, че с повторния отказ България да признае съществуването на „македонска“ нация и с победата на анти-комунистите в Гърция, Югославия остава единственото място за развитие на македонистките стремежи за държавност и квази-държавност.<ref>Dejan Djokić:Yugoslavism: Histories of a Failed Idea, 1918-1992</ref>.
 
Българската историография условно разделя историческата област Македония на три дяла, което разделение е валидно и за концепцията на македонистката „Обединена Македония“:
4407

редакции