Паул Файерабенд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
<br />{{Личност
| име = Паул Файерабенд
| име-оригинал = Paul Feyerabend
Ред 21:
}}
'''Паул Карл Файерабенд''' ({{lang-de|Paul Karl Feyerabend}}) е [[философия на науката|философ на науката]], роден в [[Австрия]], който е живял в [[Англия]], [[САЩ]], [[Нова Зеландия]], [[Италия]] и накрая [[Швейцария]]. Сред основните му работи са „''[[Против метода]]''“ ([[1975]] г.), „''Науката в едно свободно общество''“ ([[1978]] г.) и „''Сбогом на разума''“ (сборник статии) Файерабенд става известен с набедените си за анархистични възгледи за науката и отричането на съществуването на универсални методологични правила. Той е влиятелна фигура във философията на науката, както и в [[социология на научното познание|социологията на научното познание]].
== Биография ==
=== Ранни години ===
Паул Файерабенд е роден през 1924 година. Баща му е държавен служител, а майка му е работела като шивачка. Двамата се женят преди [[Първа световна война|Първата световна война]], преживяват нея и следвоенната инфлация. Чакат петнадесет години, за да се сдобият със син. Файерабенд се ражда, в момент когато доходите стигат на семейството и те могат да си позволят да отглеждат дете. Тогава майка му е на четиридесет години.
Отношенията с баща си, в своята автобиография, Паул Файерабенд описва като приятелски, докато тези с майка му са доста по-хладни. Баща му избира младежът да учи в Realgymnasium.
В юношеските си години той се сблъсква с философията случайно . „Философията се появи на сцената съвсем случайно. Повечето от книгите си купувах на старо. Ходех също по разпродажби, където за няколко пенита можеше да се сдобиеш с тонове книги. Те бяха на пакети – трябваше да купиш или целия пакет, или нищо. Избирах такиви, в които имаше повече пиеси или романи, но не можех да избегна по някой случаен [[Платон]], [[Декарт]] или [[Едуард Бухнер|Бухнер]]. Може би съм започнал да чета тези нежелани допълнения от любопитство или просто, за да оправдая разхода си.
=== Втората световна война ===
През март 1938 година Австрия става част от [[Германска империя|Германската империя]], а на 1 септември 1939 година започва [[Втора световна война|Втората световна война]]. За юношата войната се превръща единствено в неудобство и той няма ясно оформен възглед за нея. Две години по-късно той полага клетва, която завършва въвеждането му в трудовата повинност. През 1942 година Файерабенд получава повиквателна за Arbeitsdienst (военна служба) и е изпратен в [[Пирмазенс]]. Обучението му продължава в Инженерен батальон в [[Кремс]], близо до Виена. (1943г.). Няколко седмици след това постъпва в школа за офицери. По време на едно от обученията му, което се провежда в Сисак, Югославия, той научава за смъртта на майка си. Реакцията му учудва всички, тъй като той не показва никакви признаци на скръб. Това може да се дължи на факта, че на Файерабенд му е известен и предишният опит на майка му да се самоубие.
На 11 декември 1943 година го изпращат на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Войникът бива повишаван няколко пъти, а в края на 1944 година той става лейтенант. В последната година на войната Файерабенд е съдбоносно ранен, след като е уцелен от три куршума – един в лицето, един в дясната ръка и един в областта на кръста. По този начин, за него, войната приключва. Файерабенд споделя : „ За момент се видях как се придвижвам по безкрайни лавици с книги в инвалидна количка – бях почти щастлив“. След нараняването Файерабенд е принуден цял живот да понася силни болки и да се придвижва с патерици / бастун. Тъй като остава парализиран от кръста надолу, той вече е и импотентен.
=== Образование ===
Въпреки че възстановяването му след войната отнема време, той учи една година в музикалната академия във Ваймар. След това се връща във Виена, където решава да следва история и социология, макар че негова страст винаги е била физиката. За жалост обаче бързо се разочарова и подава молба за прехвърляне. През 1947 година посещава първите си лекции по физика. По време на обучението изключително голямо впечатление му прави [[:en:Felix_Ehrenhaft|Феликс Еренхафт]]. Друго ценно запознанство по това време е това с Виктор Крафт. Той създава така наречения Кръг на Крафт, който се превръща в студентския вариант на Виенския кръг. Чрез участието си в това начинание Файерабенд има възможност да общува с хора като Холичер, Юхос, Елизабет Анскомб и [[Лудвиг Витгенщайн|Витгенщайн]]. В този период той подкрепя убеждения, който са свързани с логическия емпиризъм. Решаващо за бъдещото му развитие е първото му посещение на Аплбах през 1948, където стенографира дискусиите, които се водят. Там той се запознава с [[Бертолт Брехт]], [[Карл Попър]] и други. През 1951 година Файерабенд получава докторската си степен и кандидатства за стипендията на Британския съвет, за да отиде да учи в [[Кеймбриджки университет|Кембридж]] при Витгенщайн. Случва се така, че Витгенщайн умира и Паул Файерабент трябва да си избере нов ръководител – това е Попър. Новият ръководител има големи заслуги за академичната ориентация на младия човек. Първоначално Файерабенд подкрепя фалшификационизма, но след това променя убежденията си, отрича се от критическия рационализъм и превръща Попър в един от основните си опоненти.
=== Преподавателска Дейност ===
През 1955г. Файерабенд за първи път изнася лекции по философия на науката в Бристолския университет. По-късно работи като професор в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорния]], [[Окланд]], [[Касел]], [[Съсекс]], [[Ню Хейвън]],[[Лондон]], [[Берлин]] и [[Цюрих]]. През това време той развива критични възгледи към науката, които той по-късно описва като „анархистски“ или „дадаистски“, илюстрирайки своето несъгласие с догматичното използване на правилата в нея – позиция, която не съвпада със съвременната рационалистична култура във философията на науката. Книгата му „Против метода“ става известна и привлича много внимание заради критиката върху съвременните философски възгледи на науката. Файерабенд се мести в Калифорнийския университет „Бъркли“ през 1958г. и става американски гражданин. След това преподава в [[Лондонски университетски колеж|Лондонския университетски колеж]], [[Йейлски университет|Йейлския университет]] и от 1972г. до 1974г. - в Окландския. Прекарва 80-те години на XIXв., местейки се от [[Цюрих]] в Бъркли и обратно. Малко по-късно, през 1991г., се пенсионира, продължавайки често да публикува трудове и да работи върху автобиографията си. След кратко боледуване, през 1994г., той умира от мозъчен тумор в градчето [[Женолие]], Западна Швейцария.
== Идеи ==
=== '''Философия на науката''' ===
==== Същност на научния метод ====
В своите книги „Против метода“ и „Наука в свободното общество“ Файерабенд отстоява идеята си, че няма методологически правила, които винаги се използват от учените. Той се изказва против единния, основан на традиции, научен метод, обосновавайки се, че всеки един такъв метод поставя граници в дейноста на учените и по такъв начин ограничава прогреса. Съгласно неговата гледна точка науката би се нуждаела повече от всичко друго от доза теоретичен анархизъм. Той счита също, че анархизмът в теорията е необходим, защото това е по-хуманистичен подход от другите научни системи, доколкото той не поставя пред учените сурови правила. Позицията на Файерабенд във философските съобщества се счита за доста радикална, доколкото тя предполага, че философията не може да опише науката в цялост, както и не може да разработи метод за отделяне на научните трудове от ненаучните същности, както например митовете. Тя също така предполага, че разработения и препоръчван от философите „общ курс“ на развитие на науката трябва да бъде отхвърлен от учените, ако това е необходимо за по-нататъшния прогрес. За потвърждение на своята теория, че спазването на методологически правила не води към успех в науката, Файерабенд разглежда някои епизоди в история на науката, които се считат за несъмнени примери за прогреса в науката (както например научната революция на Коперник). Той активно критикува критерия на последователността. Смята, че налагането на идеята, че новите теории последователно продължават старите, дават необосновано приимущество на старите теории и че последователността по отношение на старите теории не води до това, че новата теория по-добре описва действителността в сравнение с друга нова теория, при която такава последователност не се наблюдава. Тоест, ако е нужно да се избере между две еднакво убедителни теории, то изборът на тази, която е съвместима със стара, вече невалидна теория, ще бъде по-скоро естетически, отколкото рационален избор.
== По-важни книги ==
*
**
*''Science in a Free Society'' (1978)
*''Realism, Rationalism and Scientific Method: Philosophical papers, Volume 1'' (1981) *
*
*
**
*
**
*
*
*
*
== Източници ==
# https://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Feyerabend
# https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B4,_%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB
# https://de.wikipedia.org/wiki/Paul_Feyerabend
# ''В убиване на времето''. София: "41Т" ЕООД, 2007, 250 с. (ISBN 9789549145892)
# ''Три диалога за познанието''. София: "41Т" ЕООД, 2005, 218 с. (ISBN 9549145859)
== Външни препратки ==
* Пол Файерабенд, [http://www.librev.com/index.php/component/content/article/1358 „Против метода“], електронно списание „Либерален преглед“, 24 септември 2011 г.
| |||