Паул Файерабенд: Разлика между версии

В юношеските си години той се сблъсква с философията случайно . „Философията се появи на сцената съвсем случайно. Повечето от книгите си купувах на старо. Ходех също по разпродажби, където за няколко пенита можеше да се сдобиеш с тонове книги. Те бяха на пакети – трябваше да купиш или целия пакет, или нищо. Избирах такивитакива, в които имаше повече пиеси или романи, но не можех да избегна по някой случаен [[Платон]], [[Декарт]] или [[Едуард Бухнер|Бухнер]]. Може би съм започнал да чета тези нежелани допълнения от любопитство или просто, за да оправдая разхода си.

През 1955г. Файерабенд за първи път изнася лекции по философия на науката в Бристолския университет. По-късно работи като професор в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорния]], [[Окланд]], [[Касел]], [[Съсекс]], [[Ню Хейвън]],[[Лондон]], [[Берлин]] и [[Цюрих]]. През това време той развива критични възгледи към науката, които той по-късно описва като „анархистски“ или „дадаистски“, илюстрирайки своето несъгласие с догматичното използване на правилата в нея – позиция, която не съвпада със съвременната рационалистична култура във философията на науката. Книгата му „Против метода“ става известна и привлича много внимание заради критиката върху съвременните философски възгледи на науката. Файерабенд се мести в Калифорнийския университет „Бъркли“ през 1958г. и става американски гражданин. След това преподава в [[Лондонски университетски колеж|Лондонския университетски колеж]], [[Йейлски университет|Йейлския университет]] и от 1972г. до 1974г. - в Окландския. Прекарва 80-те години на XIXв., местейки се от [[Цюрих]] в Бъркли и обратно. Малко по-късно, през 1991г., се пенсионира, продължавайки често да публикува трудове и да работи върху автобиографията си. След кратко боледуване, през 1994г., той умира от мозъчен тумор в градчето [[Женолие]], Западна Швейцария.

В своите книги „Против метода“ и „Наука в свободното общество“ Файерабенд отстоява идеята си, че няма методологически правила, които винаги се използват от учените. Той се изказва против единния, основан на традиции, научен метод, обосновавайки се, че всеки един такъв метод поставя граници в дейностадейността на учените и по такъв начин ограничава прогреса. Съгласно неговата гледна точка науката би се нуждаела повече от всичко друго от доза теоретичен анархизъм. Той счита също, че анархизмът в теорията е необходим, защото това е по-хуманистичен подход от другите научни системи, доколкото той не поставя пред учените сурови правила. Позицията на Файерабенд във философските съобщества се счита за доста радикална, доколкото тя предполага, че философията не може да опише науката в цялост, както и не може да разработи метод за отделяне на научните трудове от ненаучните същности, както например митовете. Тя също така предполага, че разработения и препоръчван от философите „общ курс“ на развитие на науката трябва да бъде отхвърлен от учените, ако това е необходимо за по-нататъшния прогрес. За потвърждение на своята теория, че спазването на методологически правила не води към успех в науката, Файерабенд разглежда някои епизоди в история на науката, които се считат за несъмнени примери за прогреса в науката (както например научната революция на Коперник). Той активно критикува критерия на последователността. Смята, че налагането на идеята, че новите теории последователно продължават старите, дават необосновано приимуществопреимущество на старите теории и че последователността по отношение на старите теории не води до това, че новата теория по-добре описва действителността в сравнение с друга нова теория, при която такава последователност не се наблюдава. Тоест, ако е нужно да се избере между две еднакво убедителни теории, то изборът на тази, която е съвместима със стара, вече невалидна теория, ще бъде по-скоро естетически, отколкото рационален избор.