Жил Вилньов: Разлика между версии

'''''“Ако някой ми беше казал, че ще ми изпълни три желания, то първото ми би било да се състезавам, второто - това да е във Формула 1, а третото - да е карам Ферари....”'''''

Ако има име, което се носи като легенда в заводите на Ферари в Маранело, то това не е Шумахер, Лауда или дори Аскари, а Вилньов. Жил Вилньов. Име, под което в енциклопедията на автомобилния спорт, е отбелязано скорост и непримиримост, победа на всяка цена. Неговото мото е “Do or die” (Направи го''Всичко или умринищо''). Цялата [[философия]] на човека и спортиста Вилньов може да се открие в известните му думи:

Канадецът е един от малцината, превърнали се в легенда още приживе, истинско бижу в света на [[Формула 1]]. Тих и скромен, той е изцяло отдаден на своя тим и мисълта за победа. В стремежа си към по-високи постижения стига дотам, че кара механиците да монтират по-големи полуоски на Ферари-то му, за да може колата да издържи “нечовешкото” натоварване, на което я подлага Вилньов. Може би това му отношение към техниката е отговорно и за сравнително малкия процент победи, но не бива да се забравя, че противници на канадеца са били последните шампионски Лотус-и 78 и 79, отличните [[Уилямс]], [[Брабъм]] и [[Рено (отбор)|Рено]] от края на 70-те и началото на 80-те години.

''Голяма школа за него се оказват състезанията с моторни шейни в родната му [[Канада]]: "Всяка зима имах поне три или четири падания - говорим за скорости от над 160 км в час. Тези машини доста се хлъзгаха, което ме научи на много неща за контрола. А пък видимостта беше направо ужасна - ако не си пръв не виждаш нищо... Отлично се развиват рефлексите, а и опасенията ми при състезания на дъжд изчезнаха"''. Вилньов доминира във „Формула Атлантик“ през [[1976]] година, като печели пол-позишън във всяко едно състезание. Дебютът му в тези серии е през [[1974]] година, като постоянно Жил се движи на границата на фалита, но въпреки това показва стабилни класирания. Постиженията му зад океана му осигуряват вниманието на отборите от Гран При, особено след като в един от неофициалните кръгове на „Формула Атлантик“ през

Идва [[1982]] година - нови надежди за успех в Италия с новия болид 126С2 с отличен турбо двигател V6. Тя обаче се оказва най-трагичната в новата история на [[Ферари]] и може единствено да се сравни с ужасната [[1958]], когато за шест месеца Ферари губят звездите си Мусо и Колинз и шампиона Хотърн[[Майк Хоутърн]]. Нищо не предвещава подобен развой на събитията в началото на годината. Червените болиди имат проблеми в първите две състезания, но демонстрират огромен потенциал. За Голямата награда на Сан Марино част от тимовете обявяват бойкот, недоволни от някои решения на [[ФИА]], и Ферари са оставени да се състезават със себе си и турбо-пионерите Рено. Имайки предвид проблемите на френските коли, в Скудерията се уговорят да запазят позициите си след отпадането на Рено. Начело излиза Вилньов и до края е необходимо просто да завърши и да пести горивото си. Три обиколки преди края обаче той изненадващо е атакуван от [[Дидие Пирони]]. Докрая двете Ферари устройват невероятна гонитба като неколкократно разменят местата си. Колите се докосват няколко пъти - и двамата мъже решени на всичко заради победата. Победител става французина, а обстановката във Ферари рязко се нажежава. Иначе тихият Вилньов не пести упреците си към съотборника си, който му отнема 5 години труд в отбора. Снимката, запечатала почетната стълбичка в [[Голямата награда на Сан Марино]] е особено показателна за това, което ще последва. Ферари от своя страна се опитват да замажат положението, което кара канадеца да се чувства крайно засегнат. Вилньов определя отношението си към [[Дидие Пирони]] като война, заклева се никога да не проговори на съотборника си и спазва това си обещание по най-страшния начин.

=== Бележити дати в кариерата на Жил Вилньов: ===

[[Голяма награда на Канада]], писта Ил де Нотр Дам

[[Голяма награда на Франция]], писта [[Дижон-Преноа]]:

В края на състезанието гумите Мишлен на първите три автомобила са крайно износени и им остава просто да завършат. Водят пилотите на Рено [[Жан-Пиер Жабуи]] и [[Рене Арну]], следвани от Вилньов. Няколко обиколки преди края канадеца решава, че може да се пребори за нещо повече, настига Арну и го атакува по невероятен начин. Сред дим от блокирани гуми Жил се устремява напред следван от по-бързото [[Рено (отбор)|Рено]]. В следващите три обиколки следва изключителна борба, съпроводена с редица изпреварвания и докосвания. По телевизията всичко това е съпроводено и с коментара на легендарния водещ на ВВС„ВВС“ [[Мъри Уокър]], който допринася за голямото напрежение. С минимална преднина Вилньов печели второто място и уважението на феновете.

[[Голяма награда на Холандия]]: писта Зандвоорт[[Сиркуит парк Зеенворд|Зеенворд]]

Вилньов настига и изпреварва водача Джоунс в завоя след старт-финалната права, и то от външната страна. При това Ферари-то излиза от завоя странично, превъртайки бясно гуми. За съжаление скоро след това се пука задна дясна гума и Вилньов е в тревата. Без да се колебае той включва задна предавка и се връща на пистата - пълно олицетворение на концепцията "никога не се предавай". С "най-бързата триколка в историята" той се прибира в бокса, но повредите са неотстраними. След 19 години "подвига" му ще повтори [[Михаел Шумахер]] след сблъсъка си с [[Дейвид Култард]] на пистата [[Спа-Франкоршамп]].

[[Голяма награда на Монако]]

[[Голяма награда на Испания]], писта [[Сиркуит де Харама|Харама]]

След невероятен старт от задна редица и грешка на водача Алан[[Алън Джоунс]], Жил успява да задържи преследвачите си цели 80 обиколки благодарение на несъмненото си майсторство по техничните завои и на турбо-мотора на дългата права. Състезанието остава в историята под името "испанския влак" след като на финала Вилньов е следван плътно от няколко болида до самия финал - първите пет коли се събират в 1,25 сек.