Клетниците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
кор.
Ред 4:
| име в оригинал = Les Misérables
| корица = Ebcosette.jpg
| корица-текст = ''„Козет“'', илюстрация на [[Емил Баяр]] от оригиналнотопървото издание на романа
| други-имена =
| език = [[френски език|френски]]
Ред 33:
Пристигайки в град Монтерей, впечатлен от добротата, която епископ Мирел показва към него, бившият затворник, подвизаващ се вече под името Мадлен, започва малък бизнес с мъниста, в който използва техники, усвоени по време на престоя му в каторгата. Работата се разраства бързо и славата му започва да се носи по целия град. Мадлен става закрилник на бедните, като дава работа на безработните, помага на болните, дори е избран за кмет на града, въпреки неколкократния му отказ.
 
Жавер, бдителен полицейски инспектор, бързо разбира, че Мадлен е именно избягалият каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин – бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства, за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Козет на алчния кръчмар Тенардие, който всеки месец ѝѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той злоупотребява с дъщеря ѝѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан, в ролята си на кмет на града, заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като поверява грижите за дъщеря си на Мадлен.
 
=== Част втора – „Козет“ ===
Жан Валжан бяга два пъти от затвора – първият път се измъква от ръцете на Жавер, а втория – от самата каторга. След второто бягство Жан Валжан е заловен и осъден на смърт. Докато е в затвора на военното пристанище, рискува собствения си живот и спасява един моряк от удавяне. След тази случка Валжан инсценира собствената си смърт и се премества в манастир в Париж заедно с Козет, с надеждата веднъж завинаги да се отърве от инспектора. След кратък престой в манастира, двамата си наемат квартира в центъра на града. В Париж господин Жилнорман, известен буржоа, който живее с дъщеря си и племенника си Мариус, неочаквано получава писмо, което го уведомява, че баща му, когото не познава, е починал. Той отива на погребението, без да знае нищо за славното минало на баща си, загинал в битка за родинатаРодината. Един ден, разхождайки се в парк „Люксембург“ заедно с племенника си Мариус, Жилнорман среща възрастен мъж на име Льоблан, придружен от младо момиче. Мариус се влюбва от пръв поглед в това момиче и от този момент често посещава парка с надеждата да я зърне отново. Става дума за самата Козет, която е напуснала манастира заедно с Жан Валжан.
 
=== Част трета – „Мариус“ ===
Ред 54:
'''Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел''' – епископ, притежаващ невероятна доброта и премъдрост; той е причината за нравственото извисяване на Жан Валжан
 
'''Жан Валжан''' – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягствотобягство – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан
 
'''Фантин''' – жена, прекарала живота си в изключителна бедност и нищета, но създала прекрасна дъщеря на име Козет, която е принудена да изостави, докато още е невръстно дете, поради липса на средства за нормалното ѝ отглеждане.
 
'''Козет''' – извънбрачната дъщеря на Фантин, започнала работа от ранна възраст в кръчмата на Тенардие. Щастието я сполетява, когато среща Жан Валжан, който се отнася с нея като със собствена дъщеря, и Мариус, който е нейната голяма любов и за когото се омъжва.
 
'''Тенардие''' – безцеремонен и зъл кръчмар, мислещ единствено за мъст и експлоатация. Известен е още под имената Жондрет и Фабанту.
Ред 73:
През 1935 г. излиза едноименният филм на режисьора [[Ричард Болеславски]], с участието на [[Фредрик Марч]] и [[Чарлз Лотън]]. Номиниран е за „[[Оскар]]“ за най-добър филм.
 
През 1958 г. Жан-Пол льо Шаноа заснема филм по него, с участието на [[Жан Габен]], [[Бернар Блие]] и [[Бурвил]].
 
През 1978 г. е адаптиран от Глен Джордан, като във филма участват Ричард Джордан и Антъни Пъркинс.
Ред 87:
== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека|30422-kletnitsite|Клетниците}}
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Романи на Виктор Юго]]
[[Категория:Книги от 1862 година]]