Ервин Шрьодингер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
 
=== Преди Нобеловата награда ===
Шрьодингер се премества в [[Цюрих]] през лятото на 1921 година. Животът тук е по-стабилен в материално отношение, близките планини предоставят на учения, който обича катерене и ски, удобни възможности за отдих и общуване с известни колеги като Питър Дебай, Пол Шеррер и Херман Вейл, които работят в близкия Цюрихски политехнически институт, създавайки необходимата атмосфера за научно творчество и научно сътрудничество. През 1921 – 1922 г. му откриват тежко заболяване;. Шрьодингер е диагностициран с [[туберкулоза|белодробна туберкулоза]], така че девет месеца той трябва да прекара в курортния град [[Ароза]] в Швейцарските [[Алпи]]. В творческо отношение цюрихските години са най-ползотворни за Шрьодингер. Докато лежи в [[санаториум]]а, той открива своето [[вълново уравнение]] и пише своя класически труд за вълновата механика.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=m-YF1glKWLoC&pg=PA194&lpg=PA194&dq=schrodinger+arosa |title='&#39;Schrödinger'&#39; by Walter J. Moore: Christmas at Arosa |publisher=Books.google.co.uk |date=1926-01-09 |accessdate=2010-03-13|isbn=9780521437677|author1=Moore, Walter J}}</ref> През 1926 година публикува статията „''Quantisierung als Eigenwertproblem''“ в ''Annalen der Physik'', която се занимава с проблемите на вълновата механика. В нея той извлича прочутото уравнение за независими от времето системи, което сега носи името [[уравнение на Шрьодингер]] и доказва, че е валидно за [[атом]]иатоми като този на [[водород]]а. Статията буквално прави революция в квантовата механика и се разглежда като едно от най-големите постижения на физиката и химията на 20-ти век. Той публикува втора статия на същата тема само 4 седмици по-късно.
 
Славата, донесена на Шрьодингер от иноваторската му работа, го превръща в един от основните кандидати за престижния пост на професор по теоретична физика в [[Хумболтов университет на Берлин|университета в Берлин]], който е освободен след заминаването на [[Макс Планк]]. След отказа на Арнолд Зомерфелд и преодоляване на съмненията дали да напусне любимия му Цюрих, Шрьодингер приема тази оферта и на 1 октомври 1927 г. започва да изпълнява новите си задължения. В Берлин австрийският физик намира приятели и съмишленици в лицето на Макс Планк, [[Алберт Айнщайн]], [[Макс фон Лауе]], които споделят консервативните му виждания за квантовата механика и не признават копенхагенската интерпретация. В университета Шрьодингер изнася лекции по различни области на физиката, провежда семинари, ръководи физически колоквиум, участва в организирането на събития, но като цяло остава особняк и сам, както се вижда от липсата на студенти и ученици. Както отбеляза Виктор Вайскопф, който работи като помощник на Шрьодингер, последният „изигра ролята на аутсайдер в университета“.
През 1927 г. той наследява позицията на [[Макс Планк]] в [[Хумболтов университет на Берлин|университета Фридрих Вилхелм]] в [[Берлин]].
 
=== Нобеловата награда и след нея ===