Ервин Шрьодингер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
 
=== Нобеловата награда и след нея ===
Времето, прекарано в Берлин се определя от Шрьодингер като „прекрасни години, когато учех други и се учех сам”. Този период свършва през 1933 г., след като [[Хитлер]] идва на власт. През лятото на същата година, вече учен на средна възраст, той не иска да остане под властта на новия режим и решава отново да промени ситуацията. Струва си да се отбележи, че въпреки негативното отношение към нацизма, той никога не го показва открито и не иска да се намесва в политиката, а е почти невъзможно да се запази аполитизъм в тогавашната Германия.
През 1933 година той решава, че не може да живее в страна, в която се преследват [[евреите]], и то като национална политика. Главата на катедрата по физика в [[Оксфордски университет]] посещава Германия през пролетта на 1933 г., за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в [[Англия]]. С учудване той научава, че самият Ервин желае да напусне Германия. Последният моли да му бъде назначен Артур Марх като асистент. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на Марх, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг. Много от учените, които напускат Германия, прекарват лятото в италианската провинция [[Болцано (провинция)|Болцано]]. Именно тук Хилде забременява от Ервин.
 
==== Оксфорд ====
На 4 ноември 1933 г. жена му и Хилде пристигат в [[Оксфорд]]. Малко след това Ервин Шрьодингер разбира, че е спечелил Нобеловата награда за физика за работата си по вълновото уравнение и вълновата механика по принцип.
ПрезБританският 1933физик годинаФредерик тойЛиндеман решава,(по-късно челорд не може да живее в странаЧеруел), в която се преследват [[евреите]], и то като национална политика. Главатаглава на катедрата по физика в [[ОксфордскиОксфордския университет]], посещава Германия презпо пролеттатова на 1933 г.време, за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в [[Англия]]. СТой учудванекани тойШрьодингер научавав Оксфордския университет след като разбира, че самияти Ервинтой желаеиска да напусне Германия. Последният моли да му бъде назначен Артур МархМарч като асистент. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на МархМарч, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг. Много от учените, които напускат Германия, прекарват лятото в италианската провинция [[Болцано (провинция)|Болцано]]. Именно тук Хилде забременява от Ервин.
 
След като заминава на лятна ваканция в [[Южен Тирол]], [[Болцано (провинция)| провинция Болцано]], ученият не се връща повече в Берлин и на 4 ноември 1933 г. заедно със съпругата и любовницата си пристига в Оксфорд. Междувременно в Тирол Хилде забременява. Малко след пристигането си той научава, че е награден с [[Нобелова награда за физика]] (заедно с [[Пол Дирак]]) „за откриването на нови плодотворни форми на атомната теория“<ref>{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1933/schrodinger-bio.html|title=Erwin Schrödinger|author=|date=|work=Информация на официальном сайте Нобелевского комитета|publisher=Nobelprize.org|accessdate=2011-03-25|lang=en|archiveurl=https://www.webcitation.org/612B4zZPU|archivedate=2011-08-18}}</ref>.
През 1934 г. е поканен да преподава в [[Принстънски университет|университета в Принстън]] и дори му се предлага постоянно място. В крайна сметка той отказва. Една от възможните причини е, че не се гледа с добро око на неговото двуженство и съвместното отглеждане на детето му от жена му и любовницата му. Това не се приема много добре и в Оксфорд, но въпреки това неговата дъщеря се ражда там на 30 май 1934 г.<ref>''Schrödinger: Life and Thought'' by Walter John Moore, Cambridge University Press 1992 ISBN 0-521-43767-9, discusses Schrödinger's unconventional relationships, including his affair with Hildegunde March, in chapters seven and eight, „Berlin“ and „Exile in Oxford“.</ref> Той се опитва да заеме място в [[Единбургски университет|университета в Единбург]], но визата му се забавя и като резултат през 1936 г. той започва работа в [[Грацки университет|университета в Грац]]. По същото това време е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент [[котка на Шрьодингер]]
 
В Оксфорд Шрьодингер става член на Магдаленския колеж, без да има задължения за преподаване и заедно с други имигранти получава финансиране от компанипта ''Имперска химическа промишленост''. Въпреки това, той не успява да свикне със специфичната ситуация на един от най-старите университети в Англия. Една от причините за това е липсата в Оксфорд, фокусиран главно върху преподаването на традиционни хуманитарни и богословски дисциплини, на всякакъв интерес към съвременната теоретична физика, което кара ученият да усети незаслужената си висока позиция и голяма заплата, която той понякога нарича вид благотворителност. Друг аспект на неудобството, което Шрьодингер изпитва в Оксфордския университет, са особеностите на социалния живот, изпълнен с условности и формалности, които според неговото признание ограничават свободата му. Ситуацията се усложнява от необичайния характер на личния и семейния му живот, който предизвиква истински скандал в духовните среди на Оксфорд. Шрьодингер влиза в остър конфликт с професора по английски език и литература [[Клайв Стейпълс Луис|Клайв Луис]]. Всички тези проблеми, както и съкращаването на програмата за финансиране на учени имигранти в началото на 1936 г., принуждава Шрьодингер да обмисли възможности за продължаване на кариерата си извън Оксфорд. След посещението си в [[Единбург]] през есента на 1936 г. той приема предложение да се върне в родината си и да заеме поста професор по теоретична физика в [[Грацки университет|университета в Грац]]<ref name="Hoch">{{Цитат периодика| last = P. K. Hoch, E. J. Yoxen. | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1987| month = | title =Schrdinger at Oxford: A hypothetical national cultural synthesis which failed | journal =Annals of Science | publisher = | location = | volume =44 | issue =| pages =593—616 | doi = | id = | url = https://dx.doi.org/10.1080/00033798700200371| format = | accessdate = }}</ref>.
 
==== Грац ====
През 1934 г. е поканен да преподава в [[Принстънски университет|университета в Принстън]] и дори му се предлага постоянно място. В крайна сметка той обаче отказва. Една от възможните причини е, че не се гледа с добро око на неговото двуженство и съвместното отглеждане на детето му от жена му и любовницата му. Това не се приема много добре и в Оксфорд, но въпреки това неговата дъщеря се ражда там на 30 май 1934 г.<ref>''Schrödinger: Life and Thought'' by Walter John Moore, Cambridge University Press 1992 ISBN 0-521-43767-9, discusses Schrödinger's unconventional relationships, including his affair with Hildegunde March, in chapters seven and eight, „Berlin“ and „Exile in Oxford“.</ref> Той се опитва да заеме място в [[Единбургски университет|университета в Единбург]], но визата му се забавя и като резултат през 1936 г. той започва работа в [[Грацки университет|университета в Грац]]. По същото това време е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент [[котка на Шрьодингер]]
 
Пребиваването на Шрьодингер в Австрия не продължава дълго. През март 1938 г. се състоява [[аншлус]]ът на страната, в резултат на което тя стана част от нацистка Германия. По препоръка на университетския ректор, ученият пише „писмо за помирение“ с новото правителство, което е публикувано на 30 март във вестника на Грац „Tagespost“ и предизвиква негативна реакция у неговите колеги имигранти<ref>W. J. Moore. A Life of Erwin Schrödinger. — P. 240.</ref>. Това обаче не помага, ученият е освободен от поста поради политическа ненадеждност, официално през август 1938 г. Осъзнавайки, че напускането на страната скоро може да се окаже невъзможно, Шрьодингер напуска Австрия и отива в [[Рим]] (по онова време фашистка [[Италия]] е единствената страна, за която не се изискваше виза). По това време той установява връзка с министър-председателя на [[Ирландия]], Имон де Валера, математик по образование, който решава да организира в [[Дъблин]] аналог на Принстънския институт за висши изследвания. Де Валера, който тогава е в [[Женева]] като председател на Асамблеята на [[Общество на народите|Лигата на народите]], получава транзитна виза за Шрьодингер и съпругата му за Европа. През есента на 1938 г., след кратка спирка в [[Швейцария]], те пристигат в Оксфорд. Докато институтът се организира в Дъблин, ученият се съгласява да заеме временна длъжност в белгийския [[Гент]], платен от фондовете на Фондация Франки. Тук той хваща началото на [[Втората световна война]]. Благодарение на намесата на де Валера, Шрьодингер, който е смятан за германски гражданин след аншлуса (и следователно вражеска държава), той успява да премине през Англия и пристига в столицата на Ирландия на 7 октомври 1939 г.<ref name="McCrea">{{Цитат периодика| last = Маккри, Уильям Хантер | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1989| month = | title =Eamon de Valera, Erwin Schrödinger and the Dublin Institute |journal =Schrödinger: Centenary Celebration of a Polymath | publisher =University Press| location =Cambridge | volume = | issue =| pages = 119—135| doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
 
=== Късни години ===