Борис Машалов: Разлика между версии

| рождено_име =

| псевдоним =

| починал_в =

| стил = [[народна музика]]

На 12 години Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.

 

От 1937 година започва да пее по Радио ''София'' и едновременно упражнява занаята си. Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“. В „Симонавия“ той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 година постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Китай]], [[Унгария]], [[Германия]] и други. След това сформира групата ''Наша песен'' и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.

 

 

За изключителния му талант е награден със званието ''Майстор на естрадното изкуство'', орден ''[[Св. Св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]'' II-ра степен, а посмъртно с орден ''Кирил и Методий'' I-ва степен.

 

Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на „Балкантон“ – „Заблеяло ми агънце“. За него има три документални филма – „Легендата Борис Машалов“ и „Пей ми песен“ – на БНТ и „Неповторимият Борис Машалов“ на телевизия СКАТ.

 

== Външни препратки ==

 

{{Портал|Биографии|Музика|България}}