Ервин Шрьодингер: Разлика между версии

През октомври 1911 г., след дългогодишна служба в австрийската армия, Шрьодингер се завръща във Втори физически институт на Виенския университет като помощник на Екснер. Преподава упражнения по физика и участва в експериментални проучвания, проведени в лабораторията. През 1913 г. Шрьодингер подава петиция за титлата на частен доцент и след като преминава през съответните процедури - – преподаване на определени курсове и публикуване на научни статии, той се хабилитира и в началото на 1914 г. министерството го одобрява на тази длъжност. [[Първата световна война]] забавя началото на активната преподавателска дейност на Шрьодингер в продължение на няколко години. Младият физик е призован в армията и служи в [[артилерия]] в сравнително спокойни райони на Югозападния фронт на Австрия: в Райбъл, [[Комаром]], след това в Просеко и в района на [[Триест]]. През 1917 г. той е назначен за учител по [[метеорология]] в офицерското училище във [[Винер Нойщат]]. Този начин на работа му оставя достатъчно време да чете специална литература и да работи по научни проблеми<ref>J. Mehra. Erwin Schrödinger and the Rise of Wave Mechanics. — – P. 724.</ref>, включително да се запознае с [[Теория на относителността|теорията на относителността]] на [[Айнщайн]].

През ноември 1918 година се завръща във Виена. Въпреки това, след разпадането на Австро-Унгарската империя, този град е в друга страна, така че тази възможност е пропусната. Трудната икономическа ситуация в страната, ниските заплати и фалитът на семейния бизнес го принудихапринуждават да търси нова работа, включително и в чужбина. Подходящ случай се представипоявява през есента на 1919 г., когато Макс Вин, който оглавява Физическия институт в Йенския университет, кани Шрьодингер да заеме поста на неговия асистент в катедрата по [[теоретична физика]]. Австриецът с радост приема тази оферта и през април 1920 г. се премества в [[Йена (град)|Йена]] (веднага след сватбата си), тъй като на 6 април 1920 г. се жени за Анемари Бертел. В Йена Шрьодингер се задържа само за четири месецаамесеца, скоро се мести в университета в [[Щутгарт]] и става професор в местния Висш технически университет (днес Щутгартски университет). Важен фактор в контекста на нарастващата инфлация е значителното увеличение на заплатите. Въпреки това, много скоро най-добрите условия и позицията на професор по теоретична физика започват да предлагат други институции - – университетите в [[Бреслау]], [[Кил (град)|Кил]], [[Хамбург]] и [[Виена]]. Шрьодингер избира първия и напуска Щутгарт само след един семестър. В [[Бреслау]] ученият обаче чете лекции само през летния семестър и той отново сменя работата си, след което оглавява престижната катедрата по теоретична физика на [[Цюрихски университет|Цюрихския университет]]<ref>Д. Хоффман. Эрвин Шрёдингер. — – С. 18—3118 – 31</ref>.

Славата, донесена на Шрьодингер от иноваторската му работа, го превръща в един от основните кандидати за престижния пост на професор по теоретична физика в [[Хумболтов университет на Берлин|университета в Берлин]], който е освободен след заминаването на [[Макс Планк]]. След отказа на Арнолд Зомерфелд и преодоляване на съмненията дали да напусне любимия му Цюрих, Шрьодингер приема тази оферта и на 1 октомври 1927 г. започва да изпълнява новите си задължения. В Берлин австрийският физик намира приятели и съмишленици в лицето на Макс Планк, [[Алберт Айнщайн]], [[Макс фон Лауе]], които споделят консервативните му виждания за квантовата механика и не признават копенхагенската интерпретация. В университета Шрьодингер изнася лекции по различни области на физиката, провежда семинари, ръководи физически колоквиум, участва в организирането на събития, но като цяло остава особняк и сам, както се вижда от липсата на студенти и ученици. Както отбелязаотбелязва Виктор Вайскопф, който работи като помощник на Шрьодингер, последният „изигра ролята на аутсайдер в университета“.

Времето, прекарано в Берлин се определя от Шрьодингер като „прекрасни години, когато учех други и се учех сам”сам“. Този период свършва през 1933 г., след като [[Хитлер]] идва на власт. През лятото на същата година, вече учен на средна възраст, той не иска да остане под властта на новия режим и решава отново да промени ситуацията. Струва си да се отбележи, че въпреки негативното отношение към нацизма, той никога не го показва открито и не иска да се намесва в политиката, а е почти невъзможно да се запази аполитизъм в тогавашната Германия.

Британският физик Фредерик Линдеман (по-късно лорд Черуел), глава на катедрата по физика в [[Оксфордския университет]], посещава Германия по това време, за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в [[Англия]]. Той кани Шрьодингер в Оксфордския университет след като разбира, че и той иска да напусне. Последният моли да му бъде назначен Артур Марч като асистент. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на Марч, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг.

В Оксфорд Шрьодингер става член на Магдаленския колеж, без да има задължения за преподаване и заедно с други имигранти получава финансиране от компаниптакомпанията ''Имперска химическа промишленост''. Въпреки това, той не успява да свикне със специфичната ситуация на един от най-старите университети в Англия. Една от причините за това е липсата в Оксфорд, фокусиран главно върху преподаването на традиционни хуманитарни и богословски дисциплини, на всякакъв интерес към съвременната теоретична физика, което кара ученият да усети незаслужената си висока позиция и голяма заплата, която той понякога нарича вид благотворителност. Друг аспект на неудобството, което Шрьодингер изпитва в Оксфордския университет, са особеностите на социалния живот, изпълнен с условности и формалности, които според неговото признание ограничават свободата му. Ситуацията се усложнява от необичайния характер на личния и семейния му живот, който предизвиква истински скандал в духовните среди на Оксфорд. Шрьодингер влиза в остър конфликт с професора по английски език и литература [[Клайв Стейпълс Луис|Клайв Луис]]. Всички тези проблеми, както и съкращаването на програмата за финансиране на учени имигранти в началото на 1936 г., принуждава Шрьодингер да обмисли възможности за продължаване на кариерата си извън Оксфорд. След посещението си в [[Единбург]] през есента на 1936 г. той приема предложение да се върне в родината си и да заеме поста професор по теоретична физика в [[Грацки университет|университета в Грац]]<ref name="Hoch">{{Цитат периодика| last = P. K. Hoch, E. J. Yoxen. | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1987| month = | title =Schrdinger at Oxford: A hypothetical national cultural synthesis which failed | journal =Annals of Science | publisher = | location = | volume =44 | issue =| pages =593—616593 – 616 | doi = | id = | url = https://dx.doi.org/10.1080/00033798700200371| format = | accessdate = }}</ref>.

През 1934 г. е поканен да преподава в [[Принстънски университет|университета в Принстън]] и дори му се предлага постоянно място. В крайна сметка той обаче отказва. Една от възможните причини е, че не се гледа с добро око на неговото двуженство и съвместното отглеждане на детето му от жена му и любовницата му. Това не се приема много добре и в Оксфорд, но въпреки това неговата дъщеря се ражда там на 30 май 1934 г.<ref>''Schrödinger: Life and Thought'' by Walter John Moore, Cambridge University Press 1992 ISBN 0-521-43767-9, discusses Schrödinger's unconventional relationships, including his affair with Hildegunde March, in chapters seven and eight, „Berlin“ and „Exile in Oxford“.</ref> Той се опитва да заеме място в [[Единбургски университет|университета в Единбург]], но визата му се забавя и като резултат през 1936 г. той започва работа в [[Грацки университет|университета в Грац]]. По същото това време е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент [[котка на Шрьодингер]].

Пребиваването на Шрьодингер в Австрия не продължава дълго. През март 1938 г. се състоявасъстои [[аншлус]]ът на страната, в резултат на което тя стана част от нацистка Германия. По препоръка на университетския ректор, ученият пише „писмо за помирение“ с новото правителство, което е публикувано на 30 март във вестника на Грац „Tagespost“ и предизвиква негативна реакция у неговите колеги имигранти<ref>W. J. Moore. A Life of Erwin Schrödinger. — – P. 240.</ref>. Това обаче не помага, ученият е освободен от поста поради политическа ненадеждност, официално през август 1938 г. Осъзнавайки, че напускането на страната скоро може да се окаже невъзможно, Шрьодингер напуска Австрия и отива в [[Рим]] (по онова време фашистка [[Италия]] е единствената страна, за която не се изисквашеизисква виза). По това време той установява връзка с министър-председателя на [[Ирландия]], Имон де Валера, математик по образование, който решава да организира в [[Дъблин]] аналог на Принстънския институт за висши изследвания. Де Валера, който тогава е в [[Женева]] като председател на Асамблеята на [[Общество на народите|Лигата на народите]], получава транзитна виза за Шрьодингер и съпругата му за Европа. През есента на 1938 г., след кратка спирка в [[Швейцария]], те пристигат в Оксфорд. Докато институтът се организира в Дъблин, ученият се съгласява да заеме временна длъжност в белгийския [[Гент]], платен от фондовете на Фондация Франки. Тук той хваща началото на [[Втората световна война]]. Благодарение на намесата на де Валера, Шрьодингер, който е смятан за германски гражданин след аншлуса (и следователно вражеска държава), той успява да премине през Англия и пристига в столицата на Ирландия на 7 октомври 1939 г.<ref name="McCrea">{{Цитат периодика| last = Маккри, Уильям Хантер | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1989| month = | title =Eamon de Valera, Erwin Schrödinger and the Dublin Institute |journal =Schrödinger: Centenary Celebration of a Polymath | publisher =University Press| location =Cambridge | volume = | issue =| pages = 119—135119 – 135| doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>

=== Късни години - – Дъблин и Виена ===

Законодателният акт за организацията на Дъблинския институт за изследвания е приет от ирландския парламент през юни 1940 г. По покана на министър-председателя на [[Ирландия]] Шрьодингер става първият професор в един от двата начални отдела на института - – Катедрата по теоретична физика, и е назначен за първи директор на института<ref name="McCrea" />, където работи в областта на [[гравитация]]та, теорията на [[мезон]]ите, термодинамиката, нелинейната [[електродинамика]] и прави опити да създаде единна [[Квантова теория на полето|теория на полето]]. По-късно други членове на института, сред които са известните учени Валтер Хейтлер, Лайош Яноши и Корнел Ланцош, както и много млади физици, имат възможността да се концентрират изцяло върху изследователска работа. Шрьодингер организира постоянен семинар, изнася лекции в университета в Дъблин, инициира провеждането на ежегодни летни училища в института, на които присъстват водещи физици от Европа. Той е директор на катедрата по теоретична физика през 1940–19451940 – 1945 г. и от 1949 до 1956 г., когато решава да се върне в родината си.

Въпреки че след войната Шрьодингер многократно получава предложения да се премести в [[Австрия]] или [[Германия]], той отхвърля тези покани. Едва след подписването на Австрийския държавен договор и изтеглянето на съюзническите войски от страната., той се съгласява да се върне в родината си. В началото на 1956 г. президентът на Австрия одобрява решение, даващо на учения позиция като професор по теоретична физика във [[Виенския университет]]. През април същата година Шрьодингер се завръща във [[Виена]] и тържествено поема длъжността след лекция в присъствието на известни личности, включително и президента на републиката. Той е благодарен на австрийското правителство, което организира завръщането му там, където започва кариерата му. Две години по-късно, често боледуващият учен напуска университета и се пенсионира. Последните години от живота си той прекарва предимно в тиролското село Алпбах. Шрьодингер умира на 73 години в резултат на обостряне на туберкулозата във виенска болница на [[4 януари]] [[1961]] г. и е погребан в Алпбах<ref>Д. Хоффман. Эрвин Шрёдингер. — – С. 78—8578 – 85.</ref>. Неговата вдовица умира на 3 октомври 1965 г.

* [http://archive.is/KE8JH В търсене на котката на Шрьодингер]