Септемврийско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки и корекции |
добавки и корекции |
||
Ред 74:
=== Причини за неуспеха ===
Спорно е доколко самите ръководители на Септемврийското въстание са очаквали различен резултат от действителния. За това говорят дълбоките и продължителни спорове по въпроса в ръководството на БКП и необходимостта от силен натиск от страна на Коминтерна, за да се предприеме въстанието. От гледна точка на самия Коминтерн бунтът в България има само спомагателна роля за основният му план за въстание в Германия през октомври, който така и не се реализира. Изборът на водачите на въстанието Коларов и Димитров на негов център в близост до югославската граница също вероятно се дължи на осъзнаването за очакван провал.{{hrf|Фосколо|2013|62 – 65}}
Според някои автори, позоваващи се и на по-късни оценки на въстанието в комунистическата историография, самата цел на въстанието е прочистването и радикализирането на БКП. Според тази хипотеза, Коминтернът, недоволен от пасивната позиция на партията след Деветоюнския преврат, вижда във въстанието средство за отстраняване на по-умерените партийни ръководители и преобразуването на партията в по-компактна, но напълно болшевизирана организация.{{hrf|Фосколо|2013|63 – 64}}
В мемоарите на Веселин Бранев е описана следната история: Полковник Борис Бракалов, герой от войните, човек с леви идеи, разбрал за подготвяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови части. Димитров и Коларов му отказват.<ref>[http://liternet.bg/publish20/v_branev/sledeniat.htm Следеният човек. Спомени, предизвикани от документи.] Веселин Бранев, София: Фама, 2007</ref>▼
Възможностите на БКП за провеждане на въстанието са силно ограничени от въведеното военно положение и масовите арести на комунистически активисти непосредствено преди неговото начало. Действията на комунистите са ограничени регионално и не намират масова подкрепа сред привържениците на сваления БЗНС. В голяма част от страната дори комунистите не посрещат с ентусиазъм идеята за въстание,<ref>Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. пос. съч., с. 405</ref> като до въоръжени действия не се стига в големите градове – [[София]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Пловдив]], – където са съсредоточени повечето от привържениците на [[БКП]]. Така правителството има възможност да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони.
▲Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на [[БЗНС]] и [[БКП]]. В мемоарите на Веселин Бранев е описана следната история: Полковник Борис Бракалов, герой от войните, човек с леви идеи, разбрал за подготвяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови части. Димитров и Коларов му отказват.<ref>[http://liternet.bg/publish20/v_branev/sledeniat.htm Следеният човек. Спомени, предизвикани от документи.] Веселин Бранев, София: Фама, 2007</ref> Железниците на страната, в които през предишните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието функционират успешно, ръководени от социалдемократическия министър [[Димо Казасов]].
== Последици ==
[[
Провалът на Септемврийското въстание нанася тежък удар на БКП, която от втора парламентарна сила се превръща в маргинална, но силно радикализирана група. Много активисти на партията са убити, изпратени в затвора или принудени да напуснат страната, докато други – заради принципно несъгласие с насилствените методи или просто уплашени от репресиите – се дистанцират от нея. В резултат на въстанието партийните членове намаляват десетократно до около 4 хиляди души. В същото време БКП е официално забранена едва в началото на 1924 година, като взима участие в изборите през ноември 1923 година, а през 1926 година осъдените за участие във Септемврийското въстание са амнистирани.{{hrf|Фосколо|2013|60 – 62}}
Септемврийското въстание дава възможност на правителството на [[Александър Цанков]] да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с [[Ньойски договор|Ньойския договор]].
| |||