Анджей Сташук: Разлика между версии

| име-оригинал = Andrzej Stasiuk

| описание = полски писател

| жанрове = разказ, репортаж, фейлетон, роман, драма, стихотворение

| известни творби = „По пътя за Бабадаг“ (2004)

| брак = Моника Шнайдерман

'''Анджей Сташук''' ({{lang-pl|Andrzej Stasiuk}}) е полски [[писател]], [[поет]], [[драматург]], есеист, публицист и издател, лауреат на Наградата на Фондация „Кошчелски“ (1995), Литературната награда „Нике“„[[Нике (награда)|Нике]]“ (2005) и Литературна награда на Гдиня.

Анджей Сташук е роден на 25 септември 1960 г. във [[Варшава]]. Изключен е последователно от следните училища: професионална гимназия, техникум, основно професионално училище. В началото на 80-те години е ангажиран в дейността на „Движение Свобода и Мир“мир“. Дезертира от войската, за което прекарва година и половина в затвора. През 1986 г. напуска Варшава и заживява в Чарне, а няколко години по-късно във Воловец край планините Ниске Бескиди.

Негови книги са преведени на белоруски, английски, фински, френски, холандски, немски, руски, норвежки, украински, унгарски, италиански, чешки, румънски и български език.

Появява се във филма ''Gnoje'' (1995) на Йежи Залевски, който е адаптация на ''Белия гарван.''.

* ''Mury Hebronu'' (1992)

* ''Wiersze miłosne i nie'' (1994)

* ''Biały kruk'' (1995)  – Награда на Фондация „Кошчелски“<br/>'''''Белият гарван''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2013), прев. Искра Ангелова

* ''Opowieści galicyjskie'' (1995)<br/>'''''Галицийски истории''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2010), прев. Диляна Денчева

* ''Przez rzekę'' (1996)

* ''Dukla'' (1997)

* ''Dwie sztuki (telewizyjne) o śmierci'' (1998)

* ''Jak zostałem pisarzem (próba autobiografii intelektualnej)'' (1998)

* ''Dziewięć'' (1999)<br/>'''''Девет''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2013), прев. Искра Ангелова

* ''Moja Europa. Dwa Eseje o Europie Zwanej Środkową'' (2000) – с [[Юрий Андрухович]]

* ''Tekturowy samolot'' (2000) – есе

* ''Opowieści wigilijne'' (2000) – с [[Олга Токарчук]] и [[ЕжиЙежи Пилх]]

* ''Zima'' (2001)

* ''Jadąc do Babadag'' (2004) – Литературна награда „Нике“<br/>'''''По пътя за Бабадаг''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2010), прев. Диляна Денчева

* ''Noc. Słowiańsko-germańska tragifarsa medyczna'' (2005) – драма

* ''Fado'' (2006)

* ''Ciemny las'' (2007)

* ''Czekając na Turka'' (2009)

* ''Taksim'' (2009) – Литературна награда „Гдиня“<br/>'''''Таксим''''', изд.: [[Парадокс (издателство)|ИК „Парадокс“]], София (2013), прев. Искра Ангелова, Милена Милева

* ''Dziennik Pisany Później'' (2010)

* ''Grochów'' (2012)

* ''Nie ma ekspresów przy żółtych drogach'' (2013)

* ''Wschód'' (2014) – Литературна награда „Варшава“

* ''Kucając'' (2015)<br/>'''''Приклякайки''''', „Литературен вестник“ (2016), прев. Милена Милева

* ''Osiołkiem'' (2016)

* ''Kroniki beskidzkie i światowe'' (2018)

* Награда на Фондация Култура„Култура“ (1994)

* Литературна награда „Нике“„[[Нике (награда)|Нике]]“ (2005) за „По пътя за Бабадаг“

* Награда „Адалберт Стифтер“Щифтер“ (2005)

* Литературна награда на Гдиня (2010) за Таксим„Таксим“

* Награда на министъра на културата и световното наследство за 2001 г. в сферата на литеартураталитературата

* Литературна награда на Варшава (2015) в категория проза за книгата „Изток“

* [[Австрийска държавна награда вза сферата на европейскатаевропейска литература]] (2016)<ref>[http://www.radiopolsha.pl/6/139/Artykul/249945 Польский писатель Анджей Стасюк стал лауреатом Европейской литературной премии], Радио Польша, 22.04.2016.</ref>