Паул Файерабенд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 40:
=== Преподавателска Дейност ===
В началото на 1955 година Файерабенд е поканен на интервю за работа в [[Бристъл]]. Така започва неговата академична кариера. Първоначално води курс по философия на науката, след това такъв по квантова механика и накрая ръководи семинар в Алпбах, който протича успешно. По това време вече се усеща отчуждението на Файерабенд от идеите на Попър. „ Разхождайки се напред – назад, ме порицаваше, че съм лош попърианец – в статиите ми Попър бил споменаван много рядко, а в бележките под линия – никaк.“ Докато е в Бристъл Файерабенд се жени за втори път. Съпругата му се казва Мери О‘Нийл. За съжаление и този брак не просъществува дълго, както и първият му съюз с Жаклин. През 1958 година, три години след като е започнал работа в Бристъл, философът е поканен в Калифорнийския университет в Бъркли. Това е прекрасна възможност за него. По същото време жена му Мери го напуска. Пристигането му в Бъркли е през септември 1958 година. Паул Файерабенд прекарва 32 години от живота си в САЩ, но решава да напусне Америка след земетресението от 1989 година. Първоначално австриецът е гост – лектор на университета, но след изтичането на договора го наемат за постоянно. Първия си редовен семестър Файерабенд прекарва в Минеаполис, а не в Бъркли. Прекарвайки време в Центъра на Минесота, той има възможност да се среща и разговаря с видни представители на Виенския кръг, утвърдили се в средите на философията. Някои от тях са: [[Алфред Тарски|Тарски]], [[Рудолф Карнап]] и Карл Густав Хемпел. Също така се запознава и с американци, занимаващи се с [[аналитична философия]], като например [[Хилари Пътнам]] и [[Джон Сърл]]. През 1965 година Файерабенд побликува първия си подробен, научнотеоретичен труд „Problems of Empiricism“. Това есе съдържа множество радикални размишления, основаващи се на [[Реализъм (философия)|философския реализъм]]. Въпреки това той все още не се конфронтира напълно със съвременната философия на науката. Политическите движения през 1964 година оказват силно влияние върху неговите мисли и убеждения. Той заявява: „ Кой бях аз, за да обяснявам на тези хора какво могат да мислят? Нямах представа какви са техните проблеми, въпреки че знаех, че имат много такива. Не познавах нито интересите, нито чувствата, нито страховете, нито надеждите им. За тази задача бяха нужни поробители. Аз не исках да бъда такъв.“ През 1991 г., се пенсионира, продължавайки често да публикува трудове и да работи върху автобиографията си. След кратко боледуване, през 1994 г., той умира от мозъчен тумор в градчето [[Женолие]], Западна Швейцария.
== Идеи ==
Ред 49:
== По-важни книги ==
* ''Against Method: Outline of an Anarchistic Theory of Knowledge'' (1975) (за първи път в сборника ''Analyses of Theories and Methods of Physics and Psychology'', M. Radner & S. Winokur, eds., Minneapolis: University of Minnesota Press, 1970.)
**
* ''Science in a Free Society'' (1978)
* ''Realism, Rationalism and Scientific Method: Philosophical papers, Volume 1'' (1981)
Ред 55:
* ''Farewell to Reason'' (1987)
* ''Three Dialogues on Knowledge'' (1991)
**
* ''Killing Time: The Autobiography of Paul Feyerabend'' (1995)
**
* ''Conquest of Abundance: A Tale of Abstraction versus the Richness of Being'' (1999)
* ''Knowledge, Science and Relativism: Philosophical Papers, Volume 3'' (1999)
| |||