Организация на обединените нации: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вътр. препратки, картинки
Редакция без резюме
Ред 27:
 
Терминът ''обединени нации'' води началото си от [[Втората световна война]]. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста – [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]]. Този термин, измислен от [[Президент на САЩ|американския президент]] [[Франклин Рузвелт]], добива световна значимост след подписването на ''[[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]]'' на [[1 януари]] [[1942]] г.
[[File:Dumbarton Oaks - house photo with snow.jpg|мини|Имението в ДъмбъртънДъмбартън Оукс въвв гр. [[Вашингтон, окръг Колумбия]], САЩ]]
 
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на [[Конференцията в ДъмбъртънДъмбартън Оукс]] – среща на четирите големи ([[САЩ]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Великобритания]] и [[Китай]]), провела се от август до октомври [[1944]] г. Тези и по-късни преговори водят до изясняване на целите на организацията, предложения за членуващи страни и структурите ѝ споразумение за поддържане както на мира и сигурността, така и на международното икономическо и социално сътрудничество.
[[Файл:Yalta_summit_1945_with_Churchill,_Roosevelt,_Stalin.jpg|мини|[[Уинстън Чърчил]], [[Франклин Рузвелт]] и [[Йосиф Сталин]] по време на Ялтенската конференция]]
 
Разговорите в [[ДъмбъртънДъмбартън Оукс]] не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по два въпроса – ''избирателната система'' на предложения [[Съвет за сигурност на ООН|Съвет за сигурност]] и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на [[Ялтенска конференция|Конференцията]] в [[Ялта]]. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи ''мандатната система и дейността'' на ОН. По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в [[Сан Франциско]] от [[25 април]] до [[26 юни]] [[1945]] г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави ([[Аржентина]], [[Белоруска Съветска Социалистическа Република|Белоруска ССР]], [[Дания]] и [[Украинска Съветска Социалистическа Република|Украинска ССР]]) са допуснати до конференцията.
 
[[Секретариат на ООН|Международният секретариат]] работи на 5 езика ([[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], [[испански език|испански]] и [[китайски език|китайски]]), които са приети за официални (по-късно за официален е признат и [[арабски език|арабският език)]].
 
Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена [[Франция]]. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3. Редица политически въпроси излизат на дневен ред – статутът на [[колония|колониалните държави]], равенството между страните-участнички, проблемът с налагането на [[вето]] в Съвета за сигурност, защитата на [[Човешки права|човешките права]] и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Вследствие от това малките, [[ориент]]алските и [[Латинска Америка|латиноамериканските]] държави успяват да променят предложенията от ДъмбъртънДъмбартън Оукс.
 
Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват [[Харта на Обединените нации|Хартата]], която влиза в сила на [[24 октомври]] същата година. [[Полша]] не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея девет вражески ([[Германия]], [[Италия]], [[Япония]], [[Австрия]], [[Унгария]], [[България]], [[Румъния]], [[Финландия]] и [[Тайланд]]) и осем неутрални страни ([[Швейцария]], [[Испания]], [[Португалия]], [[Швеция]], [[Ирландия]], [[Афганистан]], [[Исландия]] и [[Йемен]]) не участват в учредяването на организацията. (Допреди няколко години България е вписана в Хартата на ООН като „вражеска държава“, въпреки че завършва Втората световна война на страната на демократичните съюзници и дава над 40 хил. жертви в борбата с [[Хитлеристка Германия|хитлеризма]].)