Ранно Възраждане: Разлика между версии

Първият препис на Паисиевата история е направен през януари 1765 г. в Котел от Софроний Врачански. През 1771 г. е направен самоковският препис, през 1772 г. – рилският и жеравненският, през 1783 г. – казанлъшкият, през 1784 г. – еленският и т.н. Постепенно някои от преписвачите започват да преправят и да допълват оригиналния текст на “Историята”, а през 1844 г. учителят от Дупница Христаки Павлович приготвя един разширен вариант на Паисиевия труд, който е отпечатан под името “Царственик”. Въпреки това, преписването на “История славянобългарска” продължава и след 1844 г., като на съвременната историческа наука са известни около 60 нейни копия.

Книжовната и политическата дейност на Софроний Врачански представлява закономерно проявление на разгръщащите се през периода на Ранното възраждане процеси на цялостна стопанска и духовна обнова на тогавашното българско общество. Макар и бавно, тези процеси променят условията на живот по българските земи и създават реални предпоставки не само за икономическия просперитет на възрожденските българи, но и за тяхното постепенно приобщаване към ценностите на Европейското просвещение. Тези тенденции в развитието на българското общество намират израз в зараждането на българската национална идеология и в предприемането на първите организирани опити за решаване на българския политически въпрос. През следващите десетилетия те водят и до разгръщането на общонационалните движения за новобългарска просвета и за независима българска църква, както и до подготовката на българската националноосвободителна революция.