Ранно Възраждане: Разлика между версии

Съществен дял в историята на българското общество през ХVІІІ и ХІХ в. заемат и процесите на политическо възраждане. В хода на стопанските, социалните и духовните промени, които настъпват в живота на възрожденските българи, се създават благоприятни предпоставки за зараждане на националноосвободителната идеология и за активизиране на борбите за освобождение на България. През ХVІІІ и началото на ХІХ в. българите масово участват в руско-турските войни и в освободителните прояви на съседните балкански народи. Постепенно започва подготовката и на самостоятелни въоръжени акции, а след Кримската война възниква и организираното освободително движение. Появяват се първите емигрантски политически организации, разработват се различни програми и планове, търсят се подходящи съюзници. Кулминацията си българското националноосвободително движение достига по време на Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

 

 

Паисий Хилендарски, според единодушното признание на всички изследователи се откроява като най-ярката личност в духовния живот на българите през периода на Ранното възраждане.

Документалните свидетелства за Паисий са оскъдни. Повечето данни за живота му се извличат от неговата “История славянобългарска”. Откъслечна информация за отделни периоди от живота му се намира и в кондиките на Хилендарския и Зографския манастир, в някои преписки, ръкописни бележки и в отделни писма от кореспонденцията на хилендарското братство.

През 1761 г. той посещава Сремски Карловци – един от най-издигнатите по това време православни центрове на Балканите, където има възможност да се запознае със съкратения руски вариант на труда на дубровнишкия абат Мавро Орбини “Книга историография”. Малко след като се завръща от Сремски Карловци, Паисий напуска временно Хилендарския манастир и се премества в Зографската обител “Св. Георги”, където през 1762 г. завършва своята творба “История славянобългарска”.

В структурно отношение “История славянобългарска” се състои от 10 части, в това число два предговора и едно послесловие. Тя представлява кратък преразказ на основните събития от българската история от най-стари времена до унищожаването на Средновековната Българска държава от османците. Няколко страници са отделени на сръбската история, а в края на книгата си Паисий добавя кратки живописни данни за българските владетели, за братята Кирил и Методий и за българските светци.

Веднага след написването на “История славянобългарска” Паисий пристъпва към разпространение на своето произведение.

Първият препис на Паисиевата история е направен през януари 1765 г. в Котел от Софроний Врачански. През 1771 г. е направен самоковският препис, през 1772 г. – рилският и жеравненският, през 1783 г. – казанлъшкият, през 1784 г. – еленският и т.н. Постепенно някои от преписвачите започват да преправят и да допълват оригиналния текст на “Историята”, а през 1844 г. учителят от Дупница Христаки Павлович приготвя един разширен вариант на Паисиевия труд, който е отпечатан под името “Царственик”. Въпреки това, преписването на “История славянобългарска” продължава и след 1844 г., като на съвременната историческа наука са известни около 60 нейни копия.

Книжовната и политическата дейност на Софроний Врачански представлява закономерно проявление на разгръщащите се през периода на Ранното възраждане процеси на цялостна стопанска и духовна обнова на тогавашното българско общество. Макар и бавно, тези процеси променят условията на живот по българските земи и създават реални предпоставки не само за икономическия просперитет на възрожденските българи, но и за тяхното постепенно приобщаване към ценностите на Европейското просвещение. Тези тенденции в развитието на българското общество намират израз в зараждането на българската национална идеология и в предприемането на първите организирани опити за решаване на българския политически въпрос. През следващите десетилетия те водят и до разгръщането на общонационалните движения за новобългарска просвета и за независима българска църква, както и до подготовката на българската националноосвободителна революция.