Княжево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
== История ==
[[Файл:Sarcophagi of Bali Efendi.JPG|мини|Саркофагът на Бали ефенди]]
[[Файл:The Tomb of Bali Efendi.JPG|мини
Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в [[Поменици на българските владетели|Боянския поменик]], запазен в препис, датиран между 1562 г. и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като [[Владайска река]] или Княжевска. [[Евлия Челеби]] в пътеписа си в 17 век споменава селището като ''Бали ефенди,'' както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук [[юруци|юрушки]] [[дервиш]], роден в [[Струмица]] и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в [[Константинопол]]<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref>. Зад днешната църква „[[Свети Илия (Княжево)|Свети Илия]]“ се намира [[Бали ефенди тюрбе]], което според преданието е построено от султан [[Селим II]]<ref name="костенцева"/>. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.
Ред 25:
* ''Черкезка махала'' на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) – снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници.
; След Освобождението
От ''Бали ефенди'' е преименувано на '''Княжево''' през 1881 г. в чест на [[Александър Батенберг]].<ref name="костенцева"/> Княжево се числяло към [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-ти километър“.
През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.
Ред 33:
Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.
През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1 341 000 kg хартия. Със заповед на окръжния управител №204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак.
Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от [[Алеко Константинов]], изкачване на Черни връх 27 август 1895 г. На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ №284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.▼
▲На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ №284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.
На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София – Княжево – София.<ref>[http://www.lostbulgaria.com/pic/2308.jpg Фотография] на сайта ''lostbulgaria.com''.</ref>.
Line 51 ⟶ 47:
Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.
До Първата световна война Княжево се слави със своето местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време служи само като място за разходки на софиянци и като лечебно място. След войната обаче София нараства и Княжево се развива и като индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия.<ref name =
; Квартал на София
През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от [[Столична община]]. По това време населението на Княжево е 5 000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия.<ref name =
В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knyajevo.com/ski-shancata-cherniya-kos-0 | заглавие = Ски-шанцатана Черния кос | достъп_дата = 19 юни 2015 }}</ref>
През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият
== Забележителности ==
Line 114 ⟶ 110:
* [[Автобуси в София|автобусни линии]]: 58, 59, 107, 111 и 260
* [[Трамваи в София|трамвайни линии]]: 4, 5, 11
* {{източник|[[Софийско метро
Всички автобусни линии минават и обслужват само източната страна на кв. Княжево откъм бул. „Димитър Петков“ с изключение на линии 59 и 107. Трамваите по маршрут 4 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 11 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в близост до парк Витоша.
|