Радио Свободна Европа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.22.26.181 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 4:
 
== В социалистическа България ==
До към средата на 1960-те забавните програми на Свободна Европа, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става тотално<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни като „изменници„''изменници на родината“, „невъзвращенци“„невъзвращенци''“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режими.
 
Един от знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, а баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на комунистическатасоциалистическата система – през 1948 година, и почти веднага попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 80-те години. Именно в него Карол излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в различните новогодишни издания на предаването.<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/''Джилда - забравената звезда на „Свободна Европа“, в. „Капитал“, 10.11.2011'']</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref>
 
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[КомунизъмСоциализъм|комунизмасоциализма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, остра критика на социалистическите порядки.
 
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>.