Теорема и вектор на Пойнтинг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Miki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Miki (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5:
където <math>\vec{S}=\vec{E}\times \vec{H}</math> се нарича ''вектор на Пойнтинг''. <math>\vec{E}</math> и <math>\vec{H}</math> са съответно интензитетите на [[електрическо поле|електрическото]] и [[магнитно поле|магнитното полета]], <math>\vec{j}</math> е [[токова плътност|токовата плътност]].
 
През 1884 година [[Джон Хенри Пойнтинг]] (1852-1914) публикува теоремата в статия: ''За пренасянето на енергия прив електромагнитното поле'' в издание на кралското научно общество в Лондон #виж [[http://links.jstor.org/sici?sici=0370-1662(1883%2F1884)36%3C186%3AOTTOEI%3E2.0.CO%3B2-9]]. Пойнтинг също предприема обширни експерименти за определяне на [[гравитационна константа|гравитационната константа]].
 
Векторът на Пойнтинг има размерност на плътност на потока на енергията за единица време (с размерност [<math>W/m^2</math>]) и има посока съвпадаща с посоката на разпространение на енергията на полето. Първият израз от дясната страна на уравнението показва степента на намаляване във времето на потенциалната или запасената енергия в разглежданата система. Изразът има две компоненти: едната е степента на промяна във времето на енергията на електрическото поле, а другата степента на промяна на запасената енергията на магнитното поле. Вторият израз в дясната част на уравнението съответства на източници на енергия които могат да съществуват в разглеждания обем (токова плътност породена от батерия или генератор в обема) или токова плътност предизвикана от външни източници (индукционни токове). Трябва да се обърне внимание, че изразът <math>\vec{E}(t,\vec{r})\cdot\vec{j}(t,\vec{r})</math> е положителен, когато съответства на източник в обема и отрицателен при при енергия доставена от външен източник.