Паул Файерабенд: Разлика между версии

Отношенията с баща си, в своята автобиография, Паул Файерабенд описва като приятелски, докато тези с майка му са доста по-хладни. Баща му избира младежът да учи в Realgymnasium. Там той бил с много висок успех, но никога не е бил набеждаван за любимец на учителите, защото често е бил мъмрен и дори е бил отстраняван от училище.

В началото на 1955 година Файерабенд е поканен на интервю за работа в [[Бристъл]]. Така започва неговата академична кариера. Първоначално води курс по философия на науката, след това такъв по квантова механика и накрая ръководи семинар в Алпбах, който протича успешно. По това време вече се усеща отчуждението на Файерабенд от идеите на Попър. „ Разхождайки се напред – назад, ме порицаваше, че съм лош попърианец – в статиите ми Попър бил споменаван много рядко, а в бележките под линия – никак.“ Докато е в Бристъл Файерабенд се жени за втори път. Съпругата му се казва Мери О‘Нийл. За съжаление и този брак не просъществува дълго, както и първият му съюз с Жаклин. През 1958 година, три години след като е започнал работа в Бристъл, философът е поканен в Калифорнийския университет в Бъркли. Това е прекрасна възможност за него. По същото време жена му Мери го напуска. Пристигането му в Бъркли е през септември 1958 година. Паул Файерабенд прекарва 32 години от живота си в САЩ, но решава да напусне Америка след земетресението от 1989 година. Първоначално австриецът е гост – лектор на университета, но след изтичането на договора го наемат за постоянно. Първия си редовен семестър Файерабенд прекарва в Минеаполис, а не в Бъркли. Прекарвайки време в Центъра на Минесота, той има възможност да се среща и разговаря с видни представители на Виенския кръг, утвърдили се в средите на философията. Някои от тях са: [[Алфред Тарски|Тарски]], [[Рудолф Карнап]] и Карл Густав Хемпел. Също така се запознава и с американци, занимаващи се с [[аналитична философия]], като например [[Хилари Пътнам]] и [[Джон Сърл]]. През 1965 година Файерабенд побликува първия си подробен, научнотеоретичен труд „Problems of Empiricism“. Това есе съдържа множество радикални размишления, основаващи се на [[Реализъм (философия)|философския реализъм]]. Въпреки това той все още не се конфронтира напълно със съвременната философия на науката. Политическите движения през 1964 година оказват силно влияние върху неговите мисли и убеждения. Той заявява: „ Кой бях аз, за да обяснявам на тези хора какво могат да мислят? Нямах представа какви са техните проблеми, въпреки че знаех, че имат много такива. Не познавах нито интересите, нито чувствата, нито страховете, нито надеждите им. За тази задача бяха нужни поробители. Аз не исках да бъда такъв.“ През 1991 г., се пенсионира, продължавайки често да публикува трудове и да работи върху автобиографията си. След кратко боледуване, през 1994 г., той умира от мозъчен тумор в градчето [[Женолие]], Западна Швейцария.

В своите книги „Против метода“ и „Наука в свободното общество“ Файерабенд отстоява идеята си, че няма методологически правила, които винаги се използват от учените. Той се изказва против единния, основан на традиции, научен метод, обосновавайки се, че всеки един такъв метод поставя граници в дейността на учените и по такъв начин ограничава прогреса. Съгласно неговата гледна точка науката би се нуждаела повече от всичко друго от доза теоретичен анархизъм. Той счита също, че анархизмът в теорията е необходим, защото това е по-хуманистичен подход от другите научни системи, доколкото той не поставя пред учените сурови правила. Позицията на Файерабенд във философските съобщества се счита за доста радикална, доколкото тя предполага, че философията не може да опише науката в цялост, както и не може да разработи метод за отделяне на научните трудове от ненаучните същности, както например митовете. Тя също така предполага, че разработения и препоръчван от философите „общ курс“ на развитие на науката трябва да бъде отхвърлен от учените, ако това е необходимо за по-нататъшния прогрес. За потвърждение на своята теория, че спазването на методологически правила не води към успех в науката, Файерабенд разглежда някои епизоди в история на науката, които се считат за несъмнени примери за прогреса в науката (както например научната революция на Коперник). Той активно критикува критерия на последователността. Смята, че налагането на идеята, че новите теории последователно продължават старите, дават необосновано преимущество на старите теории и че последователността по отношение на старите теории не води до това, че новата теория по-добре описва действителността в сравнение с друга нова теория, при която такава последователност не се наблюдава. Тоест, ако е нужно да се избере между две еднакво убедителни теории, то изборът на тази, която е съвместима със стара, вече невалидна теория, ще бъде по-скоро естетически, отколкото рационален избор.