Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 87.120.103.235 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Турска е заменена с османска, тъй като турската националност е създадена след последната Руско-османска война! |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт|име=Руско-османска война (1877 – 1878)|конфликт=[[Източен въпрос]] (1875 – 1878)|картинка=Картинка:Връх Шипка.JPG|описание=[[Паметник на свободата|Паметникът на свободата]] на връх [[Шипка (връх)|Шипка]]|период=12/[[24 април]] [[1877]] – 19 февруари/[[3 март]] [[1878]]|място=Източните [[Балканския полуостров|Балкани]], [[Кавказ]]|причина=Изостряне на [[Източен въпрос|Източния въпрос]]|повод=[[Въстание в Босна и Херцеговина (1875)]], [[Априлско въстание|Априлско въстание (1876)]], [[Сръбско-турска война (1876)]]|територия=|резултат=Победа за [[Русия|Руската империя]]. Териториална подялба на османски владения между [[Велики сили|Великите сили]]. [[Карс]] и [[Южна Бесарабия]] стават част от Руската империя. [[Великобритания]] придобива остров [[Кипър]]. [[Австро-Унгария]] окупира [[Босна и Херцеговина]]. Възстановяване на българската държавност чрез създаване на васално [[Княжество България]]. Признаване на независимостта на васалните дотогава княжества [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]].|страна1={{флагче|Русия|1878}} [[Руска империя]]<br>{{флагче с име|Румъния}}<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|20px]] [[Българско опълчение]]<br>{{флагче с име|Черна гора|1878}}<br>{{флагче с име|Сърбия|1878}}|страна2={{флагче с име|Османска империя|1878}}|командир1={{флагче|Русия|1878}} [[Александър II (Русия)|Александър II]]<br>{{флагче|Русия|1878}} [[Николай Николаевич]]<br>{{флагче|Русия|1878}} [[Михаил Николаевич]]<br>{{флагче|Румъния}} [[Карол I (Румъния)|Карол I]]<br>{{флагче|Сърбия|1878}} [[Милан I]]<br>{{флагче|Черна гора|1878}} [[Никола I]]|командир2={{флагче|Османска империя|1878}} [[Абдул Хамид II]]<br>{{флагче|Османска империя|1878}} [[Абдул Керим Надир паша]]<br>{{флагче|Османска империя|1878}} [[Ахмед Мухтар паша]]|сила1='''Руска армия''' (в началото на войната): 185 000 в Румъния и 100 000 в Кавказ<ref name="ibt2-544">{{cite book | last = Генчев | first = Николай | coauthor = Цветана Георгиева | title = История на България XV – XIX век. Том 2 | publisher = Издателска къща „Анубис“, | location = София | year = 1999 | isbn = 954-426-205-9 | pages = 544}}</ref><br>'''румънци''': 60 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''сърби''' (от декември 1877): 56 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''черногорци''': 30 000<ref name="ibt2-544"/><br>'''българи''': 7500 в [[Българското опълчение]]<ref>Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на [[БАН]], 1978, с. 557.</ref> и значителен брой [[Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)|доброволци]]|сила2='''Османска армия''' (в началото на войната): 281 000 на Балканския и на Кавказкия фронт<ref>Мерников А. Г., Спектор А. А. Всемирная история войн. – Мн.: Харвест, 2005. – стр. 376, ISBN 985-13-2607-0.</ref>|жертви1='''руски''': 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си)<ref name="">{{cite book | last = Урланис | first = Б. Ц | title = Войны и народонаселение Европы. Людские потери вооруженных сил европейских стран в войнах XVII–XX вв | location = Москва | publisher = Издательство социально-экономичесской литературы | year = 1960 | pages = 129}} [http://scepsis.net/library/id_2140.html]</ref>, 82 636 починали от болести{{hrf|Урланис|1960|288}}<br>'''румънски''': 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали<ref name="encbg5-862">Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на [[БАН]], 1986, с. 862.</ref> (1 350 убити{{hrf|Урланис|1960|105}})<br>'''сръбски''':718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени{{hrf|Урланис|1960|360 – 361}}<br>'''български''': 1 347 души от [[Българското опълчение]],<ref name="encbg5-862"/> значителни загуби сред цивилното население.|жертви2=17 000 убити{{hrf|Урланис|1960|105}}, 60 000 починали{{hrf|Урланис|1960|356}})}}
▲|име = Руско-турска война (1877 – 1878)
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''Руско-
Поводът за войната е [[Въстание в Босна и Херцеговина (1875)|Въстанието в Босна и Херцеговина (1875)]], [[Априлско въстание|Априлското въстание в България (1876)]] и [[Сръбско-
Войната се възприема и е наречена ''Освободителна'' от Русия, но всъщност представлява окупация на част от териториите на османската империя и в частност територията на днешна България.
== Навечерието на войната ==
{{основна|Цариградска конференция}}
Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на Източния въпрос. В [[Босна и Херцеговина]] започва [[Въстание в Босна и Херцеговина (1875)|антиосманско въстание]], предизвикано от общата ''криза'' на финансово съсипаната Османска империя. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През 1876 г. се води Сръбско-
Събитията засилват имперските амбиции на [[Велики сили|Великите сили]].
Line 36 ⟶ 18:
На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното [[Райхщадско споразумение]], в което [[Австро-Унгария]] и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. Съгласно това споразумение, страните се съгласяват, че на [[Балканите]] няма да се създаде голяма славянска държава. През април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на [[Южна Бесарабия]] (под руска власт и в периода 1812 – 1856) в замяна на обещание за присъединяване на [[Северна Добруджа]] към Румъния след войната. Райхщадското споразумение е разширено с [[Будапещенска конвенция|Будапещенската тайна конвенция]] между Австро-Унгария и Русия,<ref>[http://istmat.info/node/27176 Тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия (на руски език)]</ref> както и споразумението между Русия и [[Великобритания]] от 30 май 1878 г.<ref>[http://istmat.info/node/27183 Споразумение между Великобритания и Русия за изменение на Санстефанския договор (на руски)]</ref>
Едновременно с това, Русия подготвя стратегически план за война с [[Турция|Османската империя]]. Негов автор е генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла [[Европа]] в подкрепа на българската национална кауза. През август 1876 г. [[Османска армия|османската армия]] нанася поражение на [[Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)|сръбските сили]]. Рязко намаляват възможностите за мирно решаване на кризата.
През декември 1876 г. е свикана [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]]. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за [[автономия]] на [[Босна]] и [[България]]. Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова [[конституция]], гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.
Line 163 ⟶ 145:
== Източници ==
* [http://forum.boinaslava.net/showthread.php?8238-%C1%E8%E1%EB%E8%EE%F2%E5%EA%E0&p=240594#post240594 Димитриев, Р. Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 78 години. Военно-исторически етюд. София, 1902]
* Вълков Георги, Българското опълчение, София, 1983
* Обзор действий Русчукского отряда, В:ВСб., 1879,6
* Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900
* Петвеков, Б. (П. Гудев) Историята на Източния въпрос преди Освобождението на България. София, 1908
* Урланис Б.Ц., Войны и народонаселение Европы, М., 1960
Line 197 ⟶ 172:
[[Категория:Руско-турска война (1877 – 1878)| ]]
[[Категория:Добри статии]]
{{DEFAULTSORT:Руско-османска война (1877 – 1878)}}
|