През 1990г1990 г. му присъждат наградата "Премио Фреджене" за сборника си от есета "Сбогуване с разума". След няколко години (1993г1993 г.) завършва своята автобиография докато е в болница с неподлежащ на лечение мозъчен тумор. Файерабенд прави равносметка за живота си, като определя последните години от живота си като най-щастливите. Той се чувства пълноценен както в личния си, така и в професионалния си живот. Малко преди смъртта си споделя, че все още иска да живее, да бъде заедно с любовта на живота си (последната му съпруга - Грация) и дори да имат деца. Тези копнежи усмислят досегашният живот, базиран на самотата. През 1991г1991 г., се пенсионира, продължавайки често да публикува трудове и да работи върху автобиографията си. След кратко боледуване, през 1994 г., той умира в следствие на заболяването си в градчето [[Женолие]], Западна Швейцария.
