Разлика между версии на „Попфолк“

30 байта изтрити ,  преди 1 година
м
,
м (поп-фолк ---> попфолк)
м (,)
 
== Произход ==
По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“.<ref>[[Розмари Стателова|Стателова, Розмари]]. (2003) ''Седемте гряха на чалгата.'' София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1</ref><ref>[[Венцислав Димов|Димов, Венцислав]]. (2001) ''Етнопоп бумът.'' София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16</ref>. Думата ''чалга''„чалга“ произлиза от турската дума ''çalgı'' – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума ''шалга''.<ref>{{cite web|url=http://books.google.ca/books?id=MOVPaLXjjsAC&pg=PA323&lpg=PA323&dq=tchalgi&source=bl&ots=flEhpbgKG9&sig=exSsQ74Eaz4Nl_akX9JYRuRMEzw&hl=en&sa=X&ei=n7pPUNzMDJCP0QHz7oGgAw&ved=0CDIQ6AEwAA#v=onepage&q=tchalgi&f=false |title=Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books |publisher=Books.google.ca |accessdate=2012-10-22}}</ref> Жанрът е забранен при социализма, като популяризирането му у нас започва с песните на [[Хисарския поп]] от [[1980|80-те години]] на [[20. век|20 век]], и се засилва след промените от 1989 г., и появата на [[Кристал (оркестър)|оркестър „Кристал“]].
 
== Критика ==
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref> Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции, и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки, че е широко приета от [[диджей|диджеите]] в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията, чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.<ref>[[Клер Леви]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2165/clair.htm „Морална паника по време на преход“], в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.</ref> Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ,<ref>Rebecca Richardson, [http://eatstaylovebulgaria.com/en/do-you-like-chalga/ „Do you like Chalga?“], ''Eat Stay Love Bulgaria'', 6 март 2015 г.</ref> и я приемат за вид местна атракция.<ref>[[Бойко Пенчев]], [http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/01/04/303001_betoven_shiler_i_chalga/ „Бетовен, Шилер и чалга“], Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.</ref>
 
== Вижте също ==