Карл XIV Йохан (Швеция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг
Ред 29:
През 1810 г., профренски настроената шведска партия му предлага да се кандидатира за принц наследник на Швеция, надявайки се с негова помощ и с подкрепата на Бонапарт Швеция да си върне Финландия, която Русия е анексирала през 1809 г. Жан-Батист Бернадот се съгласява и за всеобща изненада на [[21 август]] [[1810]] е одобрен и заминава за Швеция, след като получава разрешение от Наполеон (който разчита по този начин да си осигури надежден съюзник в Северна Европа). На [[5 ноември]] [[1810]] г. Бернадот е осиновен от крал [[Карл XIII (Швеция)|Карл XIII]] и приема името Карл Йохан. Въпреки че от този момент той ефективно участва в управлението на Швеция, той става официално крал чак през 1818 г. след смъртта на Карл XIII.
 
Обстоятелствата изискват той да се откаже от Финландия, за да запази мира с Русия, но се надява със съгласието на Бонапарт да си върне Норвегия, която през последните три века е под господството на Дания. След като Наполеон отказва, Бернадот прекратява отношенияотношенията с него и се сближава тайно с руския цар [[Александър I (Русия)|Александър I]]. През 1813 Бернадот участва в [[Война на Шестата коалиция|коалицията срещу Франция]] и, заплашвайки Дания, успява чрез договора от Киел (14 януари 1814) да я принуди да му отстъпи Норвегия. Всичко това се случва докато все още официално крал на Швеция е Карл XIII, заради чиято сенилност обаче политиката и дипломацията са в ръцете на Бернадот. След като през 1818 г. Бернадот е коронован за крал на Швеция и Норвегия, той развива успешно икономиката, земеделието, търговията и промишлеността на държавата.
 
== Семейство ==