Уикипедия

Ерофей Хабаров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
не е
м форматиране, препратки; форматиране: 5x тире-числа, 3x тире, 4 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = Ерофей Хабаров
| категория = изследовател
| описание = руски пътешественик-изследовател
| портрет = Monument to Yerofey Khabarov, Siberia and Amur pioneer.jpg
| портрет-описание = Паметникът на Е. П. Хабаров в Хабаровск
| роден-място = Дмитриево, Великоустюгски уезд, [[Руско царство]]
| починал-място = Братски острог
| националност = {{Русия}}
| брак =
| деца = Андрей, Семьон, Леонтий
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Ерофей Павлович Хабаров''' (ок.{{lang-ru|Ерофе́й [[1610]]Па́влович Хаба́ров-Святи́тский}}) е [[1671Русия|руски]]) е руски [[пътешественик-изследовател]].
 
== Произход и първи плавания (ок.1603 – 1649) ==
== Биография ==
Роден е около [[1603]] година в някогашното село Дмитриево, днешна[[Руско царство]] (днес в [[Архангелска област]], [[Русия]]).
 
През 1625 г. осъществява плаване от [[Тоболск]] до търговския център [[Мангазея]] в долното течение на река [[Таз (река)|Таз]]. През 1628 г., заедно с по-малкия си брат, отново плава до Мангазея, а на следващата година е отправен от местния войвода към река [[Хета]], в източната част на п-ов [[Таймир]].
 
През 1628 г., заедно с по-малкия си брат отново плава до Мангазея, а на следващата година е отправен от местния войвода към река [[Хета]], в източната част на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]].
 
През 1632 г. братята се прехвърлят на река [[Лена]] и започват търговия с ценни животински кожи, а през 1637 г. му е позволено да закупи земя, на която започва да добива [[сол]]. Скоро обаче Хабаров се скарва с местния войвода Пьотър Головин и е изпратен в затвора. От там подава молба за помилване, която в края на 1645 г. е уважена, но полагащите му се 500 рубли, които трябва да му бъдат върнати поради незаконното му задържане, така и не получава.
 
== Експедиция до река Амур (1649 – 1653) ==
През март 1649 г. новият якутски войвода Дмитрий Андреевич Францбеков организира голяма група якутски казаци за достигане до река [[Амур]], като начело на отряда е назначен Хабаров. Войводата отпуска на Хабаров в кредит военно снаряжение и оръжие (вкл. няколко оръдия), селскостопански инвентар, няколко плавателни съда и пари с много голяма лихва. С отпуснатите средства Хабаров набира отряд от около 70 души. През есента на 1649 г. тръгва от [[Якутск]] на юг пор. [[Лена]], изкачва се по р. [[Ольокма]] (десен приток на Лена) и по нейния приток р. [[Тунгир]]. През зимата на 1649-1650 г. преминава през планината [[Ольокмински Становик]] и през февруари 1650 г. се установява на зимуване в долината на р. Урка (ляв приток на Амур). Там оставя известна част от хората си и на 26 май 1650 г. се връща в [[Якутск]], като донася със себе чертеж на Даурската земя и започва да набира доброволци за поход в Даурия. Успява да събере 110 човека. Войводата Францбеков му дава още 27 души и 3 оръдия и през есента на 1650 г. се завръща в зимовището на р. Урка.▼
През март 1649 г. новият якутски войвода Дмитрий Андреевич Францбеков организира голяма група [[Якути|якутски]] [[казаци]] за достигане до река [[Амур]], като начело на отряда е назначен Хабаров. Войводата отпуска на Хабаров в кредит военно [[Снаряжение (корабоплаване)|снаряжение]] и [[оръжие]] (вкл. няколко [[оръдия]]), селскостопански инвентар, няколко плавателни съда и пари с много голяма лихва. С отпуснатите средства Хабаров набира отряд от около 70 души.
 
▲През март 1649 г. новият якутски войвода Дмитрий Андреевич Францбеков организира голяма група якутски казаци за достигане до река [[Амур]], като начело на отряда е назначен Хабаров. Войводата отпуска на Хабаров в кредит военно снаряжение и оръжие (вкл. няколко оръдия), селскостопански инвентар, няколко плавателни съда и пари с много голяма лихва. С отпуснатите средства Хабаров набира отряд от около 70 души. През есента на 1649 г. тръгва от [[Якутск]] на юг пор.по река [[Лена]], изкачва се по р.река [[Ольокма]] (десен приток на Лена) и по нейния приток р.река [[Тунгир]]. През зимата на 1649- – 1650 г. преминава през планината [[Ольокмински Становик]] и през февруари 1650 г. се установява на зимуване в долината на р.река [[Урка]] (ляв приток на Амур). Там оставя известна част от хората си и на 26 май 1650 г. се връща в [[Якутск]], като донася със себе чертеж на Даурската земя и започва да набира доброволци за поход в [[Даурия]]. Успява да събере 110 човека. Войводата Францбеков му дава още 27 души и 3 оръдия и през есента на 1650 г. се завръща в зимовището на р.река Урка.
 
В изоставената руска крепост Албазин през зимата на 1650- – 1651 г. Хабаров построява неголяма [[флотилия]], с която през юни 1651 г. започва спускане по Амур. По време на плаването руснаците водят няколко сражения с даурите[[даури]]те, в които излизат победители и през август 1651 г. достига до устието на р.река [[Зея]]. След като завзема тамошната даурскаДаурска крепост и налага [[данък]] във вид на ценни животински кожи на местните племена, флотилията на Хабаров продължава надолу по течението на Амур. В края на септември руският отряд достига до селищата на [[нанайци]]те, някъде около устието на река [[Усури]], и остава там на 3-тотрето зимуване. През март 1652 г. руснаците разбиват голям (около 1000 човека) манджурски отряд, който се опитва с [[щурм]] да превземе построената от тях крепост. Хабаров разбира, че с малките сили, с които разполага, неняма щеда успее да задържи тези земи, и след размразяването на реката започва обратно плаване нагоре по нея. Там по течението среща руски подкрепления и с тях отново се спуска надолу по реката, като провежда 4-точетвърто зимуване около устието на р.река [[Сунгари]].▼
 
През пролетта на 1653 г. руските казаци се завръщат в устието на Зея, а през лятото плават нагоре и надолу по Амур, като събират данък от местните племена. През август 1653 г. от [[Москва]] пристига царски вестоносец, който донася награди за Хабаров и неговите спътници, но го отстранява от ръководството на отряда и го повежда към столицата.▼
▲В изоставената руска крепост Албазин през зимата на 1650-1651 г. Хабаров построява неголяма флотилия, с която през юни 1651 г. започва спускане по Амур. По време на плаването руснаците водят няколко сражения с даурите, в които излизат победители и през август 1651 г. достига до устието на р. [[Зея]]. След като завзема тамошната даурска крепост и налага данък във вид на ценни животински кожи на местните племена, флотилията на Хабаров продължава надолу по течението на Амур. В края на септември руският отряд достига до селищата на [[нанайци]]те, някъде около устието на река [[Усури]], и остава там на 3-то зимуване. През март 1652 г. руснаците разбиват голям (около 1000 човека) манджурски отряд, който се опитва с щурм да превземе построената от тях крепост. Хабаров разбира, че с малките сили, с които разполага, не ще успее да задържи тези земи, и след размразяването на реката започва обратно плаване нагоре по нея. Там по течението среща руски подкрепления и с тях отново се спуска надолу по реката, като провежда 4-то зимуване около устието на р. [[Сунгари]].
 
По време на 4-годишното си пребиваване в Даурия Хабаров успява къде с мирни средства, къдеи с оръжие да въвеждавъведе местните народи даури, [[дючери]], нанайци, [[нивхи]], [[буряти]], [[тунгуси]] и др. в руско поданство. Събира ясак (данък) от тях под формата на ценни животински кожи и го изпраща в хазната. Строи укрепления, сее [[ръж]] и [[овес]], развъжда [[добитък]] и развива риболовството. Търси [[полезни изкопаеми]] и воюва с китайските [[Манджури|манджурски]] войски.▼
▲През пролетта на 1653 г. руските казаци се завръщат в устието на Зея, а през лятото плават нагоре и надолу по Амур, като събират данък от местните племена. През август 1653 г. от [[Москва]] пристига царски вестоносец, който донася награди за Хабаров и неговите спътници, но го отстранява от ръководството на отряда и го повежда към столицата.
 
== Следващи години (1653 – 1671) ==
▲По време на 4-годишното си пребиваване в Даурия Хабаров успява къде с мирни средства, къде с оръжие да въвежда местните народи даури, дючери, нанайци, [[нивхи]], [[буряти]], [[тунгуси]] и др. в руско поданство. Събира ясак (данък) от тях под формата на ценни животински кожи и го изпраща в хазната. Строи укрепления, сее ръж и овес, развъжда добитък и развива риболовството. Търси полезни изкопаеми и воюва с китайските манджурски войски.
След пристигането си в Москва, Хабаров дава отчет пред царя за своето пътуване, помилван е, личното му имущество му е върнато и е зачислен на държавна служба, но не му разрешават да се върне на Амур. Връща се на р.река Лена в селището Киренга и се заема със [[селско стопанство]] – сее [[жито]], отглежда животни, построява [[мелница]] и кожарска работилница. Построява църква в Киренгския манастир и малко преди смъртта си завещава на манастира всичките си имоти. По непотвърдени данни от архивите на манастира умира на 9 февруари 1671 г.▼
 
По непотвърдени данни от архивите на манастира умира на [[9 февруари]] [[1671]] г.
▲След пристигането си в Москва, Хабаров дава отчет пред царя за своето пътуване, помилван е, личното му имущество му е върнато и е зачислен на държавна служба, но не му разрешават да се върне на Амур. Връща се на р. Лена в селището Киренга и се заема със селско стопанство – сее жито, отглежда животни, построява мелница и кожарска работилница. Построява църква в Киренгския манастир и малко преди смъртта си завещава на манастира всичките си имоти. По непотвърдени данни от архивите на манастира умира на 9 февруари 1671 г.
 
== Памет ==
Неговото име носят:
* административен край ([[Хабаровски край]]), в [[Далечния изтокИзток]], [[Русия]];
* град [[Хабаровск]] ({{coord|48|29|N|135|04|E|}}), в Русия, административен център на [[Хабаровски край]];
* селище от градски тип Ерофей Павлович ({{coord|53|58|N|121|57|E|}}), в [[Амурска област]], [[Русия]];
* улица "Ерофей„Ерофей Павлович Хабаров"Хабаров“, в градовете [[Братск]], [[Оренбург]], [[Уст Кут]], [[Хабаровск]], [[Якутск]] и др.
 
== Източници ==
<references />
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 511- – 513
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 300- – 303
 
{{Нормативен контрол}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерофей_Хабаров“.