Взрив: Разлика между версии

'''Взрив''' или '''експлозия''' се нарича внезапно и драстично увеличаване на [[обем]] и освобождаване на [[енергия]], обикновено съпроводени с високи [[температура|температури]] и отделяне на [[газ]]ове. Експлозиите предизвикват [[ударна вълна|ударни вълни]], като първата есе отдължи на отделените при изгарянето на взривното вещество газове и зависи от диаметъра му и се дава като параметър в диаметри (не повече от няколко), а втората есе поражда от изместения от първата въздух. Първата се нарича понякога контактен взрив и се използва при взривно рязане или уплътняване на метали с взрив и изобщо разрушителни работи. Параметри на взрив за оценка на действието му са [[Бризантностбризантност]] и [[Фугасностфугасност]].

По произхода на отделената енергия взривовете се делят на химически, атомни, ядрени, електрически (например [[гръмотевица]]) и дрдруги. Химическият взрив във [[въздух]]а се отличава от [[Огън|горенето]] по това, че процесът на отделяне на енергията протича много бързо, поради което е съпроводен с образуването на [[ударна вълна]]. Взривното горене на [[взривно вещество|взривното вещество]] има детонационен характер в смисъл, четоест въвличането на нови порции [[взривно вещество]] в химическата реакция се случва на фронта на ударната вълна (а не чрез [[топлопроводимост]] и [[дифузия]], както е при бързото [[Огън|горене]] - дефлаграция, англ. deflagration [https://www.youtube.com/watch?v=D-dLjHJuFWQ] – например фойерверките не се взривяват, а всъщност горят бързо така че пукотът не е параметър че е имало детонационен взрив). От това условие по необходимостОттук следва, че при химически взрив, съпровождан от екзотермична окислителна реакция (горене), изгарящото вещество и [[окислител]]ят трябва да бъдат смесени, иначе скоростта на реакцията ще бъде ограничена от скоростта на доставяне на окислителя, а този процес като правило има дифузен характер. Например, [[природен газ|природният газ]] гори бавно в горелките на кухненските печки, защото [[кислород]]ът попада бавно в областта на [[горене]] по пътя на [[дифузия]]тадифузията. Обаче, ако [[газ]]ътгазът се смеси с [[въздух]], той се взривява и от малка [[искра]]. [[Черен барут|Черният барут]] се състои от механическа смес от [[изгарящогоривно вещество]] ([[дървени въглища]] и, [[сяра]]) и [[окислител]] ([[Амониев нитрат|селитра]]). Високоефективните взривни вещества често съдържат кислород в състава на собствените си [[молекула|молекули]]. При получаване на достатъчно [[енергия]] (активираща енергия) от такава [[молекула]], тя самопроизволно се разлага на гориво и [[окислител]], които изгарят. Подобни свойства притежават [[молекула|молекулите]] на [[тринитроглицерин]]а (глицеролов тринитрат, от който се приготвя [[динамит]]), [[тринитротолуол]]а ([[тротил]]) и дрдруги.