Взрив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Explosions.jpg|мини|250px|ВзривВзривове.]]
{{без източници}}
:'' За американския филм вижте [[Взрив (филм)]].''
----
[[Файл:Explosions.jpg|мини|250px|Взрив]]
 
'''Взрив''' или '''експлозия''' се нарича внезапно и драстично увеличаване на [[обем]] и освобождаване на [[енергия]], обикновено съпроводени с високи [[температура|температури]] и отделяне на [[газ]]ове. Експлозиите предизвикват [[ударна вълна|ударни вълни]], като първата есе отдължи на отделените при изгарянето на взривното вещество газове и зависи от диаметъра му и се дава като параметър в диаметри (не повече от няколко), а втората есе поражда от изместения от първата въздух. Първата се нарича понякога контактен взрив и се използва при взривно рязане или уплътняване на метали с взрив и изобщо разрушителни работи. Параметри на взрив за оценка на действието му са [[Бризантностбризантност]] и [[Фугасностфугасност]].
 
== Произход ==
По произхода на отделената енергия взривовете се делят на химически, атомни, ядрени, електрически (например [[гръмотевица]]) и дрдруги. Химическият взрив във [[въздух]]а се отличава от [[Огън|горенето]] по това, че процесът на отделяне на енергията протича много бързо, поради което е съпроводен с образуването на [[ударна вълна]]. Взривното горене на [[взривно вещество|взривното вещество]] има детонационен характер в смисъл, четоест въвличането на нови порции [[взривно вещество]] в химическата реакция се случва на фронта на ударната вълна (а не чрез [[топлопроводимост]] и [[дифузия]], както е при бързото [[Огън|горене]] - дефлаграция, англ. deflagration [https://www.youtube.com/watch?v=D-dLjHJuFWQ] – например фойерверките не се взривяват, а всъщност горят бързо така че пукотът не е параметър че е имало детонационен взрив). От това условие по необходимостОттук следва, че при химически взрив, съпровождан от екзотермична окислителна реакция (горене), изгарящото вещество и [[окислител]]ят трябва да бъдат смесени, иначе скоростта на реакцията ще бъде ограничена от скоростта на доставяне на окислителя, а този процес като правило има дифузен характер. Например, [[природен газ|природният газ]] гори бавно в горелките на кухненските печки, защото [[кислород]]ът попада бавно в областта на [[горене]] по пътя на [[дифузия]]тадифузията. Обаче, ако [[газ]]ътгазът се смеси с [[въздух]], той се взривява и от малка [[искра]]. [[Черен барут|Черният барут]] се състои от механическа смес от [[изгарящогоривно вещество]] ([[дървени въглища]] и, [[сяра]]) и [[окислител]] ([[Амониев нитрат|селитра]]). Високоефективните взривни вещества често съдържат кислород в състава на собствените си [[молекула|молекули]]. При получаване на достатъчно [[енергия]] (активираща енергия) от такава [[молекула]], тя самопроизволно се разлага на гориво и [[окислител]], които изгарят. Подобни свойства притежават [[молекула|молекулите]] на [[тринитроглицерин]]а (глицеролов тринитрат, от който се приготвя [[динамит]]), [[тринитротолуол]]а ([[тротил]]) и дрдруги.
 
== Свойства на взривовете ==
Сред най-известните взривове са тези в [[Хирошима]] и [[Нагасаки]] по време на [[Втората световна война]]. Т.нар. [[Цар бомба]] може да предизвика най-мощния взрив в историята, причинен от хора.
[[Файл:UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG|мини|Взрив на ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] във въздуха.]]
[[Файл:Взрыв горной массы в карьере.webm|мини|Контролиран взрив на скална маса в кариера.]]
 
=== Сила ===
Най-мощните познати взривове са взривовете на [[свръхнова|свръхновите]] звезди.
Експлозивна сила се освобождава в посока, перпендикулярна на повърхността на експлозива. Ако [[граната]] избухне във въздуха, посоката на взрива е 360°. От друга страна, при снарядите с кумулативен ефект взривните сили се фокусират така, че да създадат по-голям локален ефект.
 
=== Скорост ===
Скоростта на реакцията е това, което различава експлозивната реакция от обикновена реакция на горене. Освен ако реакцията не настъпва много бързо, топлинно разширяващите се газове ще се разсейват умерено в околната среда без голяма разлика в налягането, тоест няма да настъпи взрив. Например, при горенето на горски пожар нито топлообменът, нито газообразуването се освобождават достатъчно бързо, за да нарастне внезапна разлика в налягането, която да причини взрив.
 
=== Еволюция на топлината ===
Генерирането на топлина в голямо количество придружава повечето взривни химични реакции. Изключенията се наричат ентропични взривове и включват органични пероксиди като [[ацетонов пероксид]].<ref>{{Cite journal| volume = 127| issue = 4| pages = 1146 – 1159| pmid = 15669854| title = Decomposition of Triacetone Triperoxide Is an Entropic Explosion| journal = Journal of the American Chemical Society| date = 1 февруари 2005| doi = 10.1021/ja0464903| last1 = Dubnikova| first1 = Faina| last2 = Kosloff| first2 = Ronnie| last3 = Almog| first3 = Joseph| last4 = Zeiri| first4 = Yehuda| last5 = Boese| first5 = Roland| last6 = Itzhaky| first6 = Harel| last7 = Alt| first7 = Aaron| last8 = Keinan| first8 = Ehud}}</ref> Именно бързото освобождаване на топлинната кара газовите продукти на повечето взривни реакции да се разширят и да създадат високо нагягане. Това бързо създаване на газове под високо налягане представлява взрива. Освобождаването на топлина с недостатъчна топлина не може да доведе до взрив.
 
Когато химично съединение се образува от съставните си части, топлината може да се абсорбира или да се освобождава. Количеството абсорбирана или отдадена топлина по време на трансформация се нарича [[топлинен ефект]]. Топлинните ефекти за твърди тела и газове, които участват във взривни реакци, се определят при температура 25 °C и атмосферно налягане и обикновено се дават в килоджаули на грам-молекула. Положителната стойност показва, че топлината се поглъща (абсорбира) по време на образуване на съединението (еднотермична реакция). При взривните технологии само материали, които са екзотермични (имат отрицателна стойност на топлинния ефект), представляват интерес. Топлината на реакцията се измерва при условия на постоянно налягане и обем. Именно тази топлина на реакцията може да бъде наричана „топлина на взрива“.
 
=== Започване на реакцията ===
Химичният експлозив е съединение или смес, която при прилагане на топлина или удар се разлага или пренарежда с изключителна бързина, произвеждайки голямо количество газове и топлина. Много вещества, които обикновено не се класифицират като експлозиви, могат да произведат едното или и двете от тези неща.
 
Реакцията трябва да може да се започне чрез прилагане на удар, топлина или [[катализатор]] (в случаите на някои взривни химични реакции) към малка пропорция от масата на експлозивния материал. Материал, при който присъстват тези три фактора, не може да се счита за експлозив, освен ако реакцията не може да се осъществи, когато е необходимо.
 
=== Фрагментация ===
Фрагментацията е натрупването и изстрелването на частици в резултат на високоексплозивна детонация. Фрагментите могат да част от структура, като например касета. Високоскоростните фрагменти под нисък ъгъл могат да изминат стотици или хиляди метри с достатъчно енергия за да взривят околни високоексплозивни предмети, да наранят или убият хора, или да повредят превозни средства или сгради.
 
== Известни взривове ==
Сред най-известните взривове по света са [[Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки|атомните взривове в Хирошима и Нагасаки]] по време на [[Втората световна война]]. Така наречената [[Цар бомба]] представлява най-мощният взрив в историята, причинен от хора. Една от най-мощните експлозии, възникнали преди разработването на [[Ядрено оръжие|ядреното оръжие]], е химическият [[взрив в Халифакс]] през 1917 г.
 
Най-мощните познати взривове във вселената са взривовете на [[свръхнова|свръхновите]] звезди.
 
== Вижте също ==
* [[Взривно горене]]
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Взривове| ]]