Ервин Шрьодингер: Разлика между версии

Законодателният акт за организацията на Дъблинския институт за изследвания е приет от ирландския парламент през юни 1940 г. По покана на министър-председателяде на [[Ирландия]]Валера Шрьодингер става първият професор в един от двата началниму първоначални отдела на института – Катедрата по теоретична физика, – и е назначен за първи директор на института<ref name="McCrea" />,. къдетоНаучната работиму работа е в областта на [[гравитация]]та, теорията на [[мезон]]ите, термодинамиката, нелинейната [[електродинамика]] и прави опити да създаде единна [[Квантова теория на полето|теория на полето]]. По-късно други членове на института, сред които са известните учени Валтер Хейтлер, Лайош Яноши и Корнел Ланцош, както и много млади физици, имат възможността да се концентрират изцяло върху изследователска работа. Шрьодингер организира постоянен семинар, изнася лекции в университета в Дъблин, инициира провеждането на ежегодни летни училищашколи в института, на които присъстват водещи физици от Европа. Той е директор назавежда катедрата по теоретична физика през 1940 – 1945 г. и от 1949 до 1956 г., когато решава да се върне в родината си.

Въпреки че след войната Шрьодингер многократно получава предложения да се премести в [[Австрия]] или [[Германия]], той отхвърля тези покани. ЕдваСъгласява се да се върне в родината си едва след подписването на Австрийския държавен договор и изтеглянето на съюзническите войски от страната, той се съгласява да се върне в родината си. В началото на 1956 г. президентът на Австрия одобрява решение, даващо на учения позиция като професор по теоретична физика във [[Виенския университет]]. През април същата година Шрьодингер се завръща във [[Виена]] и тържествено поема длъжността след лекция в присъствието на известни личности, включително и президента на републиката. Той е благодарен на австрийското правителство, което организира завръщането му там, където започва кариерата му. Две години по-късно, често боледуващият учен напуска университета и се пенсионира. Последните години от живота си той прекарва предимно в тиролското село Алпбах. Шрьодингер умира на 73 години в резултат на обостряне на туберкулозата във виенска болница на [[4 януари]] [[1961]] г. в резултат на обостряне на туберкулозата и е погребан в Алпбах<ref>Д. Хоффман. Эрвин Шрёдингер. – С. 78 – 85.</ref>. Неговата вдовица умира на 3 октомври 1965 г.