Първи вселенски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
== Участници ==
Числото на явилите се епископи се определя не еднакво: според[[Евсевий]] те били повече от 250, според [[Евстаий]]- около 270, според думите на [[Константин Велики]]- 300 и повече от 300, [[Созомен]] посочва кръглата цигра от 300, а [[Атанасий Велики]] на различни места в свойте съчинения ги определя различно- ту 300, ту 318. Последното число станало общоприето, то се привежда от [[Епифаний]], [[Сократ]], [[Амброзий]], [[Геласий]] и [[Руфин]], така Никейският събор често пъти бил наричан просто събор на 318-те отци. Числото на епископите в различните заседание е било различно и това е послужило като причина за разноречието в показанията на историците.
Болшинството от епископи в римската държава били от гръцки произход, от латински били само 7 душ. Датата която се опитват да приемат и съгласуват е- 20 май ( според [[Болотов]]-22 май) е официалнотаофициалнот начало на съборните заседания,. императорът пристигнал на 13 или 14 юни, а вече на 19 юни бил съставен символът. 25 август е краят на събора. От 19 юни да 25 август съборут се занимавал с въпроси относно устройството на църковният живот. Времето от 20(22) май до 13-14 юни преминало в предварителни съвещания. През това време в тях могли да вземат участие лица, които нямали епископски сан.В центъра на тези събор е съставлявало учението на [[Арий]] за личността на [[Исус Христс]]. През времето на тези съвещания ясно се определяло кой е с [[Арий]] и кой е против него.
Болшинството от епископи в римската държава били от гръцки произход, от латински били само 7 души: [[Осий Кордовски]], [[Никазий Дижонски]], [[Цецилиан Картагенски]] и други.
Датата която се опитват да приемат и съгласуват е 20 май ( според [[Болотов]]-22 май) е официалнота начало на съборните заседания, императорът пристигнал на 13 или 14 юни, а вече на 19 юни бил съставен символът. 25 август е краят на събора. От 19 юни да 25 август съборут се занимавал с въпроси относно устройството на църковният живот. Времето от 20(22) май до 13-14 юни преминало в предварителни съвещания. През това време в тях могли да вземат участие лица, които нямали епископски сан.В центъра на тези събор е съставлявало учението на [[Арий]] за личността на [[Исус Христс]]. През времето на тези съвещания ясно се определяло кой е с [[Арий]] и кой е против него.
Арий е бил повлиян от [[гностицизъм|гностицизма]] и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство ([[монада]]). От това следвало, че [[Исус Христос|Синът]] е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречало на учението за [[Света Троица|Св. Троица]] (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата, също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (Homousios) на Отец – т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
Въпросът за кой е бил председателя на събора е твърде спорен. Обикновенно сочат [[Осий Кордовски]], [[Евсевий Антиохийски]] или [[Евсевий Кесарийски]], това обаче не отговаря на текста на източниците. Вероятно ще трябва да си го представим така: председателството е пренадлежало на главните епископи- митополитите, но за вървежа на препирните е слетял императорът и той сам ги ръководил. Благодарение на умелото ръководство на [[Константин Велики]] такъв сложен въпрос, какъвто е въпросът за личността на [[Исус Христос]], бил решен за няколко дена.