Първи вселенски събор: Разлика между версии

Числото на явилите се епископи се определя не еднакво: според[[Евсевий]] те билиса повече от 250, според [[Евстаий]]- около 270, според думите на [[Константин Велики]]- 300 и повече от 300, [[Созомен]] посочва кръглата цигра от 300, а [[Атанасий Велики]] на различни места в свойте съчинения ги определя различно- ту 300, ту 318. Последното число станало общоприето, то се привежда от [[Епифаний]], [[Сократ]], [[Амброзий]], [[Геласий]] и [[Руфин]], така Никейският събор често пъти биле наричан просто събор на 318-те отци. Числото на епископите в различните заседаниезаседания е било различно и това е послужило като причина за разноречието в показанията на историците.

Болшинството от епископиЕпископи в римската държава билиса от гръцки произход,или от латински били само 7произход душ. Датата която се опитват да приемат и съгласуват - 20 май ( според [[Болотов]]-22 май) е официалнотофициалното начало на съборните заседания. императорът пристигнал на 13 или 14 юни, а вече на 19 юни бил съставен символът. 25 август е краят на събора. От 19 юни да 25 август съборут се занимавал с въпроси относно устройството на църковният живот. Времето от 20(22) май до 13-14 юни преминало в предварителни съвещания. През това време в тях могли да вземат участие лица, които нямалине епископскиса санепископи.В центъра на тези събор е съставлявало учението на [[Арий]] за личността на [[Исус Христс]]. През времето на тези съвещания ясно се определялоопределя кой е с [[Арий]] и кой е против него. [[Константин Велики]] пристига на 14 юни, а на 19 юни е съставен символът на събора. От 19 юни да 25 август събора се занимавал с въпроси относно устройството на църковният живот. Края на събора е 25 август.

ВъпросътТвърде за койспорен е билвъпроса председателя на съборакой е твърде спорен. Обикновенно сочат [[Осий Кордовски]], [[Евсевий Антиохийски]] или [[Евсевий Кесарийски]], това обаче не отговаряпредседател на текста на източницитесъбора. Вероятно ще трябва да си го представим така: председателството е пренадлежало на главните епископи- митополитите, но за вървежа на препирните е слетялследи императорът и той сам ги ръководилръководи. Благодарение на умелото ръководство на [[Константин Велики]] такъв сложен въпрос, какъвто е въпросът за личността на [[Исус Христос]], биле решен за няколко дена.

Първият Съвет на Никея е свикан от император Константин Велики по препоръка на синод, воден от Хосий Кордоба в Великден отпрез 325 г. Този синод е бил обвинен в разследване на неприятностите, предизвикани от арианските спорове. изток . За повечето епископи, учението на Арий е било еретично и опасно. През лятото на 325 г. епископите на всички провинции билиса призовани в Никея , място,което е било достъпно за много делегати, особено за тези от Мала Азия.Грузия, Армения, Сирия, Палестина , Египет, Гърция и Тракия .

Дневният ред на синода е включвалвключва:

# Въпрос по отношение на връзката между Бога Отца и Сина (не само в въплътен му форма, както Исус, но и в природата му преди създаването на света); т.е., дали Отец и Син са единствено в божествената цел, или са едно в битието ?

# Различни въпроси на църковната дисциплина, което довелодовежда до двадесет канона

* Обратно приемане в църквата на еретици и разколници: включително въпроситевъпроса за това кога трябва да се наложи повторно кръстосванепокръстване.

* ЛитургичнаЛитургийна практика: включително мястото на дяконите и практиката на молитва по време на литургия.

Дългосрочните последици от Съвета на Никея билиса значителни. За първи път, представителите на много от владиците на Църквата билиса повикани, за да одобрят доктринално твърдение. Също императорът е изигрализиграва роля, като е призовалпризовава епископите под негова власт и е използвализползва властта на държавата, за да даде заповеди на съвета.В краткосрочен план обаче Съветът не е решилрешава напълно проблемите, за които е бил свикан, за да се обсъди. и периодаПериода на конфликти и катаклизми е продължил известно време. Константин е бил заменен от двама ариански императори в Източната империя: неговият син, Констанций II и Валенс . Валънс не е могъл да разреши изключителните църковни въпроси и безуспешно се е сравнил със свети Василий над Никейския символ на вярата.

Езическите сили в империята искалиискат да се запазят и за да възстановят езичеството в седалището на императора. Арианците и мелетяните скоро след това възстановиливъзстановат почти всичките си права, които загубилигубят, и следователно арианството е продължилопродължава да се разпространява и да бъде предмет на дебат в Църквата през останалата част на четвъртиIV век. Почти веднага Евсебий Никомедийски , арианскиарианският епископ и братовчед на Константин I, използвализползва своето влияние в двора, за да може да овладее благоволението на Константин от прабългарските никейскиникейските епископи към арианитеАрианите.

Евстатий Антиохийски е бил свален и заточен през 330 г.. Атанасий, който е наследник на Александър като епископ на Александрия, е бил свален от Първия Синод на Тир през 335 г. и Марцел от Анкира го последвал през 336 г.. Ариус се е върнал в Константинопол, за да бъде приет обратно в Цариград в Църквата, но умира малко преди да бъде приет. Константин умира на следващата година, след като най-накрая е получил кръщение от арианския епископ Евсевий отариански Никомедия, и "с преминаването му на първия кръг в битката след края на съвета на Никея".

Често в системата на църковното управление, и дори в системата на самия събор, императорите са имали силно влияние като не само са участвалиучастват, но и понякога билиса председатели на самите събори.

Християнството билое незаконно в империята, но императоритеимператор Константин и Лициний се съгласилисъгласява през 313 г. с това, което станастава известно като Милански едикт . Никейското християнство така и не е станалостава държавна религия на Римската империя до Солунския едикт през 380 г. Междувременно езичеството остава законно и присъства в обществените дела. Сеченето на Константиновите монети и други официални мотиви, до Съвета на Никея, са били връзката с езическия култ към богаБога на слънцето, на по-късната Римска империя и покровител на войници. Първоначално Константин е насърчавалнасърчава изграждането на нови храмове и толериралтолерира традиционните жертвоприношения. По-късно в царуването си той е заповядалзаповядва ограбването и разрушаването на римските храмове. Ролята на Константин по отношение на Никея е на върховен граждански лидер и авторитет в империята. Като император, отговорността за поддържането на гражданския ред билае негова и той искалиска църквата да бъде единомислена и в спокойствие. Когато за първи път биле уведомен за безредиците в Александрия поради арианските спорове, той биле "силно обезпокоен" и "смъмрил" както Арий, така и епископ Александър за възникването на безпокойствотопроблема и допускането му да стане публичнопубличен. Съзнавайки също така "многообразието на мненията"мнения относно празнуването на Великден и надеждата да разреши и двата въпроса, той изпратил "почетен" епископ- Корсий Хосий да сформира местен църковен съвет и "да помири тези, които били разделени ". Когато тази мисия се провалилапроваля, той се обърналобръща към призоваването на синод в Никея, приканвайки „найнай-видните мъже от църквите във всяка страна“страна.

След закриването на събора [[Константин I]] отпразнувалотпразнува своите виценалии, т.есвоята 20-годишнинатагодишнина наот царуването си. ПриСлед като свършването на обяда, на който билиса поканени отците от събора, [[Константин I]] се обърнал към тях спроизнася реч, в която казвалказва: {{цитат|Вие сте епископи на вътрешните работи на Църквата, а аз съм поставеният от Бога епископ на външните работи.|}} С това видимо е искалиска да мотивира своето участие в работата на събора и задоволството си от решението на въпросите.